Автор: митр. Антоний (Паканич)

В днешно време не е рядкост много хора да възкликват:

– Докога ще продължава това? Кога ще свърши най-накрая? Колко още трябва да търпим?

Но тези емоционални фрази едва ли имат нещо общо с търпението.

Ако знаехме кога точно ще свърши едно или друго изпитание, тогава не бихме говорили за търпението, а за очакването.

В този смисъл търпението е по-сложна добродетел, защото истинското търпение идва от доверието към Бога, от съгласието да понасяме безусловно всички скърби, докато Сам Господ не ги прекрати.

Безропотното понасяне на скърбите е важно звено във веригата на другите добродетели. Свети апостол Павел казва за това: „…Но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение, търпението – опитност, опитността – надежда, а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светии” (Римл. 5:3-5).

Както виждаме, плодът на търпението трябва да бъде опитът в духовните дела, а самото търпение е невъзможно без скърби. Това трябва да се има предвид винаги, когато ни е много трудно.

Важно е също така да помним, че нищо не може да ни се случи без Божията воля и всички наши изпитания, колкото и тежки да изглеждат, всъщност са поносими, защото Бог ги е направил такива за нас.

Но най-важното е, че търпението ни учи на много неща. „Търпението едновременно ни прави угодни на Бога и ни запазва за Бога. То смекчава гнева, възпира езика, управлява ума и запазва мира…” – пише свети Киприан Картагенски. Наистина, вижте как се държат в днешно време свещениците и вярващите, които най-много страдат от притесненията: на устата им са молитва и благословии в отговор на гаврите, обидите и насилието.

И обратното, както търпението, според свети Киприан, обуздава страстите, така и липсата му ги пуска на свобода.

Ето защо скърбите са толкова важни и е тъй важно това сурово училище, защото иначе нямаме шанс да преодолеем себе си, своето своеволие, своя език, своите емоции.

Пример за обратното явление са тези, които сега преследват Църквата. Тук виждаме напълно необуздани страсти: гордост, самохвалство, гняв, сквернословие, конщунство… Това е най-важният барометър, който показва нивото на духовния живот.

Още по-лошо е за онези, които са преследвани от гонителите на Църквата, ако в дълбината на душите си лелеят да сменят мястата си с гонителите: също така самодоволно да се възвеличават и да преследват противниците си. Такова „търпение”, както и желанието за отмъщение, няма да донесат никаква полза.

А това е и една от страните на търпението – да оставим всяка своя обида на Господ, тъй като Той е Този, Който е казал: „Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя” и Той знае по-добре от нас как да утеши Своите деца и как да се постъпи с техните гонители.

Ние ще продължим да носим кръста си със смирение, търпение и подкрепа един към друг.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/mitr-antoniy-pakanich-terpenie-mnogomu-nas-uchit