Автор: митр. Иларион Алфеев

Завърши празникът Рождество Христово, приближава се празникът Кръщение Господне. През първите векове те са били един празник – Богоявление, когато се е възпоменавало както рождението на Спасителя, така и Неговото излизане на проповед. Но в края на IV век Рождеството и Кръщението започнали да се отбелязват поотделно.

Днес ние се намираме на кръстопът между двата празника, слушаме началото на Евангелието от Марк, където се говори за Йоан Кръстител (Марк 1:1-8), както и края на Второто послание към Тимотей, което е било написано от апостол Павел непосредствено преди неговата мъченическа смърт (2 Тим. 4:1-8).

Каква е връзката между двата текста? Мисля – тази, че и двата ни говорят за вярата в Бога като път. Вярата е път, по който отиваме при Бога, и път, по който Господ идва при нас. Проповедта на Евангелието започва с думите на Йоан Кръстител, отправени към народа: „Пригответе пътя Господен, прави правете пътеките Му“. А ап. Павел казва: Защото аз вече ставам жертва, и времето на моето отхождане настъпи. С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих” (2 Тим. 4:6-7). Течението означава бягане (на църковно-славянски език използваният цитат от митрополита е „течение совершил“ – бел. прев.); апостолът използва тук образа на бегач на определена дистанция, който е достигнал своята цел, спечелил е състезанието. По такъв начин ние чуваме днес и за началото, и за края на пътя, и за този венец, който е приготвен за всекиго, който не се е препънал, не е отстъпил от пътеката за бягане в духовния живот, но е достигнал своята цел. А целта е Самият Господ.

Начало на християнския живот, началото, което сме длъжни да полагаме ежедневно е покаянието. Думите на Йоан Предтеча: „Покайте се, защото се приближи Царството Небесно“ (Мат. 3:2) са обърнати към всеки един от нас. Трябва да разбираме тези думи не в смисъл, че Царството Божие се е приближило хронологически, но в смисъл, че то винаги е до нас, то винаги е готово да дойде и идва при нас. Въпросът не е само в това, дали сме готови да влезем в Царството Божие, да го приемем в себе си. Понеже зад пределите на Божието Царство ще останат не тези, които Господ е осъдил заради техните грешки, но тези, които не са пожелали или не са намерили в себе си сили да извървят този път до край – до дверите на Царството Божие, тези, които са останали на половината път. И ние сме длъжни да помним, че макар да сме вече на пътя, има опасност да не пристигнем, да се спънем, да не се задържим, да не дотичаме.

Апостол Павел казва: „Бодърствай във всичко, претърпи скърбите, делото на благовестник извърши, службата си добре изпълни“. „Делото на благовестник“ – това е делото на евангелиста. Всеки един от нас трябва да бъде проповедник, да носи в света Христовото Евангелие – не само с думи, но преди всичко с нашия образ на живот и с тази целеустременост, с която трябва да отидем да се срещнем с Бога и да потърсим Божието Царство. В това ние трябва да покажем пример за другите, и в това се състои нашето служение, за което говори апостол Павел във второто Послание към Тимотей.

Днес, в началото на този път, който ни води от Рождество към Пасха, Църквата ни напомня за това начало, което сме длъжни да полагаме ежедневно чрез покаяние, за тази решимост, с която сме длъжни да търсим Божието Царство. Църквата ни напомня за това, че Христос е винаги с нас, че Царството Небесно е близо до нас, и само от нас зависи, дали ще достигнем целта, дали ще извървим този път до край, дали ще получим този венец, който ни е приготвен за всекиго от Господа Иисуса Христа. Амин.

превод: Мартин Димитров

Реклама