Автор: старецът Никон Светогорец

продължение от тук

Когато бях студент, се запознах с един невероятен човек и заедно ходехме на Света Гора. Минаха години, той се ожени, беше чист, никога не бе докосвал жена. Красиво момче. Левент. Стана учен, ожени се.

Идваше на Света Гора и минаваше през моята килия. Отиваше на друго място, в друг скит при един известен подвижник. И веднъж, когато се върна от този подвижник, той се спря в моята килия, за да ми гостува, и аз го приех, защото бяхме близки още от студентските си години. И на следващия ден щеше да си тръгне. И той ми разказа какво му се е случило. Лодката се движи бавно до този скит. Докато се качи до килията, вече минало време. Видели го, зарадвали му се, прегърнали го, приели го, нагостили го. Слънцето залязвало.

И старецът на килията му казал: „Виж, имаме работа, сега няма да се занимаваме само с теб… вземи броеницата, седни на стола и се моли с броеницата, защото имаме работа за вършене“. „Да бъде благословено, геронда!“, казал моят приятел. „Колко (молитви с) броеница трябва да направя?“ „И той ми даде – ми каза – голяма броеница с 300 възелчета“. Старецът казал: „Ще ти кажа кога да спреш”. „Така седнах на стола и започнах да казвам молитвата. Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“

Минал половин час, минал един час, започнало да се стъмва. Изминал час и половина, два часа, стъмнило се. Минали три часа…

Казвам му:

– Добре, човече. Защо не отиде да спиш?

– Ами той каза, че ще ми каже кога да спра.

Останах с отворена уста. Мирянин. Не монах. На монаси да кажем да направят такова нещо, няма да го направят. Те не правят такива послушания. А мирският човек го направи. Наистина другите забравили за него. Отишли и заспали. Минали четири часа, минали пет часа.

– Геронда  – казва той, – гърбът ме заболя, кръстът ме заболя. Не знаех какво да правя.

–  Добре – казах аз, – за какво си мислеше?

– Нищо – казва той. – Когато се молим, умът трябва да е съсредоточен , да не се разсейва.

– Добре, не си ли помисли, че хората може да са те забравили?

– Не. Помислих си, понеже тук сте по стария календар, тази вечер чествате някой голям светец с празнично правило и затова се молих с броеница.

Шест часа. Останах с отворена уста. Кой монах би направил това? А този е женен с деца.

Казах:

– Умът ти не се ли отклони изобщо?

– Един път се отклони.

Осъзнавате ли какво казвам? За пет часа умът му веднъж да се отклони? Опитайте се да съсредоточите вниманието си за пет минути. Не пет часа, а пет минути. Без други мисли. Без нищо. И ще разберете какво означават пет часа умът да се моли чисто.

– И какво си помисли? – му казах.

Какво очаквах да чуя и какво казва той?

– Помислих си да имам една въдица, да съм долу до морето и да ловях малко рибка.

И какъв невинен помисъл? Каква невинна мисъл? За да разберете чистотата на човека.

Добре, че в тази килия правят голямо всенощно бдение всяка нощ и се събуждат в полунощ. Старецът отишъл да се измие. Сякаш видял някого в тъмнината да седи на стола. Насочил фенерчето и видял човека с броеницата.

– Какво правиш – му казал, – не можа ли да заспиш? Събуди ли се?

– Не, геронда, не отидох да спя.

– Защо, страдаш от безсъние ли?

– Не, геронда, казахте ми, че ще ми кажете кога да спра да се моля.

Представям си какъв шок е преживял старецът. Същият, който преживях и аз. Нито един монах не би проявил такова послушание към своя старец. Нито мирянин. Това е голямо постижение. Така старецът веднага разбрал какво е постигнало този човек и за да не изпадне в гордост, за да го предпази, за да не го хвърли дяволът в гордост, го направил на нищо.

– Глупак! Идиот! Всички ще разберат, че съм те забравил! Махни се оттук! Отивай в леглото си!

– Аман, геронда, направи ме на нищо – ми каза на мен. – Ушите ми горяха от това, което чувах.

– Спиш прав, спиш седнал, върви, легни и заспи!

– Отидох горе, той е прав – ми казва, – трябваше да го разбера. Прав беше, нали?

– Разбира се – му казах, – че е прав.

За да не му кажа: „Браво! Какво постигна само!“

– Разбира се, прав е бил. Трябваше да разбереш, че те е забравил. Философия ли бе нужна?

– Точно така. Така е, геронда. Прав сте. И старецът, и ти.

Влиза в стаята си, затваря вратата, слага резето, сваля ризата си. Дяволът се разбеснял. Да види женен мъж да извършва такъв подвиг? Бесен бил. И веднага щом човекът оставил ризата си на закачалката, той му се явил. Хванал го за врата, за ризата, за колана, за панталоните му, вдига го във въздуха, блъска го на леглото и скача по корема му. „Какъв ужас беше това, геронда?“ – казва ми той. „Какво беше това? Това беше лудост“. Неговите писъци и вопли се чували чак до брега долу. Разбили вратата, за да влязат и да го спасят.

Защо казах всичко това? Всичко отминало. Дяволът не се страхува от нашите добродетели. Каквито и добродетели да притежаваме, добродетелите, които дяволът има, никога няма да ги придобием. Нашите добродетели не могат да ни спасят, ако нямаме любов и смирение. След години, когато видях, в дома му, многодетен, пред жена си ми изповяда, че паднал в голям плътски грях. Ходил с друга жена. Е, изглежда, че съпругата му също го е знаела и не обръщала внимание.

И той ми каза:

– Очакваше ли, геронда, някога, че ще падна аз?

Нозете ми се подкосиха. Такава гордост. В такава пропаст беше паднал поради своите добродетели.

– Очакваше ли да падна аз?

Архангелът падна. Сатаната падна. Той не можеше да си представи, че някога ще падне. „Да падна аз?“

Не ходих повторно в дома му. Нито го срещнах повторно. Толкова се наскърбих, болеше ме толкова много, че никога не го пропускам в молитвите си. Човек с такива добродетели да се окаже в такава окаяност. „Очакваше ли да падна аз?“

Виждате, че дяволът не бори чрез греховете християнина, който се подвизава. Той няма да каже на този, който се подвизава – „върви и блудствай!“.  „Не, няма да отида, имам жена! Вярата ми не го позволява!“. Той няма да му каже: „Открадни„. „Не, няма да открадна!“ Какво ще му каже дяволът? „Браво, че пости! Браво, че даде милостиня! Браво, еди-коя се не успя да те съблазни, еди-коя си не успя също…“ И ето как с едно браво, с второ браво, с трето браво и накрая рогата ти стигат до тавана. И отиваш при дявола поради твоите добродетели. Но добродетелният не е непременно и християнин. Кой ви каза, че будистите нямат добродетели? Кой ви каза, че мюсюлманите нямат добродетели? Христос казва: „Ако добродетелта ви не надмине тази на нехристияните, няма да се спасите“. Не е достатъчно да имаме добродетели. Смирение имаме ли? Но когато се подвизаваме с простота и смирение…

Четох за един случай, който един свещеник записал. Тук, в Пирея, написа много интересна книга „Преживявания по време на Божествената литургия“. Трябва да я прочетете. И в нея има един случай за селянин, който бил псалт и споменава името на селото. Той всяка сутрин ходел на църква, а вечер – на вечерня със свещеника. Оставял работата, която имал на полето или другаде, и отивал… Внимавайте! Гостоприемен, милостив, състрадателен. Когато някой селянин се разболявал, той отивал да оре нивата му. Да посее, да пожъне. Да събере дърва. Името му било Николай.

Така една нощ, както се молил, изведнъж видял, че небесата се отварят и ангелите слизат и му поставят венец на главата. И човекът чувствал мир, умиротворение, щастие и радост в себе си, но и недоумение.

„Сега – казва той, – какво беше това? Нека го забравя. Да кажа, че е било сън“. На следващата вечер отново същото. На следващия ден той тича и казва на свещеника: „Отче Михаиле, така и така“. Какво да му каже свещеникът? Той казва: „Какво да ти кажа? Може да е от Бога, може и да е от дявола“. Откъде да знае и свещеникът? „Бъди внимателен, защото той може да ти се подиграе, да те направи за резил. В цялото село. Забрави по-добре за това, върви си вкъщи и си занимавай с работите си“. Но отец Михаил си казвал в себе си: „Може би заради многото пеене и многото четене, което чичо Никола прави, умът му се е повредил?“ След няколко дни чичо Никола се разболял и първото нещо, което поискал, било да се изповяда при папа-Михаил и да се причасти с пречистите Тайни. Докато почине, той давал съвети като добър християнин и като баща, изпълнен с любов. И починал. Цялото село дошло на погребението му, защото знаели неговата доброта и милостиня. Въпреки резервите на отец Михаил.

След две години бащата на свещеника умира. Свещеникът и двама роднини отишли на гробището на селото и започнали да копаят гроб, за да погребат бащата на папа-Михаил. Гробът се намирал до гроба на чичо Никола, който починал. Копаейки, изкопали отстрани гроба на чичо Никола и започнало да излиза ухание, благоухание… Дъхът им спрял, не можели да работят. Папа-Михаил бил поразен и казал на глас:

– Онеправдах човека. Той наистина бе светец!

Като светиите, на които се покланяме в Църквата. И тръгвайки си от гробището за дома си, го казал на цялото село. И веднага започнали да пристигат всички, мъже и жени, млади и стари, но повечето от тях от любопитство, за да видят какво странно нещо се случва. Когато стигнали до гроба, всички се изумили от благоуханието.

Толкова просто човек може да се спаси. С ежедневни прости дела можем да отидем в ада. С ежедневни прости дела можем да отидем в Рая.

Прочетох нещо хубаво в интернет. Било сутрин, около 8:30 ч. Една мед. сестра казва: възрастен мъж на около 80 години с шевове на палеца си пристига в болницата. Бързал, защото имал и друга среща в 9:00. Медицинската сестра, която го приела, го сложила да седне, знаейки, че ще отнеме повече от час да го прегледа лекар. Тя го видяла да гледа настоятелно часовника си. И тъй като не била прекалено заета, решила да види раната му. След като внимателно прегледала ръката, видяла, че раната на палеца заздравяла и убедила лекарите да махнат шевовете. Докато му махали шевовете, го попитала дали днес има друга среща с друг лекар. Старецът казал, че няма среща с друг лекар, но трябвало да отиде в старческия дом, за да закуси с жена си. Медицинската сестра го попитала как е здравето на съпругата му.

Той отговорил, че жена му е болна от Алцхаймер и даже не знае кой е той. Тя не го разпознавала. През последните пет години не знаела кой е той. А медицинската сестра изненадана го попитала:

– И защо продължаваш да ходиш всяка сутрин, след като тя не знае кой си?

Старецът се усмихнал. Той помилвал  ръката на медицинската сестра и какво казал?

– Тя не знае кой съм, но аз все още знам коя е тя!

Когато детето види такава любов у родителите си, то ще я помни до смърт. Така поучаваме. Не със съвети и думи, които всички знаят. С нашия живот. Ето как един женен мъж може да стане светец. Обикновените хора станали светии.

Ние искаме да се учим, да се учим, да се учим, с удоволствие да се учим и какво правим с това, което научаваме? Колкото и да учиш, това, което дяволът знае, никога няма да го научиш. Колкото знанието на дявола го спасява, толкова ще те спаси и това, което учиш, ако не го превърнеш в свой живот.

Как са го постигнали обикновените хора? Знаете ли какво ми направи впечатление? Всички новоканонизирани светци на Църквата – отец Порфирий, отец Паисий, живи и мъртви, о. Ефрем в Аризона, преп. Георги Карслидис, папа-Иаков Цаликис в Евбея, всички били с основно училище.

А ние се учим, учим, учим, учим. Да узнаем едно, да узнаем друго и станахме всезнайковци и накрая нищо не знаем.

Бях домакин на двама братя, единият със странно име. Той ми каза: „Геронда, можете ли да ми кажете кога  празнувам?“

Не казвайте на никого “не празнуваш”. Милиони светци не познаваме. Познаваме много малко. Едно необичайно име. Напълно непознато. Потърсих оттук-оттам, защото, тъй като сме иконописци, трябва да имам архив, тъй че когато ми поискат една икона, да мога да я намеря и да я изработя.

Някой ми поиска икона на света Урсула. Поглеждам го…

Един понтиец се оженил за германка, която се кръстила с името Урсула.

„Можете ли да ми изработите икона на света Урсула?“ Поглеждам го и му казвам, че единствената Урсула е Урсула Андрес, едно от момичетата на Джеймс Бонд, която излизаше от морето и челюстта на Джеймс Бонд увисваше.

– И да ти кажа честно – рекох му, – тя не ми прилича на светица. Но ще потърся.

И все пак има света Урсула и тя е православна светица. Една богата французойка станала монахиня, имала дружина, отправили се към Северна Европа и християнизирали племена. Стигнала чак до Германия, тя и нейните монахини и в Кьолн ги хващат и убиват със стрели. Тя е покровителка на Кьолн и на иконата си държи стрела.

Затова не казвайте на никого: „Ти нямаш имен ден“.

Търсих и аз да намеря кога се чества свети Леандрос (Леандър) и открих, че той бил митрополит на Севиля в Испания през 800 г., православен светец. Кой знае за него? На едно място живеели, на друго място загинали мъченически, на друго място се подвизавали, там ги познават, както ние познаваме нашите. Колко хора в целия свят знаят за свети Йосиф Исихаст, този велик и страшен светец на нашето време? Само ние, които живеем в Гърция, и ако книгите му се преведени, в чужбина. Казвам: „Добре, как са ти дали такова име?“ Кой знае кое италианче се е омъжило за някоя епирка и името Леандро се предава от дядо на внук.

И един дядо обожавал внука си Леандро, защото бил кръстен на него. Дядото получава инфаркт. Детето трябва да е било на 7 години – водят го тук, в Атина.

Разговарят по телефона.

– Къде е Леандро?

– Сега дядо, ще го извикаме.

Детето отива.

– Хайде, дядо, какво правиш? Кога ще се оправиш?

– Искам да те видя! – се радвал дядото.

Един ден момченцето яздило магарето на полето. Минавайки покрай малка река, паднало от магарето и си ударило главата в камък, паднало по лице във водата и се удавило.

Дядото се обажда.

– Къде е Леандрос? Можете ли да ми го извикате?

Какво да му кажат? Имал и проблем със сърцето и щял да остане на място.

– Дядо, от днес е втора смяна и е на училище.

На следващия ден същото, на следващия ден същото, но не можели да му повтарят едно и също. После му казват, че е с приятелите си: „къде да го намерим?“ Лекарите им казали, че не е добре и си заминава и започнали да идват малко по малко да го видят, но не всички заедно, за да не разбере нещо.

Така той не ги виждал всички заедно и не разбирал нищо.

Отиват двама от тях:

– Как така дойдохте  тук, момчета?

– Е, дядо, отиваме в Патра и тъй като сме в Атина, една вечер решихме да дойдем да те видим.

– Добре сте направили! – зарадвал се, че ги видял.

Те си тръгнали, дошли други.

– Как дойдохте тук?

– Имахме работа и…

Накрая отива дъщеря му с мъжа ѝ.

– Добре дошли!

– Дядо, лекарите ни казаха, че си добре и че ще оздравееш!

– Как ще оздравея? Аз се чувствам все по-зле!

– Не, дядо, лекарите ни казаха, че ще вървиш много добре.

Дядото се усмихва. И какво казва той?

– Няма нужда да ме лъжете. Знам, че ще си замина.

– Ама какво говориш, татко?

– Нито да ме лъжете за Леандрос. Знам, че е мъртъв.

– Но татко!. . .

– Той е тук със Света Богородица, Света Богородица го държи за ръката и дойдоха да ме отведат!

Той затворил очи, склонил глава и починал. Така знаем, че мъртвите са живи. Така знаем, че не са нужни монашески подвизи, за да се спаси един женен човек. След смъртта на Леандрос майката родила още едно дете и дали името на мъртвото дете на този,  който ми разказа всичко това и сега е жив и здрав.

Така можем да се спасим. С простота. Без голяма аскеза. Със смиреномъдрие. Семейството ще се превърне, както казва апостол Павел, в домашна църква. Да живеем, да играем, да творим, да се радваме, да танцуваме, да пеем и да отидем и в Рая. Да създаваме спомени и преживявания за децата. Това, което сеем, няма да се изгуби. Погрижете се за това. Много пъти родителите са отчаяни и разочаровани от децата си. Не. Родителите ще сеят. Кога семето ще поникне, е във властта на Този, който ще изпрати дъжд, за да даде плод. Нищо не се губи. Децата прегръщат родителите си. Те жадуват за любов. Св. Йоан Златоуст казва: и ще ги съветваш, и ще им се караш, и ще им кажеш какво е правилно и ще ги лишиш от нещо и в същото време ще ги прегърнеш и целунеш. Да разбират, че този, който им казва тези неща, ги обича.

Трябва да оставите спомени за децата.

И когато по-късно детето стане мъж, тези красиви моменти от детството ще стоплят сърцето му, когато вече е възрастен. А той от своя страна ще направи живота на децата си красив, защото ще помни жертвите, които родителите му са направили за него. Спомням си собствените си родители тук, от най-сериозните до най-забавните моменти. Аз и брат ми се втурвахме като куршуми от къщата, защото бяхме казали нещо, което не се харесваше на майка ми, ние бързахме да излезем през вратата, когато се чуваше нейният глас:

– Дърти магарета!!! – и виждахме чехъла да лети.

И до ден днешен се чудя как винаги ни уцелваше. Тя никога не го хвърляше там, където бяхме. Пресмяташе къде сме, къде е вратата и хвърляше чехъла там, където щяхме да бъдем след малко и винаги ни уцелваше в главата! И мен, и  братчето ми! Не трябва да се сърдим на родителите. Те живееха друг живот. Трудни години. Тежки години. Едва успяваха да ни изхранят. Но винаги ще помним любовта на родителите. Сега минаха години, родителите са погълнати от себе си или от кариерата си, или може да са наранили децата, или да съсипват живота им..

Какво правим? Ако има контакт с децата, поправяме. Любовта измисля начини да утеши другия човек, защото тя е велико лекарство. Ако нямаме контакт с децата, се молим. И нито една молитва не е напразна.

Историята на един хулиган от Северна Африка, който водил порочен живот, а    майка му плачела. И веднъж отивал при една християнска еретична група, друг път при друга еретична група, и майка му постоянно плачела. Имал и  незаконен син. Отишъл в Италия да учи в университета, отишъл в Милано и майка му го последвала. Там имало един велик проповедник. Майката отива и моли проповедника.

–   Ти, който говориш толкова добре, кажи две думи на детето ми! – и плаче. – Ти, който знаеш и даваш толкова хубави съвети, който имаш толкова знания, кажи две думи на детето ми!

Когато спряла, свети Амвросий Милански – това бил проповедникът – ѝ казал:

– Изключено е синът ти да погине с толкова много сълзи!

И тя станала света Моника. И синът ѝ станал великият свети Августин. И имаме и съпрузите светите Евстатий и съпругата му Теопистия, светите Терентий и Неонила, светите Акила и Прискила; света Макрина, света Полихрония –  майка на свети Георги Победоносец – тя не станала светица поради сина си; а тъй като била светица, направила и сина си светец.

Нямаме оправдания. Както толкова много хора са го постигнали, така и ние можем. Стига да се подвизаваме правилно.

Молете се! Света Богородица да ви дава сили и добрият Господ да ви дава търпение и борбеност! Не отстъпвайте пред препятствията и никога няма да се разочаровате. Дяволът и неговите дяволи може да имат свои планове, но и  Бог има Своите хора. Ние не сме сами. Ние сме милионно семейство. Цяла вселена. Молете си и добрият Бог да ви дава здраве и просветление!

Край на беседата

превод: Константин Константинов