Автор: старецът Никон Светогорец

Преди няколко дни обществеността беше шокирана от една майка, която изостави детето си на верандата на жилищна сграда. Миналата година, по това време друга майка изхвърли детето си, и двете на 19 години, от прозореца на покрива.

Трета изхвърлила детето си на боклука с помощта на майка си. Защо казвам всичко това? Защото те са родители. В нашата страна, както знаем, всяка година има няколко хиляди аборта, а църковната администрация организира митинги за личните докумети, за граждански брак, за вероучението, за Македония… Но никога не е имало протест (срещу аборттите) и мисля, че е пропуск на Църквата, че не поиска се да въведе задължителен урок по физиология на човешкото възпроизводство в училищата. Да се научат децата и да се изкоренят престъпленията на няколкото десетки хиляди аборта, които се извършват всяка година в нашата страна. И въпросът, как да се борим, каква борба да водим, за да постигнем резултат? Стигнахме дотам родителите да не могат да поучат децата си и те трябва да научават това в училище? Значи родителите са престанали да бъдат християни и искат от училището да върши тяхната работа? Не мислите ли, че ако родителите бяха здрави, нямаше да раждат момичета, които изхвърлят децата си през прозореца? Проблемът в момичето ли е, или в родителя, който е отгледал това момиче? Защо тогава проблемът трябва да се решава от Църквата, а не от родителите вкъщи? Защо проблемът винаги трябва да е в другите, а на тези, които питат, никога не им хрумва, че проблемът може да е в тях?

Децата, които правят такива неща, те деца на чии родители са? Момичетата, които правят такива аборти, кои майки са ги отгледали? Тогава защо очакваме другите да свършат нашата работа? Нима архиепископът и митрополитът ще отгледат вашето дете и ще го научат на това, което е правилно? Един час в училище ще научи детето ви на това, което е правилно, а не безбройните часове и дни, месеци и години, в които вие държите детето си в ръцете си и можете да го научите?

Нима Църквата, епископът, свещеникът, и архиепископът, и учителят ще научи детето ви на това, на което вие не сте могли да го научите през целия си живот? Така че проблемът не е в детето. Не е в дъщерята, която прави това, което прави, която прави аборт. Проблемът е в бащата и майката на тази дъщеря и на този син, които правят това, което правят.

Някой ми каза: „За съжаление, геронда, ние сме загубено поколение”. На 60 години е жената, която казва това. Ние сме загубено поколение. Е, загубеното поколение ражда загубени деца. Оправете си ума, започнете да се изповядвате, започнете да се причастявате и вижте как ще се променят нещата у дома. А обществото е съставено от домове. Не от училища. Домът е училище. Нима ще се наложи? Със закон, със сила, държавата ще принуди учителите, професорите да поучават вашите деца? Как ще ги обучават? Всеки преподавател и всеки учител е син на едно такова семейство. И дъщеря на такова семейство. Те са деца на такива родители. Защо те да поучат децата ви по-добре, отколкото вие можете да ги поучите? Събудете се. Отърсете главата си, за да отиде умът на мястото си. И престанете да очаквате от другите да правят това, което вие не правите. Ние сме проблемът. Проблемът не е в другите. Толкова е просто.

Въпрос: Казвайки катехизация, която ние, родителите, трябва да даваме на децата си, обикновено имаме предвид да ги учим на вероучение. Не е включено в катехизацията като дар от Бога да ги учим на анатомията на тялото, на това как човек расте и как навлиза в пубертета, какво означават любовта и връзката, всички тези неща, които са от значение за всекидневния живот и които, ако не ги научим правилно като дар от Бога, улицата ще ги преподаде по вулгарен начин и ще имаме добре познатите последствия. Какво е мнението ви за това, че катехизацията трябва да бъде всестранна, а не едностранна?

– Точно така! Именно това е катехизацията. Тя не се спира само до въпросите на вярата.

Когато умът на родителя е на мястото си, изповядал се е, просветлен е от Божията благодат, родителят забелязва странните промени в поведението на момчето или момичето или на детето, което не говори, когато идва от училище и е по-малко, защо не говори, защо се държи различно… Когато родителят се изповядва, причастява се, моли се, Божията благодат го просветлява и той забелязва проблемите на децата и помага на децата във всичко! И в сексуалните въпроси, и в работата, и в училището, и в обличането, и в това какво да гледат, и как да говорят, и как да танцуват, във всичко! Но когато родителят спи и гледа сериали по телевизията и вижда някакви неприлични неща, какво ще предаде на детето си?! Какво ще види детето?

На детето и на другите ние не даваме това, което имаме! Ние даваме това, което сме! Ето защо свети Порфирий казва: „Искате ли децата ви да се спасят? Станете свети!”. И светият родител няма такива недоумения. А ако има, ще чуе това, което казала една майка, която плачела, защото имала син, който водил порочен живот. Тя казала на свети Амвросий: „Говори на детето ми! Ти говориш толкова хубаво!” Един от най-великите проповедници. „Говори на детето ми! Кажи нещо, за да спасиш детето ми! Той има извънбрачно дете, живее в блудство, едно, друго, какво ли не е направил!“ А светецът казва: „Изключение е да се погине синът при толкова сълзи!“.

Майката станала светица, света Моника, а синът станал свети Августин. На всичко ще научим нашите деца. Но когато ние самите не го знаем? Ето защо проблемът е в нас! Ето защо, ако обичаме децата си, ще започнем от себе си!

В продължение на много години помагах на наркозависими. Бях сам, можех да се справя, имах наркозависими при мен, живях и видях трагични случаи и научих невероятни неща за наркотиците и трафика на наркотици и престъпния свят.

Сега, когато имам монаси, не мога да работя с тези организации, които помагат на наркозависимите. Защото идва и момент, когато младите разбират. Ще направим това, което можем да направим. Разказвал съм ви за малкото дете, което, което беше взело химикал и се бодеше по вената. На какво ще научите това дете? То вече е научено! То вижда как родителят пробива със спринцовка своята вена! Ето как то само ще открие дилъра на наркотици! Без да се налага дилърът да го търси! И ние все още се питаме защо Църквата, епископът, свещеникът, епископът не учат това дете? На всичко ще го научи родителят! Когато родителят е в състояние да го направи. Когато не е – има организации, които отнемат децата от родителите, за да спасят децата от родителите…

Проблемът не е в децата. Проблемът е в родителите. Един ден едно от тези деца си се беше хванало за главата на балкона. Виждам го отвътре и си казвам: „Какво му е?“. Излизам, а той хулеше баща си, майка си, които се бяха развели, защото разводът е невероятна трагедия за дома! Невероятна трагедия! Родителите не могат да го разберат, че разводът осакатява децата завинаги, докато умрат.

Децата никога няма да бъдат същите, каквито са били преди развода! И да чуеш родителите да казват: „Той се отнася с мен така, не мога да го понасям!“. Да чуеш съпругът да казва: „Така се отнася с мен жена ми, не мога да я понасям! Не мога да се разбера с нея!” И нито единият, нито другият да говорят за децата… На какво ще научат децата си тези родители?! Нека не прехвърляме топката! Ние сме проблемът!

Ето защо казах, че трябва да се научим да говорим с децата си със затворена уста. С нашия пример. Но доколкото можем, доколкото сме просветени от Божията благодат, ще говорим на децата. Ще ги наблюдаваме. Ще ги учим. Ако детето не го научи правилно от вас, то ще го научи погрешно от другите. Като например гей-двойката, които се целуват на пейката, и детето, което получава шамар.

– Не гледай там, бре!

– Но защо, татко? Учителката ни каза, че е хубаво.

Бихте ли поверили децата си на такива учители? Колко време ще бъде детето в училище? 1 час, 2 часа, 5 часа. То расте вкъщи! Вкъщи живее.

***

Когато пускаме телевизора и поглъщаме всичкия шарен боклук, който ни предлагат, какво ще предадем след това на децата си? Когато пък не гледаме нищо от това и не сме в крак с настоящето, а живеем в миналото, децата ще ни оставят напълно настрана. Те ще кажат, че бащата и майката са се вманиачили. Ето защо трябва да живеем в настоящето! Ето защо не бива да обучаваме децата с наръчници на тема „как да учим децата си“ и „как да информираме децата си“. Божията благодат ще ви просвети! Но и сами си помогнете. Станете подходящ съд на Божията благодат!

Бях в една къща, в град в Северна Гърция, говорехме си, беше дъждовен следобед и в един момент забелязах, че всички около мен са се разредили, обърнах се и видях голям кръгъл диван, всички бяха събрани там, голям екран и аз, който обичам киното, много се развълнувах! Казах:

– Нещо хубаво ли дават?

– Геронда, извинявайте! Извинявайте, но това е последният епизод на сериала, който продължи дълго време и беше голям хит в класациите.

И аз го бях чул и това беше последният епизод.

– Е, да го видим, хора – казах аз, – да видя и аз това предаване, защото нищо не бях видял.

Някакви жени, почти голи, готови за парти, някакви мъже, и те полуголи. И се обърнах и казах:

– Бре, кого осмивате, че гледате някаква игра по телевизията? Ако всички тези хора бяха дебели, щяхте ли да го гледате? Ако всички тези хора бяха облечени, ако носеха дрехи, щяхте ли да го гледате? Ако всички те бяха грозни, сакати, щяхте ли да го гледате? Блудствате с окото и казвате: „Гледам игра по телевизията?“ Какво ще кажат тези родители на децата, когато родителите са по-лоши от децата? И тези родители, които отглеждат такива деца, очакват от училището да вкара децата им в правия път? Някога училището го е правело. Но горко ни, ако не сме разбрали, че днешното училище няма нищо общо с някогашните училища, когато човек отваряше учебник за основното училище и виждаше картинка с едно семейство.

Седнали на масата, и бабата да е на масата, а не в старческия дом, с три или четири деца, не само едно. Затова ние винаги сме проблемът, а не другите!

***

Когато родителите са болни, децата сами ще се грижат за тях, и без родителите да им го казват. Много пъти родителите от любов към децата крият болестта, която имат, скриват болестта, която имат. И въпреки това детето им помага. Има родители, които не са се отнасяли добре с децата си, но въпреки това децата им стоят до тях и ги водят по лекари, водят родителите си по болници и се грижат за тях. Децата не са това, което си представяме. Когато родителят има проблем или депресия, или меланхолия, или нещо подобно, детето ще помогне на родителя. Но ако родителят, колкото и да е болен, отиде и влезе в семейството на детето, ще разбие семейството на детето!

По-различно е ако неговото дете – или и двамата, – кажат: „Да приберем татко вкъщи”. Не синът да каже, че ще прибере родителя вкъщи, без да пита жена си. Тези неща ще стават със съгласието и на двамата, ако могат. А не заради да тръгнем да излекуваме родителя и да се разбие семейството, да се разруши Тайнството Брак, да унищожат всичко и децата, които са създали. Това са специални случаи. Няма един отговор за всички. Единият родител може да е депресиран, другият да е потиснат, третият да има проблеми.

Гледах един поразителен филм. Майка с психологически проблеми, която полудява, която не знае какво прави, и филмът показва по най-шокиращия начин как съпругът и децата не я оставят. Те се грижат за нея и не я оставят! Как семейството застава до болната си майка. Това не е нищо ново. Хората живеят така от хиляди години. Но няма един отговор за милионите възможни случаи. Случва се едно при единия, друго при другия, трето при другия, единият родител има едно заболяване, другият – друго, съпругът и съпругата, които са започнали новия си живот, имат други сили, имат други възможности, добре е да да обсъдите с духовния си съветник, защото това са духовни въпроси. (Не дали да си купя кола или кой апартамент да наема.) Това са духовни въпроси, всеки може да ги обсъди със своя духовен наставник и със своите приятели-духовници. Няма един отговор за всички.

Въпрос: Днес младите работят твърде много часове и затова по необходимост ние, бабите, гледаме малките вкъщи. Следователно много неща могат да се различават в начина на възпитание на родителите от този на бабите, защото всеки човек има свой характер, свои убеждения и преминава през тях. Логично е. Някои неща, когато виждаме, че са различни и смятаме, че за това са виновни децата, се опитваме да ги предадем по хубав начин на внуците Но децата понякога реагират и казват: „те са наши деца и ще следваш линията, което ние сме решили“. И ние го правим, разбира се, въпреки че вярваме в обратното. Какво е вашето мнение?

– Да. Това е много логичен въпрос. Каквото може да стори за децата, ще го направи и след това ще се оттегли. Ще им помогне с молитва. Те не са нейни деца. Тя може да е наранена, може да страда, може да вижда, че родителите не възпитават правилно децата си. Ще посъветва сина и снахата или дъщерята и зетя и това е всичко. Няма да се намесва в тяхното семейство. Разбиването на дома не е от помощ за нейните внуци. Да знаем къде да спрем. Може наистина те да възпитават децата неправилно и бабата да е права. За това родителите ще отговарят пред Бога. Не бабата. Ето защо трябва да стоим на разстояние. Ще помагаме, доколкото можем. До определен момент.

Въпрос: Бих искал да ви попитам как реагираме ние, родителите, ако се случи децата ни се озоват в момент, в който се караме със съпруга си или ако у дома се случи нещо, което може да е нередно и децата ни не бива да присъстват?

– Те ще разберат, че и родителите са хора и също се карат. Но ще имате конфликт веднъж, два пъти, три пъти… Ако целият ви живот е конфликти, какво ще им кажете след това? Какви оправдания?

Когато родителите са карат, как ще съветват децата след това? Но ако проблемът на единия родител създава проблем в семейството, ние ще продължим да показваме любовта си към децата, без да обвиняваме родителя, който се държи зле, а децата не са глупави. Те не са умствено изостанали, особено днешните деца. Техните малки умове са летящи искри! Те ще разберат дали вината е на мама или на татко. Вие ще им помогнете, като обичате децата още повече. Като проявявате любов към другите, към децата. Ние винаги ще показваме любов. Когато умрете, никой няма да ви помни заради мислите, които сте имали, а заради начина, по който сте живели. Продължавайте да обичате децата и да го показвате на дело, без единият родител да обвинява другия, и ще дойде време, когато децата ще разберат. Защото за съжаление има случаи, когато и родителят е болен. Той може да има психологически проблеми. Е, детето ще разбере, че бащата не го прави от злоба или майката не го прави от злоба.

Но може би родителят наистина не е добре. Той може да си е намерил любовник или любовница. Детето ще разбере. То няма да хвърля вината върху този, който не е виновен. И ако другият човек го завлича с пари, прави с тях каквото искаш, ще дойде време детето да разбере. Не подценявайте интелигентността на децата, защото те растат и престават да бъдат деца. Проблемът е в родителите, а не в децата. Децата не трябва да растат в такива семейства. Но когато се случват такива неща, молете се, молете се, молете се! Имаме деца от такива семейства, които са станали светци! Нека не си мислим, че техните деца ще бъдат изгубени. Имаме куп светци, които са израснали в семейства, в които единият е бил християнин, а другият – езичник. Единият е бил добър, а другият – лош и децата са станали светци!

Ние няма да поемем ролята на Бога. Като родители ще направим това, което можем. Оттам нататък това, което не можем да направим, ще се молим за него. И ако обичаме децата си, все още не сме умрели за тях. Ние сме живи! Възможно ли е Този, Който е бил разпнат за тези деца, да ги изостави? Кой е пролял кръвта Си за тези деца? Христос ще намери начин, който ние не можем да си представим, за да помогне на тези деца. Познавам деца от трудни семейства, които процъфтяват. Защото родителите имат трудности и родителите са хора. Те не са свръхчовеци. Ето защо трябва да се молим повече. Ето защо трябва да ходим на църква, за да се изповядваме, да се причастяваме, да живеем в Тайнствата на Църквата. Сами не можем да направим нищо. Св. ап. Павел казва: „всичко мога със силата, която Христос ми дава“. Когато оставим Христос настрана и заемем Неговото място, се объркваме! Всичко е много по-просто, отколкото си представяме. Объркваме ги, защото твърде много пъти сме обърквали умовете си. Умовете ни вече не са прости. Уповавайте се на Бога, а не само на вярата. Уповавайте се на Него. Той знае какво прави. Колко много деца от такива семейства са станали светци.

превод: Константин Константинов