Автор: митр. Антоний (Паканич)

Когато наши близки умират, ни се струва, че никога повече няма да можем да разговаряме с тях. Но има един специален начин на общуване, който обединява живите и починалите повече от всички думи. Това е молитвата.

Всъщност тя е най-чистата, най-светлата форма на общуване. Нали в несъвършения земен живот дори и най-влюбените хора могат да имат недоразумения, а понякога и обиди и кавги.

Когато се молим за нашите починали близки, ние чрез Бога влизаме в специално съприкосновение с тях. Важна е не само словесната молитва, но и дейната молитва, т.е. извършването на добри дела в името на нашите близки.

Някои може да се учудят и да попитат:

– Как мъртвите могат да имат нещо общо с добрите дела на живите?

Отговорът е много прост: всичко, което правим в живота си (включително и добрите неща), сме научили именно от нашите роднини и близки. Това означава, че нашите добри дела са отражение на техните добри дела.

Така носим светлината, която са ни предали нашите предци, и я предаваме на нашите потомци, роднини, приятели и дори на напълно непознати хора. Всички ние – живи и починали  сме свързани с тези нишки на молитвата и добрите дела. И най-важното е, че със същите тези нишки всички ние сме свързани с Бога.

Тази връзка се простира далеч отвъд хората, които сме познавали лично. Чрез молитвата и делата на любовта ние сме свързани и с целия си род, дори с онези далечни предци, които дори не помним и никога не сме познавали. Всеки те усещат последствията от нашите молитви и добри дела.

И нещо повече. Ние можем да имаме обратна връзка с нашите благочестиви предци: ако те са удостоили с особена участ от Бога заради благочестивия си живот, то и те могат да се молят за нас пред Божия престол.

По същия начин чрез молитвата и благочестието сме свързани с нашите духовни роднини – със светците, на които сме кръстени, в чийто ден сме родени или към които изпитваме най-голяма обич. Защото Христовата Църква не е земна организация, а е безкрайна, обединяваща земното и небесното, живите и мъртвите, роднините по кръв и роднините по дух.

Тази свята връзка е залогът на бъдещия ни живот, „живота на бъдещия век“, както се казва в Символа на вярата. Главното е да живеем достоен християнски живот, за да не загубим, да не прекъснем тази връзка, да не изгубим вечното общение с нашите роднини в Христос.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: портал „Православная жизнь“ –

https://pravlife.org/ru/content/mitr-antoniy-pakanich-zachem-molitsya-ob-usopshih