Автор: прот. Андрей Ткачов

Приключи Великият пост – времето за въздържание в ежедневието и особено съсредоточаване върху духовното делание, настъпи Пасха – и сега е възможно да се отпуснем… Но струва ли да се отпускаме и да се хвърлим безразсъдно в удоволствията, за които сме се постарали да забравим във великопостните дни? Не обезмисля ли това отпускане нашите малки постни успехи? Как да запазим занапред тази мъничка частица благодат, с която сме се сподобили през Великия пост? Отговаря отец Андрей Ткачов за портала pravoslavie.ru:

– Винаги след приключването на поста, лично моята душа иска от мен само едно нещо, като казва: „Отец Андрей, не забравяй средите и петъците през годината, не пропускай нито неделя без молитва“.

Нужно ни е да усетим вкуса на въздържанието и поста и ползата, която произтича от него, за да помним след това през цялата година предателството на Юда и петъчното Разпятие на Христос заради нашите грехове, и заради това да постим винаги в сряда и петък. В сряда се пости и се раздава милостиня, за да не бъдем като Юда, а в петък се пости и се мокрят устните с оцет (такава е традицията при етиопците – бел. прев.), като си спомняме за това как Господ на Кръста в отговор на Своята молба: „Жаден съм!“, е получил оцет от римския войник.

Нужно е да спазваме постите през цялата година, като си спомняме за Великия пост и Христовите страдания. А в неделя непременно трябва да бъдем в храма, защото ние празнуваме Господнята Пасха 52 пъти в годината – точно колкото са и неделите в годишния кръг.

И ако придобием подобен душевен пламък, придобием желанието да спазваме това, желанието да живеем в подобен ритъм, то си мисля, че не сме постили напразно, не напразно сме посрещнали Пасха. А ако празнуваме Пасха само веднъж в годината, като пренебрегваме средите, петъците и неделните служби, то ми се струва, че във времето от Пасха до Пасха ние губим твърде много и след това е много трудно да започнем наново да се възстановяваме.

Пожелавам си, при положение, че сме получили веднъж радостта –  след това да я запазим, и придобили веднъж страха – след това да го запазим. Трябва да съхраним в себе си и страха, и радостта – страхът, който е свързан с Велики Петък, и радостта, която е свързана със Светлото Възкресение. През целия си живот. Постът ни е бил даден заради това – като го почувстваме веднъж, от веднъж да заобичаме и след това да го съхраняваме през целия си живот.

превод: Мартин Димитров

Реклама