Автор: Волоколамски митр. Иларион (Алфеев)

Първо. Покаянието или изповедта е тайнство, по време на което човек назовава греховете си пред свещеника, а той прощава ги от името на Бога.

Второ. Много хора не виждат собствените си грехове и недостатъци.

Липсата на способност за критична себепреценка, която е съчетана с прекаленото внимание върху грешките на другите, е много често срещано духовно заболяване. Затова Господ Иисус Христос казва: „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?… Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си” (Мат. 7:4,5). Тази болест се лекува с покаяние.

Трето. Покаянието не е несправедливо самоосъждане или самобичуване.

То изисква един трезвен, здрав, но критичен поглед към себе си. Това е трудно да се придобие без Божията помощ.

Ето защо една от молитвите за Великия пост гласи: „Господи, дай ми да видя греховете си и да не съдя брата си…” Да видиш греховете и недостатъците си е най-важната предпоставка за покаяние.

За да видите греховете си, трябва постоянно да сверявате живота си с Евангелието: с Проповедта на планината, с Евангелието от  Матей и с другите напътствия на Спасителя. В светлината на тези напътствия като в огледало можем да видим всичко това, което на човека не достига да придобие християнския нравствен идеал.

Четвърто. Изповедта може да бъде под формата на молитва към Бога или под формата на разговор със свещеник. Или под формата на отговор на въпросите на свещеника.

Важна е не формата, а съдържанието. При изповедта не бива да се разказва подробно за извършените грехове, като се посочват обстоятелствата за тях и различните ѝ съпътстващи фактори. Не трябва да говорите на изповедта за чужди грехове или да се оплаквате от други хора. Изповедта не бива да се превръща в обсъждане на проблеми, житейски трудности или богословски въпроси.

Изповедта е преди всичко разказ за недостатъците, греховете и пороците на човека. Условието за тяхното освобождаване и опрощаване е твърдото желание на изповядващия се да се откаже от тях или да се бори с тях.

Пето. Много често хората идват на изповед с едни и същи грехове. Това не означава, че изповедта е безполезна.

Освобождаването от греховете не става автоматично. Греховете не са нищо повече от духовни болести. Както при телесните заболявания и тук е много важно да се постави правилната диагноза. Тази диагноза се поставя от самия човек по време на изповед, а свещеникът му помага да я постави. Също толкова важно е да се посочат ясно симптомите на болестта на душата, за да може лекарят да намери правилното духовно лекарство. Що се отнася до оздравяването, понякога то е дълъг и сложен процес, който може да продължи с години.

Шесто. Колкото по-близо е човек до Бога, толкова повече той осъзнава своите недостатъци.

Колкото по-близо е човек до Бога, толкова повече усеща своята греховност и несъвършенство, и толкова повече той осъзнава собствените си недостатъци. Покаянието кара човека да осъзнае собствената си греховност. В същото време той започва да вижда все по-малко недостатъци в другите хора, а ако ги вижда, вече може да различи греха от грешника, болестта от болния.

Седмо. Покаянието е преоценка на ценностите.

Това е промяна в представата за себе си и другите. Истинското покаяние не води до униние или отчаяние. Напротив, то може да донесе дълбока вътрешна радост, подобна на радостта на човек, който се е възстановил след дълго и тежко боледуване.

Осмо. В края на изповедта свещеникът прочита над каещия се разрешителната молитва, в която казва, че Бог му прощава всички грехове.

Предпоставка за полезността на тази молитва е искреността на каещия се. Ако поради срам или друга причина каещият се не разкрие греховете си пред свещеника, каещият се не получава Божията прошка и няма духовно изцеление.

Девето. Необходимо е редовно да се изповядвате или поне веднъж месечно. Може и веднъж седмично.

Според традицията на Руската Православна Църква (а и на БПЦ – бел.ред.) вярващите се изповядват преди причастие. Но не бива да приемаме изповедта като билет за причастие. То е самостоятелно тайнство за духовното израстване на човека.

Десето. Важно е да следвате съветите на свещеника и да се стараете да не повтаряте греховете си.

Когато човек отиде на лекар, той получава от него съвет за лечението на болестта и получава рецепти, с които човека може да си купи лекарства в аптеката. Много е важно да следвате съветите на лекаря и да приемате предписаното лекарство. По същия начин след изповедта е важно да положим усилия да не повтаряме греховете си и да се разкайваме за тях. След като сте получили съвети от свещеника, трябва да се опитате да ги следвате.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: Православен портал „Иисус”- https://jesus-portal.ru/life/video/mitropolit-ilarion-korotko-o-vazhnom/chto-nuzhno-znat-ob-ispovedi/

 

Реклама