Интервю с архим. Василий Гондикакис за кипърско радио

– Един известен химн (Догматик на 1-ви глас) на нашата Църква нарича Света Богородица небе: „Защото тя се яви небе и храм на Божеството“. Бихте ли искали, отец Василий, да обсъдим малко мястото на Ширшая Небес в нашата Православна Църква?

– „Защото тя е станала небе и храм на Божеството“… Спомням си още един богородичен химн, в който се казва, че света Богородица  е „онебесила нашия земен квас“, тя е тази, която е направила земята небе. Свети Николай Кавасила пък казва, че когато Бог създал всички неща, виждайки ги, видял и казал, че те били „твърде добри“, това „твърде добро“, тази красота и тази благост, се отнасяли към света Богородица. Това означава, че всички било „твърде добро“, защото водило към света Богородица, защото накрая щяла да се роди света Богородица. По този начин света Богородица е целта на цялото миросъздание и краят на цялото старозаветно очакване.

Бог е създал целия свят „твърде добър“ и накрая създал човека, за чието сътворяване полага специални усилия, извършва специални действия. Той не казва нещо и човекът да се ражда, а създава човека „от земна пръст“ и му вдъхва „дихание за  живот“. Св. Василий Велики казва, че Бог е дал на човека „дял в Неговата божественост“. И така, ние можем да станем богове по благодат, ако се вслушваме в Божията воля. В крайна сметка, тъй като Той ни е дал този велик дар на свобода, а свободата е двуостър меч – или се издигаш чрез послушание, или биваш унищожен чрез бунт и автономия – ние последвахме себелюбието и изгубихме Рая, излязохме от Рая и живяхме един измъчен живот в продължение на хилядолетия и много векове. И това страдание всички го знаем.

Тогава многократно възниква въпросът: Защо Бог не ни е спасил, щом ни е обичал? Ние проявихме непослушание към Създателя, както казваме, на своя глава. Но Той, като милостив Бог и Отец, защо не ни върна обратно в Рая? Но няма рай без свобода. Свети Йоан Златоуст казва: „Не можеше ли Христос да спаси Юда?“ И отговаря, че Христос е направил всичко, но не  искал да спаси Юда насила, защото насила не съществува спасение, а само разрушението на  човека.

Така хилядолетия наред  чакахме да дойде някой човек, който да разбира какво означава Божията любов. Но за да разбира това, той трябваше да бъде чист и много смирен. И се роди Света Богородица. И мисля, че разбираме това от думите на св. ап. Павел в Посланието му към Галатяни: „Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие“. Преди да дойде вярата, ние бяхме затворени в закона. Законът се превърна във възпитател в Христос, но законът, всеки закон, е бил и е неспособен да спаси и удовлетвори истински човека.

Затова, когато „но, когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението“. А пълнотата на времето е раждането на Девата, жената, чрез която Бог стана Човек. Тя е „стълбицата, по която слезе Бог“, и „мостът, който ги привежда от земята до небето“.

И така, тя, която е осветена „от майчина утроба“, именно защото е плод на много молитви от страна на родителите ѝ Йоаким и Анна, които помолили Бога да им даде дете и да го посветят изцяло на Бога, е посветена на Бога още от младенческа възраст. Девицата остава в Храма години наред, там тя се храни с ангелска храна и когато достига зряла възраст и Йосиф е неин годеник, тя получава архангелския поздрав и вече е способна да каже „да“ на ангелската вест, да каже „нека ми бъде по думата ти„, да приеме Божията воля да се изпълни в нея. И оттам нататък да се превърне в онази, която с цялото си същество дава плът на Божия Син и Слово. И така тя става „Ширшая небес“, Царицата на Ангелите и тази, която наистина се удостоява да направи земята Рай.

 – Отците, говорейки на езика на богословието и на боговдъхновението, определят Ширшая Небес, че се намира между тварното и нетварното.. Какво означава това?

– От това, което казвате, си спомням химна, който пеем в църквата, че света Богородица я е „по-чтима от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите“. Тя е „по-чиста от слънчевите лъчи“.

Сега бих искал да кажа нещо за жените като цяло. Както казахте, Света Богородица – така казва свети Григорий Палама – е „границата между тварната и нетварната природа“ и никой не може да дойде при Бога, освен чрез нея. И това е славата на човечеството.  Тя е тази, в която „цялото творение се радва“. И тя е нашата Майка, тази, която ни нахрани и откърми  с благодат и с Рая, докато първата, Ева, ни откърми с бунт, със страсти и със смърт.

Пресвета Богородица (Παναγία), както показва самата дума, е над всички светци. И тя е над всички светии, защото ги е надминала по чистота, смирение и послушание. Може да са велики Честният Кръстител, св. апостол Павел, другите апостоли, великите отци, изповедници и мъченици. Но никой не може да се сравни със света Богородица. Следователно виждаме, че красотата на света Богородица и светлината, която идва от нея, е „отвътре“, тя е „плод на нейната утроба“. Тази красота, която тя е родила, и незалязващата светлина, която е Самият неин Син и самият Бог именно осветява целия ни живот, нашите проблеми и трудности.

Връщам се към това, което казах преди малко, че искам да поговорим за жените. Как да почитаме жените, как да правим това и как ще се случи, ще го намерим в Православната Църква, просветени от светлината, родена от света Богородица, тоест от Богочовека. И виждаме, че жените вече искат да заемат едно славно място. Но това къде може да достигне една жена го показа света Богородица с това, че станала „по-чтима от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите“. И ако апостолите и архиереите са велики, никой не е по-велик от света Богородица; и ако тя е по-велика от всички архиереи, тя въпреки това не  не стана нито дякон, нито свещеник, нито владика. Затова виждаме, че жените не стават дякони или свещеници не защото са подценени в Църквата, а защото биват изключително почетени.

Така се разкрива истината, която св. ап. Павел казва че когато съм слаб, тогава съм силен, и когато се смирявам, тогава съм се прославям. А слабият пол в Църквата, чрез послушанието и смирението, които светците практикуват и живеят, и които Света Богородица особено приложила  и въплътила, се оказва силен и по-силен.

 – Отец Василий, в песнопението (Догматик на 1-ви глас) казваме „защото разруши преградата на враждата “. Коя е тази „преграда на враждата“?

– Мисля, че това е враждата между дявола и Бога, между бунта и послушанието. И ние, с престъплението ни, последвахме дявола, а не Бога. И си помислихме, че бихме могли да постигнем святост чрез греха, и да стигнем до обожение, като се подчиним на дявола. И така се създаде цялата тази пропаст, цялата преграда, която ни отделя от Бога.

Но трябваше да има човек, който да е просветлен, чист, смирен, всесвят, който да разбира, че чрез послушанието достигаме до свободата, чрез смирението – до славата, а чрез девствеността и пълното посвещаване на Бога – до истинския брак и истинското и пълно единение с Бога.

 – Идвайки от градината на Света Богородица, Атон, в Кипър, който е посветил много храмове и манастири на нея, как се чувствате?

– Вярно е, че дойдох в Кипър, поканен, с желанието да говоря за света Богородица. И с изненада се озовах на острова на света Богородица, защото почти всички ваши манастири са посветени на света Богородица, толкова много чудотворни икони имате кипърците в много църкви и в домовете си.

Но нещо, което ми направи голямо впечатление и бе дар от света Богородица, беше, когато посетих едно село, Ора. Видяхме една много голяма, каменна и красива църква и отидохме да се поклоним. Помолихме  да дойде клисарят. Поклонихме се на иконите от иконостаса и влязохме в олтара. На излизане видяхме изображение на света Богородица на лявата стена. Беше древна и много, много красива икона. Докато се покланяхме, клисарят, стар господин от селото, ми каза един израз, в която се съдържаше целият смисъл и съдържание на тайната на  света Богородица. Спонтанно той ми каза: „Красива е нашата Царица. Поздравления на този, който я е нарисувал.“

Царицата на Кипър е света Богородица. И света Богородица е красива; и пророците я наричат красива, и отците я наричат красива, и песнопенията я наричат красива. И красотата на Дева Мария Бог обикна и стана Човек. Красотата на Дева Мария е красотата на смирението и чистотата. Именно тази красота спасява човека и целия свят. И тази красота е „истинската и желаната“, както казва св. Василий Велики, тя е самата нетварна Божия благодат, тя е самото Божество.

Затова бях особено развълнуван, когато почувствах тази красота, тази благодат, която съществува на целия остров на света Богородица – Kипър. И човек е особено трогнат, когато вижда колко много света Богорoдица живее сред нас и колко реално Православната Църква е тялото на Христос. Не от пророк, не от отец на Църквата, а от един прост човек, селянин, чух тази велика фраза: „Нашата Царица е красива“. И именно тази красота ще спаси Кипър и целия свят.

превод: Константин Константинов