Автор: Панаис Хаджийонас

Духовни поучения – 1-ва част

Де да можехме да разберем жертвата на Божия Син! Христос ни казва: „за вас се пожертвах“. Иска сърцето ни. Нас самите иска. Ние отбелязваме празници и носим дарове, Бог иска нас, не само нашите дарове. Приличаме на майката, която праща децата си да дадат ядене на дядото (т.е. на баща ѝ), без тя самата да отива. И дядото казва: „Е, аз не искам гозби. Искам майка ви!“

Да не очакваме децата да ни обикнат, както ние ги обичаме. Родителят обича повече. И Бог, като Баща, ни обича повече, отколкото ние Го обичаме. Затова да не Го огорчаваме. Когато чувствам Божията любов да ме облива, нима е възможно да съгреша? И нашият ангел-хранител ни обича и ни закриля. Провиква се, разбира се, когато отиваме да съгрешим. „Недей… недей.“ След това, тъй като настояваме, отстъпва. Така лека полека съвестта ни се вкаменява.

Бог прощава лесно, понеже ни обича; иска спасението ни. Готов е да ни прости дълга. Пожертва се за нашето спасение, докато ние сме грешни. Това показва голямата Му любов. И казва „обичайте враговете си“, защото и те са Негови деца. Чрез доброто побеждава злото.

„Търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде.“ Всичко, от което имаме нужда, Бог щедро ни го дава, стига да предадем себе си на Него.

Не трябва да забравяме любовта, която Бог има за нас. Няма думи, с които да благодарим на Бога, толкова пострада за нас, за нашите грехове, затова и ние да издържаме, да имаме дълготърпение.

Бог иска цялото ни сърце.

***

„Бог е любов“. Мнозина искат да видят Бога! Каква претенция е това? След като не искат да видят в лице ближния си и сърцето им е пълно с вражда, как ще видят Бога, Който е любов?

„Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си.“ Онзи, който обича Бога, пази Христовите заповеди и става жилище на Бога. Затова Христос казва: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим“. От нас зависи дали искаме да направим себе си жилище на Светия Дух. Разбира се, с Божията помощ.

Всичко зависи от любовта. Любовта именно ражда вярата и надеждата и търпението. Където има любов, там е Бог.

В спора винаги да заемате мястото на брата. Да казваме: „Ако бях аз, какво? Щеше ли да ми хареса да се отнесат с мене така?“, ако искаме да опазим себе си, трябва първо да обезопасим брата ни.

С колкото сили имаме да обичаме Бога и след това нашия ближен. Да обичаме и чужденците и другородците и дори и враговете си. Когато не обичаме ближния си, в действителност не обичаме себе си. Любовта, която имаме към хората, ни дава сила, голяма сила.

Сърцето на християнина трябва да е широко, да побира много, да съжалява, да се смилява. Докато даваш, вземаш. „По-блажено е да се дава, нежели да се взима“. Доброто е добро, когато става по добър начин. Да посещаваш често места, където хората скърбят, защото така състрадаваш. Каквото и да дадеш на страдащия, ако не му състрадаваш, няма стойност. Там, да заплачеш заедно с него, до възглавницата му. Така и той извлича полза. И ако си тръгнеш от него, той ще се помоли за теб, че си му състрадавал. Не е истинна любов това, което правят някои: да танцуват, да се забавляват, да гуляят с благотворителни цели. И накрая да казват на бедните: „Вземете и вие от излишното“. Тази любов повечето пъти е безполезна.

***

Колко голяма ценност има любовта узнаваме, когато живеем в Господа. Но колко е трудно, ако се появи противникът! Ако обичаш ближния си, всичко, което прави той, е добро. Когато не го обичаш, страстите му стават непоносими, преувеличаваш ги. Ако обичаме себе си, ще обичаме и другия, който е нашето спасение. Когато скандализирам или измъчвам другия, в действителност себе си терзая. С разбиране и обяснение всичко се поправя. Хладността се появява, защото не съществува любов. Ако не състрадаваш силно на някой, каквото и да прави, те дразни. Любовта на всичко вярва, надява се, претърпява. Когато съществува любов, в сърцето не се задържат изпитанията и пороците на ближния ни.

Да вършим и да правим от онези неща, които има на небето. Това означават думите „нашето живелище е на небесата“. Когато делата ти не са за тук, а за небето, тогава съкровищата са добродетелите и добрите дела. Хранилището, банката е там горе.  Да даваш назаем на Бога. Да даваш назаем и да не се надяваш да намериш отплата.

„Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“, рече Христос. Обикновено е много трудно двама човека да се съгласят. За да се съгласят помежду си, трябва и двамата да живеят в Господа.

Демоните не се карат помежду си. Помагат си един на друг. Когато някой демон не се справя, вика и другите: „Помогни ми и ти, и ти…“, те веднага се отзовават, докато ние не си сътрудничим с другия.

Сърцето ти трябва да е завладяно от молитвата, така че, ако някой ти каже лоша дума, да я оставиш извън дома си, да не я носиш в себе си.

Да не говорим хиляди думи, излишни думи, а да оставаме в малкото и полезните думи. Ако някой има „товар“ и му подадеш ръка (да му помогнеш), какво пречи? „Ние, силните, сме длъжни да понасяме немощите на слабите“. Но ако сме силни…

Размишлявам за нашия добър Христос, Който ни дава всичко и се обръща и ни казва: „Дай и на Мен, бедния, голия…“ и идва и записва това, което сме дали, за да ни го даде при Второто Пришествие. Блажени са тези, които заемат мястото на онзи, който дава, отколкото на онзи, който взема. Тези, които дават милостиня на нуждаещите се, сякаш дават грозд на Христос и Той за добрината, сторена на бедния, на Неговото създание, отдава на милостивия цяло лозе с Божии дарове.

***

Старецът Захария казваше: „Където е простотата, там са стотици aнгели. Където е мъдростта, няма никой“. Да живеем без лукавство, ревност, завист, без много претенции. Каквото идва да го приемаме с лекота. Простодушният каквото и да стане и колкото и да има, нито се гневи, нито се оплаква. „Блажени кротките…“ „Поучете се от Мене, понеже съм кротък…“ Както децата. Преп. Павел Препрости бил женен и намерил жена си с чужд човек да върши грях и казал: „Не ме интересува нищо. Стой с нея, да отгледаш и децата, а аз ще отида да стана монах!“. Отишъл при св. Антоний. Той му затворил врата, казвайки му, че е стар. Но той настоявал и казвал: „Изпитай ме да видиш. Ако имаш някакво трудно дело, ми го дай да го извърша!“.

***

Бракът символизира духовното единение на Христос с Църквата. Той „предаде Себе Си за нея, за да я освети“.

Съпрузите, които са обикнати, единодушни, мирни, правят живота си щастлив. Те са щастливи съпрузи. Но всичко трябва да става в Господа, за да съществува щастието, радостта. И децата да се създават в Господа. И естествено по съгласие. Ако единият живее в Господа, а другият не, разбира се, живеят, но се затрудняват. Не са щастливи. Ще кажеш навярно: „Как ще сме единодушни? След като този мъж, или жената, има тези недостатъци…“

Но апостолът казва: „като се търпите един други с любов“. Казвай: „И аз имам моите недостатъци“. Защото, ако не си подхождаш с другия, не се радваш на живота си. Ако проявяваш търпение, си смятан за мъченик. Защото при мъчениците тяхното мъченичество станало бързо, докато при тебе цял живот.

След брака съпрузите трябва да изоставят емоционално родителите си и да се прилепват един към други. „Затова ще остави човек баща си и майка си…“

Децата ни първо са деца на Бога и след това наши. Затова трябва да ги отхранваме в Господа и да се молим за тях.

Децата от малки трябва да се изповядват. За да се научат да не хулят, да не говорят лъжи и т.н.

Казвай: „Страстите на моя мъж са мои страсти; недостатъците му – са мои. И добродетелите му отново са мои. Заедно ще победим страстите, след като сме едно тяло“.

Заедно с целия си живот възложи и децата си на Бога. Колкото време си жив. Те са Негови деца и Той ти ги даде.

Децата не таят злоба, затова тяхно е царството Божие. Да им се караш и да проявяваш търпение. Те са твои деца.

***

Жената, която претърпява мъжа си, е мъченица.

Минаваш през голямо мъчение. Ако не претърпяваш, няма да имаш венец. Кръстът е в дома ти.

Писанието казва: „Мъжете да обичат жените си, както обичат телата си. Както и Христос обикна църквата, а жената да се бои от мъжа си. Жените да се покоряват на мъжете си във всичко.“ Помислете, съпрузите, които са обикнати, единодушни и в скърбите, в изпитанията и в бедността, живеят Рая. „Като се търпите един други с любов“. Където има мир и единодушие, там е Бог. Когато имаш чифт единомислени волове, всички ти завиждат затова. Понасят и тежък товар. Докато, когато не са единомислени, талигата (семейството) се накланя и я обръщат в канала.

Мнозина вместо да се отделят от ветхия човек, се отделят от своя другар, който е тяхното тяло. От ветхия човек да се отделим, а не от мъжа или жена ни.  Пътници в колата са децата. Знаеш ли какво значи мъжът да се връща у дома уморен от работа и жена му да го утеши и да му каже няколко думи, пълни с любов! Мъжът се обляга на жената. И ако мъжът вземе детето, да може жената да върши работите, тогава животът в семейството става по-лесен.

Някои избягват раждането на деца. Искат да сеят без да жънат. Но децата са благословение. Ако създадеш например 6-7 деца и ги възпиташ в Господа, в онзи ден ще ги предадеш на Христос, защото си отхранил християнски души и си ги представил пред Него.

Когато жена ти ще ражда, е добро да казва Акатиста към Света Богородица, молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме! “ и „Богородице Дево“. С аскезата всичко се постига.

Отглеждането на децата прилича на щафета. Ако един от групата не бяга добре, всички губят. Но най-вече трябва да бяга последният. Родителите възприемат детето. Отхранват го по християнски и го предават на учителя. Учителят на духовника. Духовникът на обществото. Ако един от тях не върши добре работата си – по християнски – тогава детето изостава. Последно е обществото. Ако другите преди това му дадат необходимото, ще издържи. Защото приятелските компании лесно му повлияват.

***

Твоя от Твоих, Тебе приносяще, о всех и за вся“. Всичко е Негово и благодатни дарове и добродетели.

Когато Бог сътворил човека, взел пръст от земята. И след това му вдъхнал дихание за живот. Когато се отдалечи благодатта, ставаме като пръстта. Така сме създадени.

Един човек се влюбил в красива, но бедна жена. Друг взел една богата. Тъй като била свикнала с охолството, не можели да се разберат. Както и един духовен човек, ако вземе една светска жена.

Когато човек живее в Господа, и богат да е, презира земното богатство, затова дава много милостиня.

Съгласието, любовта носи мир и покой. „Като се търпите един други с любов“. „Понасяйте един другиму теготите“.

Не всеки (да гледа) неговата полза, а ползата на мнозината.

Здравето, любовта, единството, ако ги имаме, за какво търсим другите неща?

„Човек двоедушен във всичките си пътища е неуреден“. Каквото и да прави, има безпорядък в себе си. Иска да изпълни волята и на другите, иска и неговата.

Много пъти решаваш да направиш нещо. Мислиш коя е Божията воля и вършиш  правилното по твоето мнение. Но в себе си отново имаш колебание: дали сторих добре? Казвай: „помислих го добре, направих го“, край, не го мисли отново.

***

Защо не даваме храна на душата, както на тялото? За тялото казваме „и малко от онова и малко от това да хапна… и безалкохолно…“ съществува време за душата и време за тялото.

Казваш „насъщния ни хляб…“ без да разбираш, че това се отнася и към тялото и към душата. Христос ни поучи за да бъдем доволни с „насъщния хляб“. Не много неща. Колко подвижници яли трева, дървена кори и някой сухар!

„Просите, а не получавате, защото зле просите“. Имаме хляб и покрив? Стига ни.

Сирна Неделя? Е, стигнахме и до арената на добродетелите… Великия пост! Без елей, освен в събота и неделя. За радост и веселие е постът. Да преминем тази арена с цел спасението.

Въпросът с постенето се решава съобразно издръжливостта. Един слаб човек и половин пост да спази му стига. Дори и е много. Според силите… Ще трябва с разсъдителност да постим колкото можем. Днес, с толкова много блага, хората се умориха да ядат. Така трябва да се обърнат към поста. За щастие има много, дори и млади, които постят всички пости, които Църквата определя, даже тримерят в началото на Великия пост. Преди да последваш строг пост ще трябва да направиш и тренировки. Да започнеш първо да ядеш веднъж на ден, след това един ден да не ядеш, след това можеш да не ядеш и три дни подред.

„(Ап. Павел) коленичи и се помоли заедно с всички тях“. Апостолите независимо дали извършвали ръкоположение или нещо друго, преди това постили. И отците в манастирите, когато имали голям проблем, постили една седмица да се яви какво трябва да стане. Светците ядели, за да живеят, ние живеем, за да ядем. Нужна е битка, защото „благата с труд се придобиват“.

Един конник нахранил коня си и му сложил да пие вода. Конят не пиел повече от необходимото. И било безсловесно животно. Чрез въздържанието коремът ни се стеснява и свикваме да ядем това, което трябва.

***

Вярата е най-главното. Бог помага. Трудим се, грижим се, но Бог помага. И за много неща, които се боим да станат, Бог помага. И много неща, които се боим да станат, Бог не ги позволява. След като не искаме злото, Бог ни пази.

Бог е Единственият, Който можеше, ако искаше, да ни направи каквито иска. Но. Има възможността, но не иска. Винаги предлага „който иска…“

„О, роде неверен и развратен“ каза на бащата, но не му каза „ти си невярващ“. Когато Господ бил заведен при Пилат, не се защитил, защото било време да замълчи. Много пъти и мълчанието поучава. Зависи от часа, от случая.

Винаги с резерви, с мярка. Без много разговори. Дързостта не е добра. Сънищата не трябва да ги вземаме предвид и да търсим какво се крие зад тях. Някои казват, че предчувствали злото, което ще им се случи. Ако човек придобие великодушие, нито на случващото отдава значение, нито много повече на сънищата. Има хора, които се боят от умрелите и живеят в света, в който има хиляди видове зверове. Противникът много пъти и будни, и заспали, се опитва да ни изплаши.

Противникът дава болести на хората. Както Йов, прегърбената жена. Дава болести и Бог допуска това. Ние прибягваме към Света Богородица, към ап. Андрей, към св. Пантелеймон, към св. Георги, за да се изцелим. Но когато молитвите ни не биват чути, прибягваме към магьосника. Тогава губим нашето съприкосновение с истинския живот, с Бога.

Крайностите във всичко вредят.

Гимнастиката на тялото принася полза. Тя е като бодърстването, насилието, трезвението. „Във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши“.

Когато човекът се труди и се моли, сякаш работи за Господа, след като всичко е Негово.

***

Гледай днешния ден. „Не знаеш какво ще роди тоя ден.“ Не знаем. „Не се грижете за утрешния ден“.

То е като случая, където двама разговарят и се намесваш и ти. В едно кино двама се скараха и трети отиде да ги раздели. Тогава в гнева си единият го уби с револвер. Другите си тръгнаха. Този човек умря и жена му остана вдовица с две осиротели деца, защото не постъпи разумно. Също така, когато виждаш двама да говорят и ги осъждаш, те може да говорят за добри неща и ти да осъдиш себе си на ада. Нито с подозрение да осъждаш, нито когато чуваме от другите, нито ако и видим някой да съгрешава. Покрий го и кажи: „Аз падам по-бързо“.

Човек трябва да стигне до съвършенство, за да изпълни всичко. И човекът не винаги е същият. Ако е отморен, може по-добре да общува, в противен случай сякаш има рана и идват и я човъркат.

Скърбите са предвестници на радости.

Бог прощава, ние не прощаваме.

Когато трудовете и заниманията са за Божия слава, ползата за ближния се счита за награда. „Погледни на моето смирение и моя труд и прости всичките ми беззакония“.

Спасението зависи от употребата на времето. Има хора, които живели дълги години в добродетелта и след това паднали в грях и се погубили. И други са се осветили, докато живели дълги години в грях и след това се покаяли.

***

Много пъти може да те клеветят. Ти казвай: „Слава Тебе, Боже мой! Дай ми търпение да приема клеветата и ги просветли“ – знаеш ли какъв венец имаш…

Сутрин да се прекръстиш и да казваш: „Я да видим какво ще ни пратиш днес… с какво ще бъдем изпитани“. Най-добрият ден е денят, в който ще бъдем изпитани. Какво ще прати Бог, за да Му послужа? Ще прати някой бедняк или едно увещание или една молитва за някой болен.

Да казваш: „Ето юздите, Боже мой. Ти води. Аз нямам сила. Където искаш ме отведи“. И ако нещата дойдат така, както не ги си смятал, не казвай, че по един начин ги мислех, а по друг начин дойдоха. Той го е направил така за твоя полза и  го приеми.

Колко изпитания ни праща Бог за наша полза! Изпитанието е посещение на Бога. Затова, когато идва, да казваме на Бога: „Остани с нас. Остани тази седмица“. Вместо това ние Го прогонваме, както направили гадаринците от Евангелието, и така не разбираме как Бог действа, нито Му съ-действаме.

***

В света дойдохме, за да бъдем изпитани. Добрините, на които се радваме, няма да ни се считат за нещо. Това, което дадем, става наше, не това, с което злоупотребяваме или прахосваме. Разбира се, според силите. Всеки каквото може. Бог там, където е дал много, иска много. Двете лепти на вдовицата струват цял имот. „Блажени плачещите, защото те ще се утешат“. И когато кръстът ни е тежък, Сам Христос ще дойде на помощ или ще изпрати Киринееца. „Стеснен е пътят, който води в живота“. Разбира се, в действителност не е тесен. Така ни се струва, защото имаме товар, който обаче, ако го носим безропотно, сърцето ни се отваря и проумяваме светлината на Христос. Когато ни питат „как вървите?“, казваме: „добре“. И имаме предвид добре със здравето. Но това не са истинските добрини. Докато, когато имаме изкушения и изпитания, тогава получаваме награда.  Християнинът ще си проличи в изпитанията, в изкушенията. Те ни смекчават, смиряваме се, пазим въздържание, докато, когато нямаме изкушения… Много са мъдри думите на Писанието: „В скръбта си спомнихме за Теб…  Развесели ни за дните, през които Ти си ни поразявал… В утеснение Ти ми даваше простор“. В противен случай сме незаконни деца на Бога.

Благодатта е предвестие за изкушението. Носи вестта: приготви се и идва изкушение. Не е възможно ти да стреляш с куршуми, а противникът да ти праща сладкиши.

Казвай: „Имам вяра, че Бог ще ни пази и няма да позволи моята гибел“. Когато смяташ, че всичко е от противника, и по безопасен път да вървиш, се боиш. Докато онзи, който има вяра в Бога, върви без страх. Моли се да се избавиш от сплетните на лукавия, да ти яви Бог мъдростта и разсъдителността, за да останат далеч от душата ти нападенията на врага. Но винаги трябва да сме чисти от всеки порок и омраза срещу ближния ни. „Като се търпите един други с любов“.

***

Един старец, който бил неук, казвал: „Ходих на църква днес. Чувствам се облекчен, чист, уют!“. Защо? Защото на всяка Литургия Господ идва невидимо да благослови събранието. И старецът е вътре! Макар и да не разбрал дума от певците и свещениците, приел благословението.

Някои казват, че не разбират Литургията. Ама не са ли всички образовани? Но отсъства интересът. Древните християни имали копнеж и затова им харесала Литургията, дори и на Литургията на св. Иаков, която е обширна. Днес трябва да има столове или Литургията да е кратка, за да отиде човек на църква. Тялото натежава, отсъства копнеж. Но на работа, върху скелето, на слънце стои. На стадиона стои прав, въпреки че има седалки. Също така може да вали, да се мокри и да го болят нозете от стоенето прав! Хиляди думи слушаме и не се уморяваме. Но от думите на службите негодуваме.

***

Тези, които поучават, да нямат претенция от тези, които ги слушат, да приемат веднага поучението им. Бог има силата веднага да ни направи такива, каквито иска. Но казва: „Който иска…“ Само противникът насилва, Господ не принуждава. Винаги действа с търпение. Божията благодат непринудено и свободно просветлява и благославя всички. Ап. Петър в първата си проповед обърнал към Христос 3000 души. Толкова повярвали. А друг път 5000. Колкото Господ определил. Но Божието слово никога няма да остане напразно. Не е възможно. И ако някой не се обърне да тръгне с теб, да те последва, може да спре някое зло, което е вършил. Много пъти Божието слово действа и чрез онези, които са го чули и го казват на други. Вярата идва от слушане. И да нямаме претенцията някой, който е чул нещо духовно от нас, веднага да стане съвършен.

Имаше един парализиран човек, който поиска от роднините си листи хартия. Пишеше върху малки листчета различни слова от Светото Писание и ги хвърляше от прозореца, който бе до него. Вятърът разпръскваше листовете на пътя, където минаваха хора. Един човек, от мнозината, които минаваха, бе в отчаяние и бе готов да се самоубие. Взема листа, който падна в нозете му, и чете написаното. Умът му веднага се свести. „Ама какво отивам да направя?“ –  си помислил. И се върнал у дома, покаял се. Така, бидейки на легло, благословеният парализиран, спасил една душа.

Някои проповедници казват: „Дали правим нещо, когато обикаляме и проповядваме? За какво са нужни думите? Хората се умориха днес от думи. Искат дела. При това Божието слово го слушат всекидневно, от радиото, училището и другаде. Имат и списания, книги, четат, ако искат“. Проповедта винаги въздейства. Съществува и Божията благодат, която действа. Нима свърши рибата в морето, та да спрем да хвърляме мрежите?

*Панаис Хаджийонас (1905-1989) бе свят подвижник в света, живял през 20-ти век в с. Лиси, Кипър. С примера на своя живот той доведе много свои сънародници „до осъзнаване на истината“, доказвайки, че Евангелието е отправено към всички християни, семейни и неженени, монаси и миряни и всички са призовани да го прилагат.

превод: Константин Константинов

Реклама