Автор: старецът Никон Светогорец

Слушали сте твърде много за брака, научили сте твърде много. Толкова много неща се случват, толкова много неща се говорят, от смешни до сериозни, от комични до трагични. Получих нещо хубаво по имейла: „В автомобилите – се казва, – клаксонът е предупреждение, за да се избегнат инциденти. Затова неслучайно го използваме на сватбите.“ Случайно ли е? И все пак натискаме клаксона. Слушали сте много за брака. И наистина знаем твърде много, просто не обръщаме внимание, не осъзнаваме, не прилагаме на практика и не живеем това, което чуваме. А иначе се учим, учим, учим, и…. си оставаме с ученето.

Бракът и семейството са началото на всичко. Без брак няма нищо. Историята съществува, нацията съществува, изкуството съществува, културата съществува, светостта съществува, защото семейството съществува. Чрез семейството детето ще научи историята на своята страна, историята на своята вяра, всичко, което е добро и красиво, за да може да продължи тази красива традиция.

Един голям режисьор – Джордж Лукас – всички го познавате, казва в едно интервю: „Когато бях малък, баща ми ми четеше приключенията на Одисей“. В Калифорния. „Той ми прочете историята на Одисей“. И в него останала тази красота на приключението и повлиян от Куросава – японски режисьор и от „Властелинът на пръстените“, той създаде „Междузвездни войни“. Филм, който промени историята на киното. Филмът е номиниран за 10 награди „Оскар“, печели шест „Оскар“-а. И до днес това е вторият най-успешен филм за всички времена. От началото на киното до наши дни. И е включен в списъка на Американския филмов институт сред 100-те най-добри филма в света. А Джордж Лукас е милиардер.

Четете приказки на децата си, които ще ги вдъхновят. За Одисей, за Ахил, за Антигона, за Херкулес, за Макрианис, за Колокотронис.

Не се страхувайте! Резултатите от това ще бъдат дойдат по-късно. Като тези на Джордж Лукас, когото споменахме. Защо да четем историите на чужденците, а не нашите? Истории за светци чуха други деца и станаха светци. Един баща ми изпрати снимка на децата си. Красив пясъчен плаж, море, чадъри, слънце. Малчуганите с шапките си под чадъра с голяма чаша със сламка. Пиеха напитка под чадъра, малките им крачета се протягат. Увеличавам снимката, приближавам я и те четяха нещо, и виждам, че е детско издание за свети Паисий и свети Йосиф Исихаст.

И на море ще отидеш, и ще се окъпеш в  него, и ще се забавляваш, и ще пиеш освежителни напитки. И ще научиш за един светец. Защо другите могат? А някои не могат?

Семейството и бракът са нещо много значимо. Свети Йоан Златоуст казва: „Онези, които се отвращават, пренебрегват брака, вършат сатанинско и нечовешко дело. Те пренебрегват Божия дар, корена на собственото ни раждане“, казва той. Това, което св. апостол Павел нарича велика тайна. Откъдето започва всичко. И естествено тази велика тайна има врагове, именно защото е това, което е. Защото е нещо много велико, защото благодарение на него съществуваме и ние, и тези, които искат да не съществуваме, се стремят да нанесат удар по самото семейство, по женените хора. Така че бракът има врагове. Чуждите и ние. Кои са чуждите? Дяволът и неговите дяволи. Защото те знаят, че всичко, което съществува, съществува благодарение на брака, те се опитват да нанесат удар, да разрушат тази клетка на обществото, на народите.

През 1991 г. в Америка бе публикувана книга и ставаше дума за Америка. Авторът казва, че консервативните политици са загубили навсякъде. Тези, които обичат историята на Америка и нейните традиции, героите на Америка, постиженията на Америка, консерваторите са загубили навсякъде, въпреки че на политическо ниво  постигат някои победи.

Тези, които не искат традиция…, няма да споменавам името им, тези, които мразят семейството, които мразят историята, които мразят това, което се ражда от брака, които мразят обществото, те контролират основните средства за производство на култура, новинарската и развлекателната индустрия, вестници, телевизия, кино, университетите вече ги контролират. Точно това искаха и точно това получиха. От 1991 г. Те бяха решили да завземат властта бавно след дълъг поход през институциите. Да завладеят отношенията на хората. В училищата, в медиите, дори в църквите. Всяка институция, която може да повлияе на хората.

В една статия на една школа, да не я наричаме ложа, бе формулирано следното: „ще направим Запада толкова покварен, че ще замирише“. Десетилетия преди това. В тази статия се откриваше това виждане за разрушаването на традиционното западно общество. „Ще накараме Запада да се отврати от себе си“. Преди десетилетия. Каквото се случва сега, е било планирано преди половин век. И медиите. Те ще създадат индустрия за расизъм. Всичко, което кажете, може да бъде расистко. Да могат да ви нападат и да ви осъждат. Ще измислят расистки престъпления. Ще създадат расистка индустрия. Не можете да кажете нищо за никого, защото сте расист. И те могат да осъдят и вкарат в затвора всеки, който има противоположно на тяхното мнение.

Отслабването на християнската религия. Всички знаем какво се случва, как Християнството е осмивано и как се очерня. Разпадането на семейството. Това, което ни интересува. Онези, които искат да разбият семейството, мразят и религията. Ще пропагандират хомосексуализма в училищата. Това е било планирано и съобщено преди десетилетия. Масова имиграция. Всички да напускат на тълпи. Унищожаването на идентичността, разрушаването на ценностите. Дотогава всичко ще бъде изравнено, казва този господин, който мечтае за разрушаване на семейства и религии. „След това, – казва, – ще можем да наложим нашата диктатура“. Това е казано преди десетилетия. Какво? Смятате ли, че това се случва? Откъде да започнем и къде да приключим? От подигравката с брака, унижението на женените хора. „Театърът“ на съвременната жена, която иска да прави кариера, да е елегантна, да е добре облечена, да е красива, и другата, която се е омъжила, която е несресана, с подут корем, защото ражда деца, колко е напреднала първата, неомъжената, умната, а колко окаяна е омъжената…

Всичко това се излъчва постоянно. По филмите, по телевизията, отвсякъде. И преди малко прочетох по новините: снимка на красива жена и двама красиви мъже. И какво се казваше в него? Триото живее заедно от три години. И си прекарват чудесно. И  пишеше, че жената споделя любовника си със съпруга си. И се забавляваха страхотно. Защо да не си прекарват чудесно? И хубава снимка на хубави хора.

В една държава в Европа бе пуснато ръководство за сексуално образование за детски градини. Как децата на четири-петгодишна възраст трябва да изследват телата си и да позволяват на учителите да изследват телата на децата… Предизвикан бе такъв протест, че в същата държава проектът бе оттеглен. На други места обаче не се оттегля толкова лесно.

Реклама на хомосексуализма. Не могат ли хомосексуалистите да бъдат каквито си искат? Това е техен проблем и тяхна гордост. Нас какво ни интересува? Няма да умрем заедно. Всеки ще отговаря сам за себе си. Едно е това, и друго е да рекламират, да популяризират това, което правят, налагането, което се опитват да постигнат. Да станеш и ти такъв. В противен случай си изостанал,  твърде назад си, пропуснал си.

Бях в голяма богата държава в Европа с един възрастен господин, който виждайки нещо, ми каза: „Тук от петима мъже трима са гейове. Не защото са, а защото са in. Модерно е. Хубаво е“.

И така, има външни врагове на брака, на женените хора, на семейството, но съществуваме и ние.

Защо женените хора не стават светци?

Първо, заради неправилния начин на живот. По грешен начин се подвизават. По грешния начин те губят добродетелите си в гордостта си. Те губят това, което са постигнали, защото са горди. Не живеят правилно. Не е достатъчно да си християнин, трябва да го покажеш на дело. Ще живееш по християнски, показвайки, че се доверяваш на Бога.

Бях в един голям град в Северна Гърция. Бях посетил един мъж, образован мъж. И той ме пита: „Защо казваш, че вярата в Бога не е достатъчна?“ И дяволът има вяра, но той не се спасява. Трябва да показваме тази вяра в живота ни и да вярваме в Бога.

Да чуваш другия човек да казва: „Как ще отгледам две деца? Как ще отгледам дете днес? Трудно ми е…“

Ти ще го отгледаш? Бог ще го отгледа. Той ми сподели, че казал на жена си: „Само два пъти ще родиш, не искам повече“. И какво да каже съпругата? Тя го обичаше, ценеше го, бяха се оженили, да бъде благословено!

„Ще родя само два пъти.“ И наистина роди само два пъти. Първия път тя родила четиризнаци и втория път – още четири!

И сега човекът казва: „Така ми се пада, за какво ми беше да се правя на Бог?”.

Живеем по погрешен начин. Не оставяме живота си в Божиите ръце. Добре, Бог се грижи за нас, но ние мислим, че и ние можем да Го поправим.

Друга грешка. Когато имаме деца, не ги възпитаваме правилно. Прочетох в творенията на св. Йоан Златоуст, който казва,че родител е не този, който е родил децата в света, а този, който се е уморил в това да ги отгледа. Не раждането на деца, а отглеждането на децата прави родителя родител.

Не само раждането на деца. А да ги отгледаш и възпиташ, и да го направиш правилно. Самият факт, че човек е допринесъл за раждането на едно дете не го прави баща, а това да го възпита правилно. По-долу казва, че изграждането на характера на детето се извършва от родителите. Необходим е и контрол, с разсъдителност. Той казва, че когато бащата на някое много разглезено дете, ако е болно, му дава бонбони и освежителни напитки, за да му угоди, но нищо от това, което е нужно за справяне с болестта му, и когато лекарят го порицае: „Защо си му давал тези неща, след като те не му помагат?“, той се извинява и се оправдава с думите: „Какво мога да правя? Не мога да гледам детето да плаче…“

Спомних си един случай, когато бях в чужбина.

Домакин ми беше един грък, седяхме, малкото му момиченце – на 5-6 години – казваше:

– Татко, ела тук! Ела тук!

– Какво има, момичето ми?

– Стой там – му казах аз, – където си. Не мърдай.

– Ела тук!

И мъжът ме погледна странно…

– Не отивай, – казах аз.

– Ама има нужда от нещо…

– Бре, от нищо няма нужда. Играе си с теб.

– А-а-а! – малкото момиченце започва да плаче.

– Геронда, нещо не е наред!

– Ако станеш да отидеш, ще те фрасна!

Малкото момиченце крещи, плаче, изчервява се, изчервява се, вените по  гърлото изпъкват, той се вцепени.

– Геронда, не мога. Геронда, не издържам!

– Не мърдай!

Момиченцето видя че баща ѝ не отиде и изведнъж спря да плаче. То го погледна изненадано, слезе от стола си, изтича и скочи в коленете му и го прегърна. Без плач или нещо подобно.

– Видя ли – казах аз, – че си играеше с теб?

Виждаме ли, че преди толкова много векове свети Йоан Златоуст е бил прав?

Прочетете книгата на св. Порфирий „Живот и слова“. Има една глава, там да видите какви хубави неща има за това как децата експлоатират родителите си.

И свети Йоан Златоуст казва на този, който казва: „не мога да гледам детето да плаче“: „Беден и жалък предател! Защото само баща не мога да нарека такъв човек. Колко по-добре би било за теб да наскърбиш детето за малко и да го направиш здраво завинаги. Отколкото да превърнеш това кратко удоволствие  в основа за трайна мъка за детето. Да превърнеш детето в едно егоистично чудовище, в някой, който винаги, когато каже нещо, всички трябва да тичат подир него“. Така че и ние сме отговорни за допуснатите грешки. Трябва да внимаваме как възпитаваме децата си. Как споделяме любовта си с децата.

Изгледайте един филм. „Дълбокият край на океана”. Така е и на английски – „The deep edge of the ocean“.

Майка с бебе на ръце, 6-годишно момче и кукла на 3,5-4 години. Несъзнателно тя постояно правеше една грешка и до каква трагедия се стигна. Родителите смятат, че децата не виждат и не чуват. Изгледайте филма. И тъй като става дума и за Гърция, въпреки че той е чужда продукция и има голям успех, това е още една причина да го гледате. „Дълбокият край на океана“. Да разберем какви грешки допускаме.

Някой друг решава да върши аскеза в брака. И с устрема, с който тръгва, не знае какво прави. Изведнъж решава, че трябва да напредне духовно и започва да подражава на монашеските добродетели. „Монасите постят ли? Аз също ще постя. Въздържат  се от плътски отношения? Аз също ще се въздържам“. Знаете ли какво казва на такива хора свети Йоан Златоуст? Защото, разбира се, апостол Павел казва: „Недейте се лишава един от други – освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва”. Когато една жена иска прегръдка, мъжът няма да казва „не“. Когато мъжът иска прегръдка, жената няма да казва „не“. Защото в противен случай, както казва свети Йоан, го тласкаш към блудство. Жената ще бъде съдена като блудница. Не мъжът. Защото жената е решила да се превърне в “набожна”. Трябва да сме внимателни. Всеки човек ще се подвизава там, където Бог го е поставил. Според възможностите на своето пространство. Толкова е трагично един женен човек да иска да живее като монах, колкото монахът да иска да живее като женен.

Представете си, че жененият мъж казва: „Добре. Наслаждавах се на всичко досега, но сега вече край на секса“.

Разумно ли е това? Тогава защо се ожени? И жена ти какво ти е длъжна? Това е все едно монах да каже: „Добре, насладих се на монашеството, сега нека се отдам на секса”. Не се ли провалят и единият, и другият? Няма единият да подражава на начините на подвизаване на другия.

Разбира се, че ще постиш, разбира се, че ще се въздържаш, но какво казва апостолът? „Освен по съгласие“. Само когато и жената иска. Само когато и мъжът иска, ще се въздържа и жената.

Запознах се с двойка военни, много благочестиви хора. Беше дошъл един млад мъж, с многодетно семейство, и той казва:

– Геронда, по време на Великия пост не правя секс с жена си.

Изплаших се, като чух това.

– Ти попита ли я?

– Да, геронда. Съгласихме се заедно да се въздържаме в продължение на 40 дни.

Това е много разумно и много хубаво, защото и двамата се съгласили. Сексът не е зло. Нещо, което Църквата благославя публично, не го осъжда насаме. Точно както не е зло и храната. Лишаваш се от нещо заради любов към Христос. От нещо добро. Ако е лошо, разбира се, че ще се лишиш от него. Няма да се гордеете с това. Точно както храната е добра и все пак ние се лишаваме от нея, за да обуздаем тялото си и да съсредоточим ума си, така и с  плътското общуване. Лишаваме се от него, за да контролираме себе си. Да не бъдем управлявани от похотите си. Така  да. Тогава въздържанието е благословено. В противен случай, каквито и грехове да извърши другият, ще бъдат платени от този, който иска да се прави на голям християнин. „Тласкаш другаря си – казва свети Йоан Златоуст, – към блудство“. Това, което правиш, е добродетел – въздържанието. Точно както постът е добродетел. Но ще те прати в ада, защото премахва любовта.

Да внимаваме. Хората стават горди. И много пъти стават горди, именно защото имат добродетели. Някой е добродетелен. Дава милостиня. Какво ще каже? „Не давам? След като го направих. За какво да се преструвам, че не го правя? След като го направих.“ Той е добродетелен. Пости. „Какво да кажа?- казва той. – Че не постя, да се преструвам, че не постя? След като постя. След като пазя въздържание“. Ето една добродетел. Ето и другата добродетел. Ето рогата накрая от многото добродетели. Дяволът също има добродетели. И повече от нашите. Ние пазим девство? По-девствени от дявола никога няма да станем. И да иска да върши блудство, не може, няма тяло. Постим, ядем малко? Никога няма да по постим повече от дявола.

Той и да иска да яде, не може, защото няма тяло. Всички добродетели са загубени, когато липсват любов и смирение. Ето защо много пъти добрият Господ позволява някой добродетелен човек да падне в грехове и да си строши главата, за да се смири.

И свети Йоан Лествичник казва, че е по-добре поражение със смирение, отколкото победа с високоумие.

Защото от многото победи, постижения и добродетели фарисеят отишъл при дявола.

И именно защото се гордеем, че сме добродетелни, гордеем се, защото сме добри християни, именно затова и семействата се разпадат и разводите следват един след друг. „Ама аз ѝ говорих за Църквата, ама исках да я накарам да ходи на църква! Какво лошо има в това да искам жена ми да ходи на църква? Да искам децата ми да ходят на църква?“ И използва Светото Писание, за да ѝ се “качи на главата“. Той облича гордостта си с християнство и любов.

Сякаш другият човек е глупав и не разбира какъв егоист е той и как се прави на християнин. Християнин ли си? Искаш да повлияеш на семейството си? Покажи му какъв трябва да бъде един християнин. Не да им го казваш. Думите са само въздух под налягане, когато животът ти опровергава думите ти. И след това се появяват трагедиите на развода. Трагедии за децата, които никога няма да ги преодолеят.

Родителите не се нуждаят от развод. Децата се осакатяват за цял живот. И всяко дете на разведени родители, което се изправи на крака, ще бъде увенчано като мъченик от Бога. Защото ще дойде време, когато юношата ще стане пълнолетен, ще срещне момиче, ще иска да се ожени за него и веднага ще се сети за развода на родителите си. „Така татко бе обикнал мама. Така били влюбени и се оженили. И след това какъв ад преживях? Не е ли по-добре да не се оженя?“ Справя се, преодолява го и се жени. Дяволът ще му влага помисли: „Така се омъжи и майка ти за баща ти и създадоха деца. После се разведоха и ти премина през ада. Сигурно е по-добре  да се разведа, преди да имам деца? Да не станат децата ми като мен?“ Докато умре, това дете на разведени родители  ще чувства този гвоздей в сърцето си. Тази тъга и горчивина от родителите в сърцето си. Родителите не могат да разберат това. Чувам майката да ругае бащата, чувам бащата да обвинява майката и никой от тях да не мисли за детето. Някой ми каза, че се е развел. И виждаш детето и не искаш да го пуснеш от прегръдката си – 6-годишно дете.

„Седяхме и гледахме телевизия – ми казва леля му, – и детето се обръща и казва:

–  Лельо, мама и татко ще се обикнат отново и ще се върнат!

Майка му вече си беше намерила любовник и се беше събрала с него. Баща му вече си беше намерил приятелка и се събрала с нея.

– Изгубих ума и дума – каза жената.

– Откъде знаеш, детенцето ми?

– Казаха ми го, казаха ми го!“

То изградило един въображаем свят, за да може да оцелее, за да може да издържи на ада, който родителите му били създали. Затова каквото правим, ще го правим правилно. Ще имаме духовник, ще се изповядваме, ще се причастяваме. Ще показваме любовта си към съпругата си на дело. Ще покажем любовта си към съпруга си на дело. Не: „в мен те обичам“. Или: „в мен имам любов“. Когато умреш, никой няма да си спомня какво си мислил, а как си живял. И за начина, по който си живял…

Следва

продължава тук

превод: Константин Константинов