Автор: о. Николай Лудовикос

Св. апостол Павел казва:

„за мен светът е разпнат, и аз за света“.

Кръстът означава радост. Когато говорим за кръст, обикновено се страхуваме, че нещо няма да върви добре. В действителност се случва обратното и кръстът носи радост. Това е отношение към света, което носи радост. Не просто следвам определен начин на живот, а волята на Бога в света.

Светът е нива, светът е Божието поле, това е Божието творение и не забравяме това, защото днес сме склонни да считаме себе си и нашия свят за наше собствено творение. И по този начин губим връзка с реалността, защото не сме създали нито себе си, нито света. Затова, когато узурпираме света и себе си, губим връзка с източника на живота, с източника на смисъла – Бога. И затова тази светската радост, която е само на повърхността, както казва един голям светец, макар да изглежда радост, е тъга. Защо? Защото зад нея винаги има конфликти.

Прекрасни същества, женят се, той е прекрасен и тя е прекрасна, нали? И колко много си пасват. И след малко се появява нещо опасно, тежко, мрачно. Защо се появява? Защото отказваме да се изправим пред него. Така ли е? „Да си прекарате добре“ – не казват ли днес така? Какво означава това? Означава да изгубиш смисъла на нещата. Защото вместо да си прекараш добре, ако поискаш да приложиш критерия на кръста, който изглежда труден, какво ще стане? Божият смисъл ще се разкрие в нещата и те ще станат така, както Бог ги иска. Ще започнеш да ги четеш така, както Той ги чете. И тогава започва истинската радост. Защото Той не е завистлив, не е някой, който ви лишава от радостта на живота. Точно обратното, Той е много радостно същество и затова ви дава от радостта, която има, и от любовта, която има. Внимавайте, защото дяволът силно е оклеветил Бога и Го е вкарал дълбоко в нашето съзнание като… как да го кажа… труден старец, който винаги ще намери нещо, за което да измрънка. Накрая ще каже: „Ех, деца, хванах ви тук!“ Така ли е? Бог не ви преследва, за да ви накаже. Той ви преследва, за да ви спаси. Както майката държи детето за ръчичката. „Докле всинца достигнем до до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“, както казва св. ап. Павел. Знаете ли какво велико нещо е това? Сякаш някой те чака да пораснеш. Това означава, че те обича сега, когато не си голям, сега, когато си неразумен, сега, когато си малък. Сега те обича и чака, търпелив е. Защо е търпелив? Защото Бог е любов. И така, когато намалим малко тона на неразумното желание – искам, искам и искам, но трябва същевременно да искаш да четеш нещата така, както Бог ги чете, да ги виждаш така, както Бог ги вижда. Това може да изглежда малко трудно в началото, но е единственото щастие, което ни е дадено. Защо? Защото тогава нещата започват да работят както трябва. И това, което намираш после в нещата, е самият Бог. Намираш Него Самия и Го срещаш навсякъде – и в семейството, и в съпругата, и в децата, и на работа, и на улицата, и в тази ужасна бъркотия. Това е единственото нещо, за което си струва да направиш малка жертва. Но е малка жертва в сравнение с това, което получаваш. Успяваш да прочетеш другия по различен начин. Питаш цял живот като Фройд: „Какво иска жената? Какво иска жената?“ Така казва Фройд и не само Фройд , мнозина от нас го казваме, но и жените питат какво искат мъжете.

Бог трябва да проговори, за да разкрие красотата на нещата, които Той е създал. Защото това е дълбоката красота. Другата е външна красота и улавя ума и го кара да създава идоли, идоли на нещата, на които не можеш да се насладиш. Това казвам понякога на студентите си (аз съм преподавател в гръцки университет): „Дразни ме, че не можете да се насладите на живота!“ И ме гледат с големи, ококорени очи. Казвам: „Не е ли така?“ Казват ми: „Да, така е. Точно така.“ Разбрахте ли? Нито на парти с приятели, нито на любовта, нито ежедневието, нито на отношенията, не можеш да им се насладиш. „I can’t get no satisfaction“. Защото ннямам връзка с източника на истината, със смисъла на всичко, с Този, Който ги е създал, с Този, Който има ръководството. Това е ръководството тук, инструкции за употреба. Цялото Евангелие е инструкции за употреба на света. И парадоксално, така казва, св. ап. Павел е радостен: „за мене светът е разпнат, и аз за света“. Само един радостен човек може да каже това. Ако си тъжен, не го казваш. Много е тежко, ако кръстът е тежест. Нямаше да го каже, щеше да каже „Уф! Какво си изпатихме!“ Но той казва: „за мене светът е разпнат, и аз за света”. И светът ме смята за разпнат и добре, че ме смята за такъв. Това ми напомня на отговора на един английски писател, много го хвалиха, получи Оскар, други го ругаеха, и той казва: „Много се радвам на това, което ми казвате, защото това доказва, че не съм като вас. Не бих понесъл това“. Така казва и св. ап. Павел тук: „Светът те смята за разпнат, но аз намерих смисъла на нещата“. И говоря за нещата от живота.

Евангелският текст за богатия младеж.

Когато четяхме Евангелието в неделя, точно това ме порази: Младежът искал да стане съвършен. Сега вместо дванадесет апостоли щяхме да имаме тринадесет. Сега никой не знае името му и всички го проклинат заради възможността, която изпуснал. „Дай всичко! Искаш всичко? Дай всичко! И дойди след Мене!“ „И той си отиде натъжен.“ Виждате ли, че богатството му носи тъга. Не му носи радост. Все едно да каже: „Вземи всичко. Каниш ме да го споделим заедно!” и ще имаш съкровище на небето. Това е страхотен израз. Означава, че имаш Бога за свой. Даваш малко от това, но имаш Него. Това е съкровището на небето, самият Бог, а не нещо по-малко от Бога. Бог не дава заместители, Той дава Себе Си. Не е ли това Светият Дух? След това, край, не е важно дали живееш в Сахара – човекът не се поклаща. Има дълбок мир. Христос казва: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам.“ Този мир никой не може да ви го отнеме. “Мир, който надвишава всеки ум“. Какъв мир имаме ние? Губим го за секунди. Но тези, които познават другия мир, това е мирът, в който си дал всичко и си получил Бога. Така, вместо да каже: „Колко съм щастлив! младежът казва: “Богатството ми!“ Той се натъжил. Ужасно нещо е да знаеш, че заради богатството си губиш съвършенството, губиш самия Бог. И после казва онази страшни думи срещу всички нас, че който е богат, не може да влезе в царството небесно. Чувате ли? Ние, които искаме да станем богати. Не искате ли всички сега да имате по няколко милиона в банката? И какво казва Христос? „по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие“. Защото прави това, което психолозите наричат „вложение“. Богатият влага в богатството. То става заместител на живота, на безсмъртието и на вечността. Богатият вярва, че живее наистина, че има същността. „ουσία“ на гръцки означава и собственост (богатство). „Има ли същността? Има същността, която след малко ще разпилее като блуден син и ще изпита пустотата. И преди е бил празен, но пустотата ще стане очевидна. И така, дори да не я разпилее, пак ще се чувства празен. Пак няма да постигне нищо. Защото богатството му е дадено, за да го превърне в нещо. Това е милостиня, която Бог ви дава, дар. Всичко е дар: телесните, умствените дарове. Богатството, всичко е дар от Бога. Той ви прави достойни за какво? Да работите и да спечелите тези пари. Но след това Той иска да ги използвате заедно с Него. Това е въпросът.

Помните ли богаташа и Лазар?

Злото при богатия не е, че е богат, а че не вижда Лазар и използва нещастието на другия, за да каже колко е щастлив. И по този начин губи смисъла на дара на богатството, което му е дадено. Така губим смисъла на богатството на здравето, смисъла на богатството на красотата, смисъла на богатството на интелигентността. Губим всички естествени дарове от Бога по този начин. И накрая губим живота си. Това е голямата опасност.

Нека да продължим с радостта. После ще стане ясно какво е депресията. Отсега да ви кажа, че е психоза, липса на допамин и окситоцин. Едното е хормонът на радостта, а другото е хормонът на общуването. Те са близки неща. Депресията реално е липса на любов. Когато човек не знае как да обича. Разбрахте ли? Не как да бъде обичан, а как да обича. Когато вече не намира причина да обича. Това е най-опасната ситуация и всъщност е въведение в депресията. Първите думи, които ще ви каже депресиран човек, са: „Не ме е грижа за никого и за нищо.“ Това са думите, с които влиза в депресията в клиничен смисъл, екзистенциално. Тези два хормона не можете да ги произведете сами. Другият трябва да ви ги даде. Ужасно! Тук вътре се отделят, но другият е причината те да се отделят. Разбрахте ли? В момента, в който кажете: „Накрая успях да обичам само себе си“, в този момент окситоцинът спира и започвате да пиете. Или започвате с други заместители на истинското отношение. И хората днес живеят със заместители. Девет от десет души живеят със заместители на отношенията, т.е. неща, които всъщност ги убиват, нараняват ги, но заместват отношенията, които не искат, не могат, не знаят как да ги имат. Американската психотерапия – аз съм започнал оттам и това ми е е близко, казва, кога свършва анализът? Кога ще отидеш при психотерапевта? Когато не можеш да общуваш с другите. Въпросът е, че с проста логика не се постига общуване, нито отношение. Не мога да си мисля, че, виж, за да имам правилни нива на допамин, и адреналин, и постоянно адреналин – всичко това е свързано – трябва непременно да създам отношения. И хлопам на вратата на съседа. „Може ли да създадем отношения, защото нямам допамин?“ Не става така. Любовта е загуба. Означава, че губиш нещо от нарцисизма си, защото нарцисизмът не позволява излизане. Има червена лампичка, която мига.

„Къде тръгна сега?“ – ти казва. „Недей!“. „Тръгваш да правиш глупости!“ Хоп! Пак те върна. Пак при себе си. Попитах един приятел, психолог: „Виж“, казвам му, „ако, добрият самарянин идваше, преди да срещне попадналия в ръцете на разбойниците и те питаше: “какво да го правя тук, докторе?'“ Той ми каза, че щеше да отговори: „Не го приближавай!” Защо? Защото може да има нож в този момент, и да ти нанесе удар. Може да е крадец, да се наведе над теб, за да ти вземе портфейла. Може да разбере, че имаш пари, и после да се върне, да те намери и да те ограби и дори да те убие. Във всеки случай, за какво ти е да се забъркваш? Затова Евангелието, казва св. ап. Павел, което приех, „не е човешко“. Евангелието на Христа не е човешко. Защото ти казва да правиш неща, които един добър психолог би ти казал да не правиш, за да спасиш нарцисизма си. “Какво правиш тук?”. Но означава, че има нещо друго. И това е Божията любов. Бог ни обича, казваше ни някога свети Порфирий, не защото сме достойни, а за да ни направи достойни. И ние обичаме, за да направим другия достоен, не защото е достоен. Когато обичаш другия, защото е достоен, това е срамно. Защото го обичаш користно, защото е достоен, за да те забележи, за да ти даде… Затова истинската любов е любов към недостойния и към врага.

И така, психологът би казал в 99,99% от случаите: „Не го приближавай! Стой далеч от него! Опасно е това, което правиш!“А Бог ви казва: „Не, ще отидеш там, при този, за когото не си сигурен в нищо и ще го обичаш безвъзмездно.“ И това е божествено движение, божествено действие, което води до божествени резултати. Вашето действие, вашето собствено действие, ще освети другия. Ако е безкористно, разбира се. Но не да си мислиш: „Непременно ще го направя мой избирател!“ Не. Така.

Това безвъзмездно вложение, ако мога така да го кажа, защото Бог прави точно това: влага във всички. „Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни“. Това не са мои думи. Означава, че прави движение извън Себе Си, излиза извън Себе Си. Прави неща, които изобщо не са в Негов интерес- т.е. „безсмислици“. Мен тези “безсмислици“ ме парализират психологически, т.е. психологически бихме го оценили като напълно неподходящ за общуване, губещ (лузър). Ако видите това и го разберете, във вас ще се роди напълно различно отношение към Бога и ще започнете да Го обичате. Внимавайте, това е друго състояние.

И така, другата неделя, имаме друг апостолски текст:

„Бог, богат с милост, поради голямата Си любов, с която ни обикна”

Нито дума за справедливост, нито дума за достойнство. Видяхте ли? Никъде не казва нищо подобно, нито ще видите. Не казва: „Понеже бяхме толкова добри и от правилната страна на историята и много политкоректни, затова Бог влага.“ Така казва Фройд, че любовта е вложене (инвестиция). Точно това казва. Затова и добавя: „Не можем да обичаме един другиго. Какво е това “Да обичаме един другиго?“ Свършено е. След малко няма да имаш никаква любов. И така, без любов. Първо изпитваме другия. Как днес младите създават десетина-петнадесет връзки, като се изпитват взаимно, т.е. взаимно се обективизират напълно. И идват при мен и ми казват: „Не издържам повече. Имам изкушение да се самоубия“. Естествено, че ти идва да се самоубиеш. И днес именно защото няма граници и не вярваме на нищо от всичко това, което казваме – не вярваме вече на Бога, затова положението е трагично. Не е просто отклонение, а истинска трудност, която хората имат днес, а младите още повече, защото родителите се стараят да не ги научат на нищо и според тях детето трябва да е свободно да избира, да измисли човешката история отначало, да преживее всичко, което човечеството е преживяло до днес. И след като преживее всичко, не да избира, вече няма смелост, нито дори да се самоунищожи.

Ние бяхме мъртви в нашите престъпления, казва св. ап. Павел. Колко много хора днес се чувстват мъртви и идват и и разнасят тази мъртвост.

“Макар да бяхме мъртви поради престъпленията, оживотвори с Христа (по благодат сте спасени)”.

Когато Христос животвори, когато Бог ни възстановява, възстановява нашата човешка природа, ни дава възможност, която дава веднъж завинаги в Христа.

“По благодат сте спасени”. Този стих тук е невероятен. Защото представя нещо, което мислим като бъдеще, за абсолютно настояще. По благодат сте спасени сега. “И възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса”, Това вече стана. Възнесението е факт и всички сме там. Достъпно е. Функционира. Това е възможност, това е измерение на живота, което съществува в Църквата. Човек може да го разбере и да го почувства.

“За да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса”

Даде ви луда радост и покой, за да виждат всички хора и да казват: „Какъв Бог е Този, Който ги направи такива!“ Страшно нещо е да имаш такъв баща, а ти да му казваш: „Имаш ли десетачка да ми дадеш да си купя бира?“ А Той ти е показал пред теб няколко планети. “Искаш ли тези планети?”.

Ще ви кажа нещо лично. Когато бях млад, често посещавах стареца Паисий. Веднъж исках да науча какво е молитвата. Не знам дали съм го казвал публично. И го питах: „Какво е молитвата, отче?“ Той каза: „Какво да ти кажа сега? Остави.“ „Какво е молитвата, отче?“. „Няма да разбереш“, ми каза. Аз оттогава имах мания да настоявам. Така, той ми каза: „Виж, как да ти го кажа? Виждал ли си някога малко дете да играе с баща си?“ Казвам: „Да, виждал съм”. “Хваща го оттук, хваща го оттам, събарят се един друг, търкалят се, удрят се, ритат се, дърпат се оттук, дърпат се оттам.“ Казвам: „Какво?“ „Ето,нещо подобно е.“ Трябва да ви кажа, че ми отне десетилетия, за да започна да разбирам това. Защото ние се обличаме в най-хубавите си дрехи за пред Бога и смятаме, че и Той е така и носи вратовръзка. Не носи. Обличаме се в най-хубави си дрехи, в това наше фалшиво „аз“ и стоим пред Него и Му казваме: „Боже мой, в този момент ти правя голяма чест, аз, който съм…“ Не го казваме, но го подразбираме. „И Ти, Който си Бог…“ А Той смята Себе Си за нищо. Когато ти казва да обичаш и когато казва тези страшни думи: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене“, не би имал право да го каже, ако Сам не го правеше Сам. Той ни обича повече от Себе Си. Но ние стъпваме върху закона. Казахме, ние се обличаме в най-хубавите си дрехи и стъпваме върху закона и нищо не получаваме. Вземаме петдесетачката или стотачката и си тръгваме. И накрая искаме и Бога.

„И възкреси с Него и постави на небесата в Христа Иисуса за да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса“,

т.е. направи ни богове, направи ни царе, и нямаме нужда от никого и от нищо.

Един човек на конференцията, на която бях, ми каза нещо и е вярно, аз съм го проучвал. Отивали в древността при оракула. И намерихме там текстове на хора, които са ходили, на нашите предци, преди хиляди години, и са искали различни неща от оракула. Какво са искали от него? Детето им да се ожени, да си намерят добра работа, жена им да е добра, да се оправи майка им, която е много зле, тъщата еди-какво си. . . Точно тези неща. И той каза: „Човекът не се е променил.“ Да слушаш всичко това и въпреки това да казваш : „Това, което мен ме интересува най-много, е да успея непременно с тази жена. Непременно!“

Един човек много искаше да се ожени за една жена, която не беше за него. И настояваше. Накрая се ожени, но много се измъчи. Беше готов и Църквата да напусне в даден момент. След това се разведе и ожени повторно – след 15 години мъчение. И всеки път, когато разговаряхме, ми казваше: „Отче, прав бяхте! Откъде знаехте?“ “Не знаех. Просто, ако поискаш двайсетачка от Бога, накрая ще ти я даде”. И после няма да имаш нищо.

Говорих за стареца Паисий. Онази вечер ми даде да почувствам молитвата. Аз не знаех какво е молитвата. Беше нещо разтърсващо. Не бях преживявал такова нещо преди. И така, помислих си, че съм се осветил. Ставам сутринта. Все едно, че нищо не е станало. Казвам: “Дотук стигнахме!“ А Той се засмя и ми каза: „Взе си бонбона и се радваш“. Казвам: „Бонбон ли беше това? Какво беше?“ Той отговори: „Въпросът е човек да разбере, че има сладкарница и да започне да я управлява и да дава и на другите”. Леле! А ние какво правим? Сякаш имаш златен рудник и казваш: „Взимам едно зрънце. Колко е?“ Стружка. Отивам да си купя нещо хубаво от Макдоналдс. Това искам. И стържеш златото, за да можеш да отидеш в Макдоналдс, защото това искаш. И смяташ, че да ходиш всеки ден в Макдоналдс, това е щастието, това е „the life“. И е ужасно да си тръгнеш от този живот, имайки това впечатление, т.е.реално проблемът е в нашата глупост. И мисля, че поради глупост ще отидем в ада. Представяте ли си апостолите и светците всеки ден да седели и да гледали къде ще ядат и да се питат дали на стадиона има хубав фастфуд или ще хапнем някъде наблизо? Но не е това нещо. „Но всичко това ще ви се придаде“. „Търсете първом царството.“ Великото антидепресантно лекарство. „Тпървом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.“ „Бог знае“, казва, „че имате нужда от всичко това.“ Имате нужда от тези неща. Но когато се прилепиш към тях, парадоксално, Той не ти ги дава. Един журналист ми каза наскоро: „Ето“, казва, „майка ми се разболя и се молех на Бога да я излекува, и Той не ме чу и тя умря.“ Казвам му: „“Ти слушаше ли Го преди?“ В самолет, който пада, всички са вярващи. Аз съм бил в такава ситуация, в самолет, който пада. Да видите там, всички се молят! Става лудница! Всички забравят всичко и започват да отправят горещи детски молитви. Стъклата скърцат. Смешното е, че веднага щом самолетът се стабилизира, забравят всичко и се гледат срамно един друг: „Какво казах? Забрави го!“ Но не става дума само за това.

“За да яви на бъдещите векове преизобилното богатство на Своята благодат в доброта към нас чрез Христа Иисуса“

Всички ни гледат нас и казват: „Леле! Какъв Бог е Този!“ Той направи всеки от тях бог на земята, за да не се нуждае от нищо. Казвам ви, това сме загубили. Това е големият проблем. Нужен е духовен труд. З”ащото по благодат сте спасени чрез вярата“. По благодат сте спасени. Вижте, спасени сте, не „ще бъдете спасени“, а „сте спасени чрез вярата“. Какво е вярата? Това е начинът, по който казваш на Бога: „Да, мόре, такъв съм.“ Да, такъв си. Така Му казваш. И по този начин Бог вече действа с този дар…

Спомнете си малко за по-големия син от притчата за блудния син: „Не ми даде козле, не ми даде…“. „Но аз ти дадох всичко!“ му казва. Лош си, така казваме на Бога тогава. „Не ми даде козлето, не ми даде това малко нещо!“ Това е липсата на вяра, изобщо да не виждаш тази голяма перспектива, че за да се осъществи тази икономия, има бездънна любов. Нещо много бездънно, нещо, което не заслужаваме, нещо много повече. Обаче да не виждаш това и да Му казваш, както израилтяните казвали: „Вода безплатно ни даде. Храна ще ни даде ли?“ Затова 40 години обикаляли около себе си, не в пустинята. Пустинята е най-малкото. Разстоянието е минимално. Те обикаляли около себе си. Обикаляли около егоизма си. И не виждали колко близо била целта. „По благодат сте спасени чрез вярата“ И този стих ще ни съкруши. При мен поне това ми се случва. „По благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас – Божий дар е“. Това не е ваше. Това е Божий дар. Знаем ли какво казваме? „Божий дар е всичко това“, така е. „Не е от дела, за да не би някой да се похвали.“ Ние бяхме мъртви в престъпленията. Какви дела имахме? Измами, кражби, прелюбодейства. Така е. „Не от дела“, следователно, е 100% дар. Това е действие на Бога, страшно действие. Прави те бог на земята. Нищо по-малко от това.

„За да не би някой да се похвали“

Защото след това щяхме да казваме: „А, ние го направихме това!“ Както казваме сега. Имаме различни конференции за изкуствения интелект и се смеем. Защо се смеем? Изкуственият интелект ще ме научи да обичам? Ще ме научи да научавам истината на съществата? Ще ме научи да слушам Бога? Ще ме научи на тези неща? Не. Тези неща ще ги науча сам. Ако не ги науча, изкуственият интелект ще увеличи някои удобства, но и страданието ми. Защото ще започна да се хваля с това. Колкото повече се хвали човек, толкова повече казва на Бога: „Не ми трябваш. Не Те познавам.“ И Бог е принуден да се отдалечи. И тъй като в духовния живот няма празнини, идва нещо друго. В духовния живот няма празнини. Ако някой си тръгне, винаги идва някой друг. И след това се прибавя и нещастието от тези неща, които, ако попаднат в лоши ръце, ще ни сполети най-лошото, което човек може да си представи. Не можем да си представим какво може да се случи, ако попаднат в лоши ръце. Те сами по себе си не са лоши. Но ние, като не общуваме с истината и източника на живота, се умъртвяваме, сеем смърт и гибел по всички фронтове, както казва поетът.

И продължава:

„Защото Негово творение сме ние.“

Ние сме Негово дело. И погледнете сега продължението: „създадени в Христа Иисуса“. Това е страшен израз. Сякаш ти казва: „Той те създаде, но те създаде в Христа“, т.е. с цел да влезеш в събитието на Христа, да станеш Христос по благодат. Това има предвид тук. Т.е. да се приобщиш. Какво е Христос? Целият човек в общение с целия Бог, онтологично общение. Да влезеш в тайната на онтологичното общение с Христа. Който разбира какво говоря, няма да спи добре тази вечер. Ще има приятна безсъница. Разбрахте ли? Аз бях напълно атеист в младостта си и имам право да говоря така. Това са велики думи. Бог има само две възможности: Едната възможност е да бъде голям престъпник и да ни се подиграва, което не е достойно за Бога. А другата възможност е да казва истината, но я казва и нищо не печели. Дори горкият Павел не печелел нищо. Постоянно го биели, за да казва обратното. Биели го ден и нощ. Колко пъти получил удари? Колко пъти бил в беди? Сам го казва. Един нормален човек, ако беше нормален човек, щеше да каже: „Стига. Няма повече няма да ям бой!”. Само бой и гонения, глад, жажда, иощ и ден в дълбините морски, корабокрушения, три пъти корабокруширах, колко мъки и накрая му отрязали и главата в тъмницата. Ние бихме казали: „Направихме грешка, преувеличихме малко, нека ги оттеглим”. Защото точно това му казвли всички: „Преувеличения! Не може Бог да стане човек! “За иудеи е съблазън, а за елини безумство“ И апостолите били неуки. Разбрахте ли? Ако бяха като мен, не бих им повярвал. Но те били неуки хора. Вземаш От Пирея 12 простички души и ги водиш. Апостолите веднага, щом Христос умрял, се разпръснали. Когато Го видели, Го видели наистина, защото те не можели да създадат нито философска теория, не да измислят нито притчи, нито да убедят никого, нито да създадат школи. Нито да пишат книги. Въпреки това изведнъж се появяват и казват: „Видяхме Го!“ Бой! “Видяхме Го!”. Бой! Разпване с главата надолу! На кладата! “Видяхме Го!”. Бой! И така, какво е това? Те не си прекарвали добре, т.е. реално прекарвали си много добре, но казахме: „за мене светът е разпнат, и аз за света. „. Това е второто: „а аз съм за света“. И така, „създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим“, за това засаждане в Него. Тогава животът придобива смисъл и си струва усилието да се живее. Така е. Иначе не знам дали си струва.

„създадени в Христа Иисуса за добри дела, що Бог е предназначил да вършим“

И казва, че когато това стане, започваме да вършим и добри дела. Преди не знаехме да вършим нищо добро. И дори тези неща Той ни ги показва. Той ти показва какво да правиш. Кой от нас в трудния час, когато другият те е обидил, когато те е повалил, когато те е презрял, когато те е онеправдал, кой от нас стои пред Бога и казва: „Сега какво искаш да направя?“ Това е източникът на живота. Тогава Бог ще ти говори и ще разбереш. Остави приказките настрана. Той ще намери начин – не знам дали ще ти го каже човек, не знам дали ще го намериш в Новия Завет, не знам как ще го направи. Но ще го направи. Можеш да Го извикаш и вътрешно, ако имаш тази добра нагласа. Но тогава Бог ще се яви. Няма да ни остави така. Няма да ни остави в мрака. И в тези дела след това ходим, доколкото можем, и бавно-бавно. Трябва първо да пълзим, да се влачим по земята, после да пълзим. Започваме да сричаме, изричаме думички и някой ден това същество може да стане Паисий и Порфирий. Така е. „Състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство. . .“

превод: Константин Константинов

Вижте още: