Автор: прот. Вячеслав Резников

Събота преди Петдесетница – литургийно евангелие – Иоан. 21:15–25

Евангелист Йоан Богослов разказва за третото явяване на възкръсналия Господ Иисус Христос на учениците Му.

Седмина и сред тях Петър отиват да ловят риба и цяла нощ нищо не улавят. На сутринта Господ застава на брега и им нарежда отново да хвърлят мрежите. Този път уловът е богат. А като излизат на брега, ги чака приготвен на огъня обяд. След като се нахранили, Господ три пъти пита Петър, дали Го обича?..

Като четем този текст, не можем да не си спомним и друг епизод от живота на Петър. И там имало огън, но бил запален от враговете на Господа. Недалеч стоял самият Господ, само че не възкръсналият, а осъден и измъчван. Наблизо стоял също и Йоан Богослов, който въвел Петър в двора на първосвещеника. И по същество се чули същите три въпроса, само че зададени от враговете на Иисус. Но там Петър три пъти се отрича, казвайки, че не познава този човек. А тук три пъти казва, че Го обича. И разбира се трите въпроса, които му задава Господ са в пряка връзка с онези, другите, три въпроса. Този път Христос се явява специално заради Петър, както предния път (второто Му явяване) било специално заради Тома. Тези три отговора на отричането тежат на Петър като огромен товар и Господ идва за да развърже най-после болната му съвест.

Той се явява на малко на брой ученици. И макар и да говори пред тях, те по-скоро не разбират за какво става дума, както тогава в градината на първосвещеника присъстващите не знаят истината. Знае я само Йоан Богослов и Господ пита Петър именно пред него, тъй като и тогава само той е свидетел на отричането.

Когато някой приема даден отговор, не задава въпроса си повторно. А тук Господ не само пита три пъти, но и задава въпросите някак странно. Първо пита за силата на любовта: „Симоне Ионин, любиш ли Ме повече, отколкото тия?“ А втория и третия път пита за любовта изобщо, просто „Симоне Ионин, любиш ли Ме?“ Тогава, в градината на първосвещеника, не му вярват и с всеки следващ въпрос той все повече се страхува. След третия въпрос даже вероятно си е мислел, че всеки момент ще спрат да го питат и ще започнат да го бият и разпъват.

Така е и сега. С всеки следващ въпрос пътят на Петър все повече се стеснява, става му все по-тясно, дотолкова, че след третия въпрос много се натъжава. Може да си е помислил: „Какво и защо е това? Трети път ме пита, макар и Сам да знае, че Го обичам. Нима не вярва нито на мен, нито на Себе Си?“

А след това му става още по-тъжно от думите на Иисус: „Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш. А това Той рече, като даваше да се разбере, с каква смърт Петър ще прослави Бога.“ Когато някой те опасва, ти, за да не пречиш, разтваряш ръце в страни, както на кръста. Излиза, че в първия случай има страх от разпятие, а и във втория – обещание за същото. Господ въздига Петър и отново го поставя на тесния път, от който някога се е отбил. Извежда го и му казва: „паси Моите овци“ и „върви подире Ми“.

Църквата прославя Петър като първовърховен Апостол. Но тук не става дума за признаването на първовърховенство. И за да няма съмнение, следващите редове от Евангелието казват: „А Петър, като се обърна, вижда, че върви подире му“ Йоан Богослов и „дума на Иисуса: Господи, а тоя – какво? Иисус му казва: … тебе що ти е?“ Защо гледаш другите? Сега става дума само за теб, ти „върви подире Ми“. Върви, както той вървеше и продължава да върви.

Това Евангелие се чете днес, в събота, в навечерието на Петдесетница, когато върху учениците Христови слиза Светият Дух. Всеки от нас преди своята лична петдесетница, преди кръщението си и получаването на благодатта на Светия Дух, също три пъти отговаря на въпросите на свещеника: „Отричаш ли се от сатаната, всичките му дела, всичките му ангели, всичкото му служение и цялата му гордост?“ Отричаш ли се от безбожното си и богоотстъпническо минало? А после всекиго от нас питат: „Съчетаваш ли се с Христа?“, както невеста с жениха си, за да сте заедно винаги, навсякъде и във всичко?.. Този въпрос звучи трикратно и мъчително, сякаш не чуват отговора ти, сякаш не ти вярват. Това е така, за да бъде решимостта ти изчерпана до дъно, за да усетиш страха от това, че може да не си чут и да не си приет. След кръщението ти слагат кръст. И когато дойде времето ти, и ти „ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш.“ И едва тогава, чрез помазването със светото миро и с думите: „Печат на дара на Светия Дух. Амин“, в теб се засява семето на Светия Дух.

И вече трябва да тръгнеш след Христа, да вървиш без да се оглеждаш, независимо от това как вървят другите и дали вървят изобщо.

Да си спомним отричанията и обетите си. Да ги преживеем още веднъж, за да може утре благодатта на Светия Дух по-силно и по-живо да се докосне до нас.

източник: https://azbyka.ru/otechnik/Vyacheslav_Reznikov/propovedi-na-kazhdyj-den/7_7, превод: Елена Папучиева

Реклама