Автор: Морфоски митр. Неофит
На 4 ноември се чества паметта на новопросиялия преподобен наш отец Георги Карслидис (1901-1959), канонизиран от Вселенска патриаршия през 2008 г. Публикуваме беседа на Морфоския митр. Неофит за живота и подвизите му:
Този светец е многострадалец. От много малък останал сирак. Има един хубав случай. Имал много добра баба и когато щяла да си замине от този свят, извикала малкия Георги и му дала като дар едно енголпие – кой знае къде го намерила. Той го запазил и го поставил върху гърдите си, под дрехата. Останал сирак и откъм баща и откъм майка, починали рано, имал една сестра – Анна, и тя починала много рано и била свята. И се изпълнило словото на Църквата – „Господ пази пришълците, поддържа сираче и вдовица” (Пс. 145:9).
Св. Георги Победоносец го поел, бил истински негов покровител във всички моменти от живота му, той чувствал такава любов към св. Георги, че го имал за свой приятел и баща и дори му казал:
– Светецо, много те моля, искам да чествам твоя празник! И на следващия ден да умра!
И наистина чествал паметта му и на другия ден починал, всъщност двамата Георгиевци празнуват в един и същ ден. (На 3 ноември се чества пренасянето на св. мощи на св. вмчк Георги Победоносец, а на 4 ноември се чества успението на преп. Георги Карслидис).
Когато бил малко дете, попаднал в ръцете на големия си брат, един груб човек, който го биел постоянно, докато сирачето искало двойна и тройна любов, той го експлоатирал, пращал го на трудни работи, с овцете. Най-вече го биел. И тогава св. Георги се явил на малкия Георги и му казал:
– Качи се отзад – на коня – и ще те отведа в една страна, където ще те обикнат много!
И къде мислите го завел светецът? За части от секундата го пренесъл в Грузия, която е разположена над Мала Азия, от местата, където се родил този свят понтиец. И там го оставил до една църква, където го поел един добър свещеник и го отгледал. А когато грузинците започнали да разбират, че това дете постоянно вижда ангели, светци, от много малък, виждал тримата йерарси и те го ръководили, пророчествал, отците там казали: „Ама нима ние сме достойни да имаме това свято дете при нас?!“ И го завели в един манастир. Постригали го, много млад, мисля, 16-годишен за калугер, когато игуменът разбрал колко е свят младежът.
Има една хубава снимка, с къса брада, но с изражението на духовен старец. В часа на неговото ръкоположение всички камбани зазвъняли от само себе си. Това станало през епохата на комунизма в Грузия, когато било забранено да се бият камбаните. И когато властите чули всички камбани на манастира да звънят, отишли и търсили да намерят кой ги бие. И игуменът им казал:
– Вървете да видите кой бие камбаните! Ние сега сме в храма.
И клетите комунисти и атеисти видели, че камбаните биели сами за този млад грък, който показал силата на своята вяра и Бог отвърнал на неговата вяра с всички тези знамения.
След това комунистите го арестували и го преместили в затвор, през който минавал канал за отпадъчни води. Представете си къде го поставили – до канал със змии, гущери и т.н. Там от 19-годишна възраст нозете му се разболели и вече имал траен проблем с ходенето. Влачел нозете си, не ходел нормално. Монахините в неговия манастир до Драма ми разказваха, че когато светецът иска да им покаже, че е до тях и ги подкрепя, го чуват в манастира да ходи: „Разбираме, че е светецът, защото чуваме нозете му, не да ходи, а да ги влачи“ – както ги влачел, докато бил жив.
Когато служил, било истинско чудо, не само можел да служи и да държи светините, но и мнозина го виждали да се издига във въздуха. Научил грузинския език и още по-късно, когато дошъл като бежанец в Гърция, служил Литургията и на грузински език. Имал голям пророчески дар и виждал всеки човек, който отивал при него какви грехове, но и какви добрини има.
Прочетете житието му, наистина е уникален начинът, по който се отнасял с различните грешни хора.
На една жена казал:
– Виждам ръцете ти в кръв. Каква работеше?
Тя му казала:
– Бях акушерка.
– Убиваше деца?
Тоест аборти.
– Да – му казала тя.
Но светецът я виждал, че тя не се покайва, нямала сълзи в изповедта, докато той бил много милосърден и състрадателен към хората, но когато виждал подобно коравосърдечие, ставал изключително строг и затова ѝ казал:
– Не само да не се причастиш, но и за да се причастиш, трябва да отидеш в седем различни села в областта да просиш милостиня! И парите, които ще вземеш от просията, ще отидеш да ги дадеш на бедни дечица в памет на всички тези деца, които не остави да живеят и да се кръстят!
Тя му казала:
– Имам пари! Не е нужно да ходя да прося и да се унижавам!
– Ама това е твоят проблем! – ѝ казал – Проблемът ти не са само ръцете ти, които са в кръв, а и навиреният ти нос, който трябва да прибереш, и за да го прибереш, ще отидеш да просиш в седем села!
Това е един от многото случаи.
Лично за този светец научих от един друг светец, от свети Иаков Цаликис, който, когато бях още студент и се казвах Омир, ми каза:
– Омире, сега, когато ще ходиш в Атина, сине мой, да потърсиш и да намериш книгите за този нов светец и да ми донесеш и на мене една! Той дойде и ме видя.
Св. Георги го посетил. И е от най-великите съвременни светци.
Наистина, св. Иаков ме упъти, накрая по дивен начин ми каза: „Един младеж ще ти донесе книгите и той по някое време ще стане поп и ще има седем деца“.
Наистина, младежът, който ми донесе книгите, по-късно стана свещеник и сега има седем деца.
Също така от стареца Ефрем Катунакийски чух за светеца, че когато отишъл на гроба му, взел малко пръст и я взел в килията си в Катунакия. Поставил пръстта в една кърпа и я оставил върху масичката в килията си. Цяла нощ излизала светлина в килията от мястото, където била пръстта. „Ама там нямаме кандило, как свети там?!“
Отишъл и какво да види? Светлината излизала от пръстта. Тоест дори и пръстта от гроба на светеца е осветена. Защото където е светлината, там е троичната светлина, ако е от Светия Дух. Затова пръстта и светела, и благоухаела.
– Тогава – казва папа-Ефрем – разбрах, че той е голям светец.
Отишъл при Данилеите, които са и иконописци, и поръчал една икона на светеца преди още да бъде канонизиран. Тези, които отивали в килията му, ги карал да се покланят на новия грузински светец. Питали го
– Кой е този светец? Не го знаем.
– Знае го небето! – им казал. – Поклонете се!
Някои даже недоразбрали папа-Ефрем. Когато по-късно четохме житието, тогава разбрахме, че светецът от светец се познава и удостоверява…
превод: Константин Константинов
Храм Свети цар Борис 