Автор: Йоан Корнаракис

Терминът въображаем образ съвпада по своята семантика с психологическия термин, който използва американският психиатър Карен Хорней в книгата си „Конфликтите на нашия вътрешен свят”, изследвайки невротичните склонности на човека. Въображаемият образ на християнина има до известна степен невротична структура, както ще се види в основната част на настоящия труд, тъй като въображаемият християнин е под властта на психодинамиката на разпада и противоречията на неговия вътрешен душевен  свят, които се проектират в поведението на неговото двоедушие да бъде едновременно с единия крак в живота на Църквата, а с другия в  светската действителност, от която най-вече се определя неговото поведение.

Карен Хорней пише, че нуждата от създаване на идеален образ се дължи „на усилието на човека да създаде един образ за себе си, който да представлява онова, което вярва, че е или усеща, че би могъл или би трябвало да е. Съзнателен или несъзнателен, този образ е чужд на реалността”. Освен това има и ласкателен характер, както се представя в една хумористична рисунка във вестник, където пълна жена гледа себе си  в огледалото като млада и слаба”. На друго място в книгата си Хорней пише:

„Особените черти на този образ варират и се определят от структурата  на персоналността. Негова  главна черта може да е красотата или силата, интелигентността, гениалността или светостта, честността или всичко друго, което искате”!

По-конкретно в теорията на Хорней за идеалния образ откриваме два централни и значими характерни елементи в неговата несъзнателна структура, които се локализират и във въображаемия християнски образ.

Първият значим елемент е наличието на вина. Идеалният образ спомага за подтискането на вината на индивида в несъзнателната част на неговата психика, за забравянето на прегрешения, пропуски, грешки и други негативни психодинамични елементи, които биват отхвърлени, именно защото са несъвместими с този образ. Според Хорней „кога индивидът греши и какво смята за негови несъвършенства” – това зависи от неговата субективна преценка. „Това, което индивидът признава като страсти или несъвършенства, зависи от онова, което отхвърля или приема в себе си”.

Тази субективна оценка на индивида по-скоро има рефлексен характер, доколкото „Признаването и приемането от страна на индивида на определени несъвършенства би го изправило лице в лице с неговите вътрешни конфликти и следователно би поставило в опасност изкуствената хармония, която  е създал в себе си със своя идеален образ”.

Вторият важен елемент на идеалния образ е неговият въображаем характер. „Идеалният образ би могъл да се определи като въображаемо или фалшиво аз”.

Очевидно е, че в тази теория в идеалния образ намира отглас адамовият „по образ”, неговото въображаемо проблясване в човешкото съзнание. Следователно в термина идеален образ съдбоносно се крие и неговата демонична трансформация, заложена в  думите „ ще бъдете като богове”!

Накрая, Хорней чрез изтъкването на значението на идеалния образ като централна  черта  на невротичния симптом теорията на Карен се оказва психологически херменевтична анотация и на термина въображаем християнин. И този християнин е впримчен в невротичния комплекс. В своето въображение той приютява идеалния (идеалистичния) образ на един истински християнин.

Следва

превод: Константин Константинов