На този ден светата Църква празнува Обновлението на храма на Възкресението на нашия Господ Иисус Христос в Йерусалим, наричан още храм на Светия Гроб.

Празникът е свързан с освещаването на великия храмов комплекс, построен в Йерусалим по времето на равноапостолния император Константин Велики на мястото, осветено от Христовите страдания, смърт, погребение и Възкресение.

След разрушаването на Йерусалим през 70 г. и последвалото му преустройство при император Адриан, светите места, свързани с Господа, били скрити под езически постройки. В областта на Голгота и Господния Гроб бил устроен езически култов комплекс, а самият Гроб Христов бил засипан и над него било издигнато светилище, посветено на езическо божество.

С възцаряването на Константин Велики настъпила промяна в положението на християните в Римската империя. След победата му при Мулвийския мост през 312 г. и издаването на Медиоланския едикт през 313 г. християнската Църква получила свобода за обществено изповядване на вярата. Императорът предприел и мащабно възстановяване на светите места.

Особено значение имало откриването и освобождаването на мястото на Господния Гроб. Според църковното предание равноапостолна Елена, майката на император Константин, пристигнала в Йерусалим и се погрижила за издирването на местата, свързани със земния живот и страданията на Спасителя. При разчистването на езическите постройки бил открит Господният Гроб, а недалеч от него — мястото на Христовото Разпятие, Голгота.

Тук се открива особено дълбокото значение на празника.

Християнството не почита Голгота и Гроба Господен като обикновени исторически паметници. Светите места са осветени от реалността на Христовото въплъщение Словото Божие действително е станало човек; действително е страдало и умряло по плът; действително е било положено в гроб; действително е възкръснало.

Затова Господният Гроб за християнското съзнание е едновременно гроб и място на победата над смъртта.

По заповед на Константин започнало изграждането на величествен храмов комплекс, обединяващ няколко свещени места. Над Голгота била издигната базилика, а над Господния Гроб — отделна ротонда, известна като „Анастасис“ („Възкресение“). Между тях се намирал открит двор, чрез който различните свещени места били литургично свързани.

Така самата архитектура на храма изразявала основната истина на християнското благовестие: „Христовите страдания и Христовото Възкресение не могат да бъдат разделени“. Кръстът води към Гроба, а Гробът — към Възкресението.

Строителните работи продължили няколко години. Новият храмов комплекс бил тържествено осветен през 335 г. при участието на епископи, събрани в Йерусалим по повод тридесетата годишнина от възцаряването на император Константин.

Освещаването се извършило през месец септември и било включено в богослужебния живот на Йерусалимската църква като ежегодно честване. Именно от това освещаване произхожда днешният празник на „Обновлението на храма на Възкресението“.

Древното название на празника — „Обновление“ — има богато библейско и богословско съдържание. В Свещеното Писание обновлението на Божия храм не е само строително или архитектурно действие. То означава възстановяване на мястото, посветено на Божието присъствие, и връщане на човека към правилното отношение към Бога.

В случая с Йерусалимския храм на Възкресението това значение е още по-дълбоко. Христос Сам е истинският Храм и истинското Божие присъствие сред човеците. Както свидетелства св. евангелист Йоан, Господ, говорейки за храма на Своето тяло, казва:

„Разрушете тоя храм, и за три дни ще го въздигна.“

Евангелистът пояснява:

„А Той говореше за храма на тялото Си.“

Следователно храмът, издигнат над Господния Гроб, получава своето истинско значение не от човешката архитектура, а от събитието, което се е случило там. Камъкът свидетелства за Камъка, Който бе отхвърлен от строителите и Който стана крайъгълен; гробът свидетелства за Победителя на смъртта.

Тук се проявява и връзката между празника на Обновлението и празника на Въздвижението на честния Кръст, който следва непосредствено след него — на 14 септември. Двата празника са исторически и богословски свързани със същия йерусалимски комплекс и със същите събития от времето на Константин и света Елена.

Според древното предание след намирането на Честния Кръст той бил показан на народа, а паметта за това събитие била свързана с освещаването на храмовете, издигнати на Голгота и при Господния Гроб.

По този начин през септемврийските празници Църквата събира в едно паметта за Кръста, Гроба и Възкресението Христово.

Историята на храма обаче не завършва с Константиновото освещаване. През вековете храмът претърпял разрушения, пожари и многократни възстановявания. Особено тежко било разрушаването му през VII век при персийското нашествие, а през XI век храмът бил разрушен по заповед на халиф ал-Хаким. Впоследствие светото място било възстановявано и преустройвано, като днешният храмов комплекс носи следите на различни исторически епохи.

Независимо от тези промени обаче неговото богословско значение остава непроменено. Църквата не празнува неприкосновеността на една конкретна архитектурна форма, а паметта за спасителните събития, които са станали на това място.

Защото центърът на християнското богослужение не е сградата сама по себе си, а Христос — Разпнатият и Възкръсналият Господ.

Храмът на Възкресението в Йерусалим е поради това своеобразно „Евангелие от камък“. Голгота и Господният Гроб свидетелстват безмълвно за онова, което апостолите проповядват: че Божият Син е приел истинско човешко естество, претърпял е истинска смърт и чрез Своето Възкресение е разрушил властта на смъртта.

Затова и самото име „Анастасис — Възкресение, дадено на централната част на древния храм, изразява същността на мястото. Не смъртта, а Възкресението определя неговото окончателно значение.

И ако древният храм е бил „обновен“ след откриването на светите места, то самото събитие на Христовото Възкресение е обновлението на цялото творение. В Христос човешката природа, приета от Словото, преминава през смъртта и влиза в нетлението. Затова апостолът нарича Христос „начатък на починалите“ и „нов Адам“.

Така празникът на Обновлението не е само спомен за освещаването на един храм през IV век. Той е свидетелство за връзката между историята на спасението и живота на Църквата. На определено място и в определено историческо време се е извършило събитието, чрез което Бог е явил Своята победа над греха и смъртта; Църквата пази паметта за него, освещава времето чрез богослужението и превръща тази памет в живо литургично присъствие.

Затова днес, възпоменавайки освещаването на храма на Възкресението в Йерусалим, светата Църква отново поставя пред нас тайната на Христовата Пасха:

Кръстът — като жертва.

Гробът — като свидетелство за истинската Христова смърт.

Възкресението — като победа над смъртта.

А храмът — като място, в което Църквата непрестанно възвестява тази победа.

На Христа, Който заради нас слезе до смърт, разруши силата на гроба и възкръсна в слава, подобава всяка чест и поклонение — с Безначалния Му Отец и с Пресветия, Благия и Животворящ Дух, сега и винаги и во веки веков.

Амин.