Автор: свещеник  Андрей Гавриленко

Ние не сме безразлични към загубата на близък човек. Помним починалите ни роднини. Невярващите хора организират възпоменателни вечери и граждански панихиди. Вярващите отиват по-далеч: ние вярваме в задгробния живот! Реално и активно съжителство.

След смъртта животът не свършва, а преминава в следващата фаза: от временна в вечната, от тленната в нетленната. Отвъд гроба настъпва въздаяние: „Живот вечен на ония, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие; ярост и гняв пък на тия, които упорствуват и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата“ (Римл. 2:7-8).

В последно време много често ми  задават следният въпрос: какво трябва да правим, ако сънуваме починал, какво означават такива сънища?

На първо място, такива сънища показват, че има задгробен живот и следователно има въздаяние след смъртта.

Второ, такива сънища ни казват, че починалите продължават да ни обичат. От Свещеното Писание знаем, че починалите ни роднини се тревожат за нашата съдба и участ. Така в притчата за богаташа и Лазар нещастният безименен богаташ моли Авраам да възкреси Лазар, за да засвидетелства пред братята си как трябва да живеем, „за да не дойдат и те в това място на мъката“ (Лук. 16:28). Грешният и немилосърден човек се тревожи за братята си и моли за помощ за тях. Нима нашите роднини не се притесняват за  духовния ни живот?

Свети Николай Сръбски в своите „Мисионерски писма“ разказва няколко трогателни истории за съновидения на роднини, които буквално са спасили живота на живите си близки. Една майка спасила от самоубийство разорения  си син, като се явила в съня на сина си и му казала:

– В рая има много бедни хора, но там няма нито  един самоубийца.

Друг сън пък подтикнал една жена към дълбоко покаяние за абортите, които извършила: в съня ѝ се смеели трима тийнейджъри, които тя убила още в утробата си.

От житието на праведния Йона Одески научаваме как майка му го предупредила да не се качва на параход, който потънал по време на това плаване.

На трето място, подобни сънища показват, че не бива да сме безразлични към задгробния живот на близките ни.

Ние знаем, че Църквата ни призовава да бъдем много внимателни със сънищата поради трудността на тълкуването им и липсата на дарбата за разсъждение. Затова в 90 % от случаите тя ни забранява изобщо да вярваме в сънища. Необходимо е да се отнасяме критично към сънищата на починалите.

От книгата „Пролог” знаем как лукавият се възползвал от вярата в сънищата на един подвижник и го довел към гибел, като му показал лъжливия сън, че свети  апостол Павел се мъчи в ада, а фарисеите блаженстват в рая. Подвижникът напуснал манастира, обрязал се, оженил се за еврейка и скоро умрял, без да се покае.

Затова към всички сънища трябва да се отнасяме с най-голяма критичност. Най-добре е да отидете при свещеник, да разкажете съня и да поискате съвет как да постъпите.

В повечето случаи свещениците ще отговорят по следния начин. Ако сънят приспива духовния живот, внушава ни, че нашият близък се справя добре отвъд гроба и не е необходимо да се тревожим за него, да даваме подавки и да се молим за него, то най-вероятно това е сън от лукавия. Няма човек, който да е живял на земята и да не е съгрешил. В Библията се казва следното за човека: „Сърдечни мисли и помисли бяха зло във всяко време“ (Битие 6:5).

Не бива да вярваме и на гадателски сънища, които сякаш идват от нашите покойници и ни предсказват бъдещето. Ако сънуваме починал роднина, трябва да го приемем преди всичко като сигнал да се помолим за него или нея. Макар че има и изключения, както е показано по-горе от примера със св. Николай Сръбски. Главният критерий е, че такъв сън трябва да ни призовава към покаяние пред Бога и ближните ни.

Ако роднината е кръстен, най-добре е да дойде на панихида, за да даде милостиня на бедните. Свещеното Писание отбелязва, че „милостинята избавя от смърт и не допуска да се слезе в тъмата“ (Тов. 4:10). Когато давате подавка, може дори да кажете, че тя е за „Бог да прости“ еди кой си човек.

Идеално би било да пристъпите към  Тайнството Покаяние – изповед и Причастие. Въпросът е, че нашите молитви и милостиня са по-приемливи за Бога, когато са от чисто сърце, а е невъзможно да придобием чистота без покаяние. Бог казва на пророк Исаия: „И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам: ръцете ви са с кръв пълни“ (Исаия 1:15). Необходимо е да се очистим от всички грехове, от тази „черна кръв“, за да бъдат молитвите за нашите мъртви по-угодни  Богу.

Добре би било да запишем имена, които ще се за споменават на Проскомидията. По време на службата свещеникът взема частица от проскомидията и молитвено споменава името на починалия. В края на Литургията тези частици се изсипват в Христовата кръв с думите: „Измий, Господи, греховете на тези, които се споменават тук, чрез Честната Ти Кръв, по молитвите на Твоите светии“.

Освен това трябва да се научим да се молим за нашите покойници всеки ден у дома. Ние продължаваме да ги обичаме. Раздялата с тях понякога е непоносима. Божието Слово казва, че „любовта никога не отпада“ (1 Коринт. 13:8).

Непосредствено след такъв сън може да се чете акатиста „За починал“ за определен период от време. Това е молитва с голяма дълбочина, тя дава надежда за това, че раздялата ще приключи и ще настъпи велико възкресение на мъртвите и радостна среща.

Ако роднината не е кръстен, не се обезкуражавайте. Все още има начин да се молите у дома и да давате милостиня на нуждаещите „за Бог да прости“. Божията милост е изобилна, така че се надяваме Господ да има милост за всички.

В заключение можем да обобщим, че след такъв сън не е необходимо да обръщаме особено внимание на съдържанието му. Необходимо е да се съсредоточим върху църковната и домашната молитва и делата на милосърдието. Нека Господ да прояви Своята милост, да прости греховете и дари вечен живот на починалите ни близки.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: портал „Православная жизнь“

https://pravlife.org/ru/content/chto-delat-esli-prisnilsya-usopshiy-rodstvennik