Благодатният украински старец схиархимандрит Зосима Сокур се родил през 1944 г. в затворническа болница: бременната му майка била затворена заради „религиозна пропаганда”. Самият той също минал през затвора, вече ставайки свещеник, по същия параграф. От жестоките побои в затвора отец Зосима завинаги останал прегърбен. „Без Иисусовата молитва бих си изгубил ума”, – казвал старецът на своите близки. Той не се озлобил, обичал хората, които вървяли към него на върволица, и им служел с дара, който придобил – с молитвата.
Схиархимандрит Зосима, в света Иван, е роден в затворническа болница: неговата майка, бъдеща схимонахиня, била арестувана по параграф „религиозна пропаганда”. Баща му загинал на фронта. Момчето растяло дълбоко вярващо, имало монашеска настройка, от ранно детство прислужвало в олтара. Завършило училище със златен медал, след това Ленинградската духовна семинария и Академия – със степен кандидат на богословските науки.
„Аз съм монах, нищо не ми е нужно“
Отец Зосима служил в Донецка епархия. Бил крайно нестяжателен, ходел, облечен в стар избелял подрасник и старо палто, казвал: „Аз съм монах, нищо не ми е нужно”. Строял храмове и се грижел за тяхното благолепие във време, когато всичко църковно се разрушавало. Духовните чада на стареца си спомнят: „Службите му винаги бяха дълги, манастирски, той се молеше пламенно… Пари за треби не взимаше”.
„Ако не беше Иисусовата молитва, щях да изгубя ума си”
Съветските органи на властта на Държавна Сигурност обърнали внимание на „прекалено активния” селски свещеник. Арестували отец Зосима, той преживял затворническо заточение, побои. За цял живот му останали следи от тези изтезания за вярата: започнало остро възпаление на нозете, отворили се дълбоки рани, боляли го натъртените бели дробове, от побоите израснала гърбица. Старецът споделял с духовните си чеда: „Ако не беше Иисусовата молитва, щях да изгубя има си”. Изтезанията само усилили неговата пламенна молитва и дръзновена вяра.
Веднъж, когато станало дума за Руската Задгранична Православна Църква, сгърбеният старец отбелязал: „Задграничните ни обвиняват в сътрудничество с КГБ – и като се ударил лекичко по гърбицата, весело добавил: – ето, виждаш, какъв имам белег от това сътрудничество”.
Старецът основал две обители: Успенския Свято-Василиевски мъжки и Успенския Свято-Николаевски женски манастири. Бил също така духовник на Донецка епархия.
Отец Зосима притежавал редкия, особен Божий дар на молитва. Обичал хората, и хората отивали при него за духовна подкрепа. Заради чистотата на живота му Господ дал на Своя избраник даровете на духовно разсъждение, изцеление човешките на души и тела – пред молитвата му отстъпвали смъртни и неизцелими болести.
„Когато ти стане зле, извикай ме – и аз ще те чуя“
Отец Зосима притежавал дара на прозорливост и познаване на човешките сърца. „Той знаеше всички наши мисли”, – тези думи в сходни варианти повтаряли много духовни чеда на стареца. Той духом знаел скърбите и изпитанията на своите чеда, казвал им: „Когато ти стане зле, извикай ме – и аз ще те чуя”. Още казвал, като че на шега: „Само да се отпусне на една страна Зосима, и веднага „Отче, помогни!”.
„Винаги помагайте на нуждаещите се”
С благословението на отец Зосима, с негово участие и помощ в Донбас били построени около десет храма. Особено място в неговото сърце заемала т.нар. „Богаделня“, или Домът на Милосърдие, където намерили приют немощни хора на преклонна възраст. Старецът учел: „За да не ни се разгневи Господ – винаги помагайте на нуждаещите се”.
Особено благоговейно старецът се отнасял към богослужението, много почитал Божията Майка. В чест на Нейното Пречестно Успение той назовал основаните от него обители – Успение бил неговият най-любим празник. Отец Зосима казвал на братството: „Когато умра, ще узнаете: часовникът на молитвената ми масичка в олтара ще спре”.
Молитвите му да имаме!
източник: pravoslavie.ru
Храм Свети цар Борис 