За едно чудо, свързано със св. Давид Евбейски, случило се в наши дни, разказано от пряк очевидец на събитията:

С дълбоко вълнение искам да ви разкажа един случай с мен преди 45 години в манастира „Преп. Давид“. По онова време живеех със семейството си в село Кокиномилия, прекрасно село в северна Евбея, планинско, с гледка към лазурното Егейско море. През онзи период помагах като псалт в енориите в Кулури и Марули, две съседни малки села, които също имат изключителна жизненост и красота.

На 31 октомври 1960 г. бяхме решили със съпругата ми да отидем в манастира „Преп. Давид“, за да се помолим, тъй като на другия ден бе празникът на светеца. Пътуването тогава ставаше или с животни или пеша.

Но внезапно нашата щерка се разболя и това стана причина да отменим нашето поклонение. През нощта тя се оправи, но въпреки това отложихме пътуването до манастира.

На 5 декември 1960 г. в навечерието на празника на свети Николай тръгнахме да осъществим нашето поклонение. В манастира срещнахме и други 30 поклонници от централно село в Евбея – Света Анна. В манастира бе и като поклоник и днешният игумен на манастира о. Кирил, тогава мирянин, с майка си, възползвайки се от отпуската от армията, където служеше. На Вечернята, която бе отслужена от о. Йаков Цаликис и о. Григорий (който днес е в Алонисос), поклонниците от Света Анна ни известиха, че заедно с тях е и едно 12-годишно момиче, което събеседва със светеца.

Първото му общуване със светеца станало в храма „Света Анна“, където били пренесени мощите на преп. Давид. 12-годишното момиче виждало преп. Давид и спонтанно започнало диалог с него. Това се повторило и в манастира на преподобния. Нашата изненада бе голяма. Проследихме диалога и по отговорите заключихме какво казваше преп. Давид на малката. Да отбележим, че не виждахме, нито чувахме гласа на светеца.

Незабравимият диалог със светеца

Цитирам някои части от този удивителен диалог, който оттогава искрено беляза нашия живот:

Светецът каза:

– Учителят ти Манз… е грешен.

– Не, преподобни, много е добър – му отвърна девойката.

– Да – ще дойде ден, когато ще се покае и на проповедта му ще повярват две хиляди души – допълни св. Давид.

На въпрос на светеца дали желае да види ада, отговорът на момичето бе утвърдителен.

– Да, бих искала да видя ада и тези в ада (тук бих искал да ви информирам, че момичето седеше и бе в състояние изумление). Тогава веднага се озова в ада. Тя се ужаси от това, което видя, и извика:

– Вземи ме, светецо, оттук, защото не издържам да виждам това!

Но попита светеца да обясни ужасната картина, която съзряла.

– Защо тази жена яде детето си?

– Тъй като го роди и го уби, затова го яде- отвърна преп. Давид.

Тогава отново помоли светеца да си тръгнат, защото не издържаше да вижда повече тази ужасна гледка. По гримасите по лицето човек разбираше ужаса, който виждаше.

Преп. Давид:

– Искаш ли сега да видиш избраните в Рая?

– Да, искам, преподобни – бе отговорът на малката.

Веднага се озовали в Рая.

Девойката:

– Преподобни отче, колко бляскаво е Слънцето тук и колко хубави рози! Преподобни отче, защо едни от розите са разтворени, други полу-разотворени и други затворени?

Преп. Давид:

– Разтворените са чистите души на християните, полуразтворените са не толкова чистите и затворените са на неверните.

Девойката:

– Преподобне отче, тези с белите криле защо метат улиците?

Преп. Давид:

– Това са ангелите и метат пътищата, за да мине душата на о. Иаков (о. Иаков бе с нас и слушаше това).

Девойката:

– И ще дойде сега душата на о. Иаков?

– Ще се забави много, защото трябва да изповядва хората.

Тогава видях стареца Иаков да трие с бяла кърпа сълзите си.

По време на разговора дойде един автобус с близо 25 пътника. Те влязоха в храма. Тишината в храма събуди тяхното любопитство. „Какво става?“ – ни попитаха. Обяснихме им, че живеем едно чудо. Проследяваме един разговор на момичето със св. Давид Те се засмяха иронично и ни осмяха.

Точно в онзи момент спря разговорът на момичето със светеца. С недоумение тя, обръщайки се към светеца, попита:

– Преподобни отче, защо си тръгваш? Да не би душите на християните да не са чисти?

– Автобусът, който дойде сега с 24 човека, всички атеисти, освен една старица на близо 85 години, която е много вярваща и заради тази душа дойде тук автобусът.

– Какво каза, светецо?

– В автобуса има и един атинянин, висок и без наследници, който има едно куче, което храни по-добре от детето си, докато много бедни, които припадали в ръцете му, ги изхвърлил на улицата (тези думи ги заключаваме от въпросите на девойката)

Човекът, който девойката описа, случайно ме доближи и ме попита:

– Господине, какво е това тук, където дойдохме?

– Манастирът на преподобни Давид – му казах.

– Ама това, което каза момичето, този, който описа, съм аз. Откъде знае това за мене?

В онзи момент той взе жена си и застанаха пред иконата на светеца, казвайки:

– Непознати светецо, не те зная кой си, но ти благодаря, че в тази пустош намерих моя Бог!

Тогава момичето, обръщайки се към тези, които бяха влезли в храма, каза: “Моля ви, тези, на които им тежи съвестта, нека излязат навън, защото светецът не иска да ги вижда.”

Пътниците от автобуса се заминаха, след като нямаха и намерение да останат повече.

Веднага щом си тръгнаха, започна отново разговора със светеца. Вече беше след полунощ.

– Не си тръгвай, преподобни, не се уморих – каза момичето и веднага допълни:

– А! Ще дойдеш в 3.00 ч. И ще направиш и чудо?

След това разтри очите си и обръщайки се към приятелката й, която стоеше наблизо, й каза:

– Заспах.

– Да, сънят те унесе – отвърна тя.

– Прости ми, светецо, дойдох да ти се поклоня и заспах – си говореше.

Тогава наистина разбрахме, че това, което се случи пред изумените ни очи, тя не го знаеше.

Ние обаче тревожно чакахме чудото в 3.00 ч., както беше предвъзвестил светецът. В 2.45 ч. камбаните на манастира започнаха да звънят радостно. Изскочихме навън. Биеха сами. Това събитие го приехме като чудото, което очаквахме. Влязохме отново в храма.

Часовникът показваше 3.00 ч. Внезапно погледът на всички нас се съсредоточи в горната част на иконостаса. На височината на малкия прозорец върху бялата стена се появи сянка, която като магнит привлече вниманието ни. Запитахме се какво предизвиква тази тъмна сянка по стената?

Св. Давид се явява реално на поклонниците

Тогава видяхме да се показва главата на преподобни Давид, с бялата му брада, точно както е ликът му върху иконата. Показа се дори и епитрахилът, както и два или три кръста от епитрахила. Клатеше глава. В ръката си държеше кадилница. Започна да кади. Звънчетата на кадилницата се чуваха силно. Сълзи на умиление изпълниха всички. Помолихме светеца да ни помилва. Сълзите течаха безспирно. Светецът държеше кадилницата в лявата ръка и с дясната благославяше хората.

Признавам, че го помня докато съм жив и никога няма да забравя сладостта на лицето му. Една сладост, която обгръщаше душата ми.

В момента, в който светецът се наведе и се поклони, момичето извика силно:

– Пресвета Богородице! Христе мой! Минава Христос, минава Света Богородица, св. Василий, св. Йоан Златоуст, св. Георги, св. Димитър!

Изброи множество светци в течение на доста време.

Ние откроявахме само преп. Давид, който отдаваше поклон. От това, което казваше момичето, нищо не виждахме.

Сред всичко това съм длъжен да ви разкажа и един също така сериозен случай със съпругата ми през онази нощ. Тя държеше малкото ни момиче в обятията си през цялата нощ без да чувства умора. В един момент обаче, когато се опита да види по-добре, почувства, че малката стана страшно тежка. Тя се опита да я остави на земята, но малката оставаше в обятията й без при това тя самата да я държи.

В течение на един час преп. Давид остана видим с голо око в храма.

– Чеда мои, ето нашият светец е тук до нас. Молете го винаги да ви помага. Нека започнем сега Утренята и св. Литургия – каза о. Иаков.

Накрая на св. Литургия разговарях с моя приятел и днешен игумен на манастира о. Кирил, който тогава бе войник.

– Видя ли, Коста, – казах – какво стана тази нощ?

– Да, Ставро, живи неща, разтърсих се! Както виждаш, аз съм войник и в този момент ти казвам, че когато се уволня, ще дойда директно тук и няма да отида в селото ми. Защото вече искам да служа на светеца, който тази вечер видях с очите си. Ще остана като монах в манастира на светеца, защото, както видя и ти, го видях жив, какво друго доказателство искам.

Наистина така и стана. Когато се уволни, отиде в манастира. Днес е игумен на манастира.

Моля се от все душа да бъде винаги достоен, преп. Давид и блаженият неговият предшественик о. Иаков да му дават сила, кураж и здраве да служи на вярващите, които се притичват в този пристан, за да намерят покой на душите си.

източник: https://www.dogma.gr/diafora/o-dialogs/68579/

превод: Константин Константинов

Вижте още:

Обновено на 3.11.2025 г.