Сред светиите има такива души, в които се срещат небесната простота и земната реалност, така че да останеш без дъх от възхита и вътрешен трепет. Св. Спиридон Тримитунтски е именно такъв — прост като овчар, мощен като молитвеник, жив в сърцата на вярващите и до днес. Когато разбираме за неговия живот, ние научаваме за чудеса и подвижничество, срещаме огън, който изгаря всяка суета и разкрива истинската природа на човешката душа. Този човек — неук по светски измерения, но благословен с дарове, които надминават всяка човешка мъдрост — става пример за това как вярата превръща обикновения човек в Божие оръдие. В неговото житие и свидетелства за чудеса ние откриваме и една жива покана: да потърсим Бога не само с разума, а най-вече със сърцето си:

Детство, юношество и глава на семейство

Св. Спиридон Тримитунтски (Саламински) Чудотворец е роден в края на III-ти век на остров Кипър.

От детски години св. Спиридон пасял овцете, а с чистия си и богоугоден живот подражавал на старозаветните праведници: на Давид в кротостта, на Иаков – в сърдечната доброта, на Авраам в любовта към странниците. В зряла възраст св. Спиридон станал глава на семейство. Необичайната му доброжелателност и душевна отзивчивост привлекли към него мнозина – бездомните намирали в неговия дом подслон, странниците – храна и отдих.

Заради непрестанната памет за Бога и добрите дела Господ надарил бъдещия светител с благодатни дарове: дар на прозорливост, на изцеление от неизлечими болести и изгонване на бесове.

Епископ на Тримитунт

След смъртта на жена си, при царуването на Константин Велики (324-337) и неговия син Констанций (337-361), св. Спиридон бил избран за епископ на град Тримитунт. И в епископски сан светителят не променил своя начин на живот, съединил пастирското служение с делата на милосърдие. По свидетелството на църковните историци, светителят Спиридон през 325 г. участвал в деянията на I-ия Вселенски Събор. На Събора светителят опровергал гръцкия философ Евлогий, който защитавал ариевата ерес (александрийският свещеник Арий отхвърлял Божеството и предвечното рождение на Сина Божий и учел, че Христос е само висше творение). Простото слово на светителя Спиридон показало на всички немощта на човешката мъдрост пред Премъдростта Божия. В резултат на беседата противникът на християнството станал негов ревностен защитник и приел св. Кръщение.

На същия Събор светителят Спиридон показал против арианите нагледно доказателство за Единството в Светата Троица. Той взел в ръце парче керемида и го стиснал: мигновено от него нагоре излязъл огън, вода потекла надолу, а глината останала в ръцете на чудотвореца. „Ето три стихии, а керемидата е една, – казал тогава светителят Спиридон, – така е и в Пресветата Троица – Три Лица, а Божеството е Единно”.

Любящ пастир

В лицето на светителя Спиридон паството придобило любвеобвилен баща. По време на продължителната суша и глада на о. Кипър, по молитвата на светителя заваляли дъждове и бедствието се прекратило. Добротата на светеца се съчетавала със справедлива строгост към недостойните хора. По неговата молитва бил наказан един немилосърден хлебопродавец, а бедните селяни – избавени от глад и бедност.

Завистниците оклеветили един от приятелите на светителя и онзи бил затворен в тъмница и осъден на смъртно наказание. Светецът бързо му се притекъл на помощ, но пътят му бил преграден от многоводен поток. Спомняйки си, как преминал разлялата се река Йордан Иисус Навин (Нав. 3:14-17), светителят с твърда вяра във всемогъществото Божие възнесъл молитва и потокът се разтворил. Заедно със спътниците си, неволни очевидци на чудото, светителят Спиридон преминал по сухо на другия бряг. Предупреден за станалото, съдията посрещнал светителя с почести и пуснал невинния.

Много чудеса извършил светителят Спиридон. Веднъж по време на богослужение в кандилото свършвал елеят и то започнало да изгасва. Светителят се огорчил, но Господ го утешил: кандилото по чуден начин се напълнило с елей. Известен е един случай, когато св. Спиридон влязъл в една празна църква, заповядал да се разпалят кандилата и свещите и започнал богослужение. Като провъзгласил „Мир на всички”, той и дяконът чули в отговор отгоре раздалото се голямо множество гласове, възгласящи: „И духови твоему”. Този хор бил голям и по-сладкогласен от всяко човешко пение. На всяка ектения невидимият хор пеел „Господи, помилуй”.

Привлечени от дочуващото се от църквата пение, към нея побързали намиращите се наблизо хора. Колкото по-близко се приближавали към храма, толкова повече чудесното пение изпълвало техния слух и услаждало сърцата им. Но когато влезли в църквата, не видяли никого, освен епископа с неколцина църковни служители и не чували вече повече небесното пение, от което се удивили твърде много.

Светителят изцелил тежкоболния император Констанций, разговарял с умрялата своя дъщеря Ирина, вече приготвена за погребение. А веднъж при него дошла жена с мъртвото си дете на ръце, просейки застъпничеството но светеца. Като се помолил, светителят върнал младенеца към живот. Майката, потресена от радост, паднала бездиханна. Но молитвата на угодника Божий върнала живота и на майката.

Известен също е разказът на Сократ Схоластик за това как крадци решили да откраднат овците на свети Спиридон: в дълбока нощ те се промъкнали в кошарата, но изведнъж с някаква невидима сила се оказали вързани. Когато настанало утрото, светецът дошъл при стадото и като видял вързаните разбойници, помолил се, развързал ги и дълго ги уговарял да изоставят беззаконния път и да добиват прехраната си по честен начин. След това, като им подарил по една овца и ги пуснал, ласкаво казал: „За да не остане напразно вашето бодърстване”.

Провиждайки тайните грехове на хората, светецът ги призовавал към покаяние и изправление. Тези, които не внимавали в гласа на съвестта си и думите на светеца, ги постигало Божие наказание.

Като епископ св. Спиридон явявал на паството пример за добродетелен живот и трудолюбие: пасял овцете, жънел житото. Той извънредно се грижел за строгото спазване на църковния чин и запазване в цялата му неприкосновеност на Свещеното Писание. Светителят строго изобличавал свещениците, които в своите проповеди неточно употребявали думите на Евангелието и другите боговдъхновени книги.

Велик чудотворец

Цялото житие на светителя поразява с удивителна простота и сила на чудотворството, дарувана му от Господа. По думата на светителя се пробуждали мъртвите, укротявали се стихиите, съкрушавали се идолите.

Когато в Александрия от Патриарха бил свикан Събор заради съкрушаването на идолите и капищата, по молитвите на отците на Събора паднали всички идоли, освен един – най-почитания. На Патриарха във видение му било открито, че този идол е останал, за да бъде съкрушен от светителя Спиридон Тримитунтски.

Извикан от Събора, светителят се качил на кораба, и в този момент, когато корабът пристанал към брега и светителят стъпил на земята, идолът в Александрия с всички жертвеници бил повален в прахта, с което известил на Патриарха и всички епископи приближаването на светителя Спиридон.

Небесна и земна прослава на св. Спиридон

На 12 декември, се чества паметта на св. Спиридон Тримитунтски. Господ открил на светеца приближаването на неговата кончина. Последните думи на светеца били за любовта към Бога и ближните. Около 348 година по време на молитва, светителят Спиридон се преставил в Господа. Погребали го в храма в чест на светите апостоли в град Тримитунт.

В средата на 7-ми век мощите на светеца са извадени и тържествено пренесени в Константинопол. През 1453 г. при превземането на Константинопол от турците мощите били пренесени на о. Керкира (Корфу), където се намират и до днес, където са положени в храм в негова чест. Мощите имат телесна температура от 36,6 градуса, като одеждите и обувките се износват постоянно и се налага да се сменят два пъти годишно.

източник: carstvo-maloe.com

Вижте още: