Житие на св. Наум Охридски*

Св. преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.

Подир смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.

В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.

Преставил се в Господа в 910 г., след като приел монашеско пострижение непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.

Каква духовна помощ ни дава св. Наум Охридски днес

Освен книжовник и ученик на светите братя Кирил и Методий, за православния християнин св. Наум е жив застъпник, към когото поколения вярващи се обръщат с надежда и доверие. И до днес светецът е почитан като помощник в душевните страдания, безпокойството на ума и тежките вътрешни борби, които често остават невидими за околните.

Мнозина свидетелстват, че молитвата към св. Наум носи мир на ума и успокоение на сърцето — особено в моменти на тревожност, обърканост и вътрешна разкъсаност. Неслучайно около неговия манастир край Охридското езеро от векове се събират хора, търсещи не чудо за показ, а тихо изцеление на душата.

Кога да се обръщаме към св. Наум Охридски

Молитвеното обръщане към св. Наум е особено подходящо:

  • при безпокойство, страхове и натрапчиви мисли
  • при душевна умора и вътрешно изтощение
  • когато човек не намира покой в себе си
  • при нужда от яснота, търпение и духовна трезвост
  • когато вярата е отслабнала и сърцето се е охладило

Светецът не отнема изпитанията магически, но дава вътрешна сила да бъдат понесени.

Как да се молим на св. Наум Охридски

Молитвата към св. Наум не изисква сложни думи. Важно е искреното обръщение. Дори кратка молитва, произнесена с внимание и доверие, е достатъчна:

„Свети отче Науме, угодниче Божий, умири смутеното ми сърце и просвети ума ми, за да вървя по пътя на Божията воля. Амин.“

Добре е молитвата да се съпровожда с тишина и със стремеж към вътрешно успокоение, а не с напрежение или очакване за незабавен резултат.

Св. Наум като учител по търпение и постоянство

Освен чудотворец, св. Наум е и учител по търпение. Неговият живот свидетелства, че истинската духовна промяна се случва бавно, чрез постоянство, труд и смирение. В свят, който търси бързи решения, светецът ни напомня, че душата се лекува с време, молитва и доверие в Бога.

Тази негова тиха, ненатрапчива святост е особено близка на съвременния човек, който често страда не от липса на информация, а от липса на мир.

Защо почитта към св. Наум остава жива

Почитта към св. Наум Охридски и днес е жива, защото:

  • отговаря на реални човешки нужди,
  • носи утеха, а не страх,
  • води към покаяние, а не отчаяние,
  • връща човека към вътрешна цялост.

Затова и днес св. Наум остава нам близък — не като далечен образ от историята, а като молитвен спътник по пътя на вярата.

подготвил: Мартин Димитров

*източник: Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).