Автор: о. Харалампос Пападопулос

Утре празнува мой любим светец. Преп. Никифор Прокажени. От малко дете белязан от болестта, цял живот по лепрозории и болници. Напълно  онеправдан в живота. Можел да има всичко и нищо нямал. Но намерил това, което те прави радостен, където чувстваш, че имаш всичко, чувстваш се като най-богатият човек на света – Христос. Той е нашата радост. Всички радости, дори когато не го разбираме, дори когато не го чувстваме, имат за причина Христос.

О. Александър Шмеман казва: „Светът бил мрачен и Някой донесъл светлина и топлина. Светът бил наскърбен, понеже се превърнал в гробище и Някой казал: „вече не съществува смърт“. Това именно направил Христос в този свят, който бил студен, греховен и жесток, но Той дошъл и казал: „Радвайте се“. Пасхалната радост е началото на християнския опит“.

Преп. Никифор с право можел да роптае, да протестира, да се разочарова и да се отчайва в живота си. Но избрал пътя на Христос, на радостта, на светлината. Добре, от малък бил прокажен, болен, онеправдан, не се ли оплакал, не се ли огънал, не се ли отчаял? Да, и това ще стане. Но внимавайте в разликата.

Проблемът не е дали някога в живота ни ще паднем психологически, ще почувстваме разочарование и скръб. Проблемът започва, когато злочестието и нещастието заемат централната роля в живота ни. Когато се превърнеш в жертва и искаш всички да те съжаляват и да ти слугуват. Преп. Никифор направил противоположното, обърнал раната в чудо. Това е тайната на светците, че нашите рани и пукнатини могат да се изпълнят със светлина.

превод: Константин Константинов