Светогорски слова: Който не се страхува от Бога, по-късно се страхува от всичко друго

– Геронда, не ви ли омръзва всеки ден да живеете едно и също и едно и също? „ Многото „Господи помилуй” и на попа му омръзва”, както казва народът.

– Не, детето ми. Какви са тези неща, които говориш? На бебето му омръзва ли му в утробата на майка? Нима да му дадем тридневен отпуск, за да отиде на екскурзия? В мрачната, но пълна с любов и обич утроба на майка си то се животвори и възпълва като човек. Намира се в едно „вечноподвижно застояване”. По същия начин и монахът се животвори и „израства” – както бебето –  в утробата на богослужението. Затова и храмовете са мрачни, като майчина утроба, но пълни с тамян и аромата на божествената любов. Пространството на литургичния живот е безкраят и неговото време вечността. Как тогава да ни омръзне?  Всяко дело и събитие от богослужението за нас, монасите, всеки път е нещо ново, непрекъснато пътуване в безкрайното съвършенство на вечността.  Всяка наша стъпка е завършекът, но и едновременно началото на едно ново красиво пътуване.

***

Приемай всеки един момент от живота си от Бога като благословение и Му го отдавай като благодарение. Защото този, който благо-слови, т.е. който славослови Бога,  той самият в крайна сметка печели, правейки себе си по-бляскав, без да дарява нищо на Него. А когато Бог благославя, нас прави по-бляскави. Така че и в двата случая печалбата е наша.

***

Богослужението е нашето дишане. Не можем да живеем без него. Абсолютно и преди всичко то предшества.

***

– Геронда, защо не могат да се причастяват с нас и еретиците?

– Не могат, детенцето ми, да съ-участват в Живота тези, които не участват в Истината. Не е възможно да влязат в общението на Светия Дух тези, които не участват в единството на вярата. Казваме това и на св. Литургия, молим за единството на вярата и общението на Светия Дух.

***

Един старец казваше на послушника си:

– Хайде, възлюбени, да възхвалим Бога. Ето, птичетата чуруликат навън, а ние тук… станахме за резил.

***

– Геронда, днес не сте ли уморен от нощното бдение?

– Не, благословено дете мое! Смяташ, че молитвата и бдението, вместо да ни отморяват, ни уморяват? Телесно, да, чувствам изтощение, но духовно сега летя лек и облекчен като лястовица.

***

Когато Бог отказва или забавя да изпълни някоя твоя настоятелна молба, тогава по-скоро се опитва да изцели някоя скришна страст, която имаш в себе си.

***

Не разстройвай никога никого, защото неговата печал ще застане като пречка в часа на твоята молитва.

***

Колко стотици думи изговаряме всекидневно? Навярно хиляди! Колко пъти на ден, обаче, изричаме името на Христос?

***

Както когато желязото се съедини с огъня, не можеш да го хванеш, същото става и с душата, когато се съедини с молитвата.

***

Един човек може да го срещнеш по пътя или на работа или някъде другаде. Но ако искаш да говориш специално с него, отиваш в дома му. Така и срещаш и виждаш Бога навсякъде, но ако искаш да общуваш по-добре и плодотворно с Него, отиваш в църквата, в дома Му.

***

Да се молим през целия ден по всякакъв начин, така че да умът и сърцето да бъдат неизменни в божественото общуване.

***

При първата и последната камбана св. Ангел отбелязва присъстващите и отсъстващите и предава списъка на небесния щаб.

***

Ако ни казваха, че в храма ще раздават на всеки един от нас по една жълтица, щяхме да отидем първи, да не би случайно да я пропуснем.

***

Всички добродетели помагат за съединението на човека с Бога, докато молитвата е самото съединение с Бога.

***

Искаш ли да имаш спокоен живот, без нещастия, притеснение и смут? Тогава стани човек, отдаден на молитвата.

***

Ако искате съвършено решение на проблемите ви, тогава го възложете на Бога. Само Той решава проблеми, без паралелно да създава други.

***

Един беден беловлас подвижник отвърнал на монасите, които поискали да го вземат в манастира, за да се грижат за него: „Бог устройва дори и червеите, които се намират в почвата, стопля ги и ги храни, а мене, който съм Негов образ, ще ме изостави?”

***

В един манастир в Крит игуменът казал на един млад калугер да отиде да посети малко преди жетва една малка нива, която имали отсреща, в едно малко островче. Той взел лодката, изричайки молитвата и се отправил към острова, но разстроен установил, че всички житни класове били изсъхнали от южния вятър и сушавото време. Когато се върнал, казал наскърбен на игумена:

– Геронда, тази година няма да ядем хляб. Не валя и житото изсъхна.

Тогава игуменът му отвърнал с твърда вяра:

– Детето ми, Бог не праща дъжд (βρέχει), а храни (θρέφει)! (т.е. ще намери начин да ни изхрани)

***

Занимавай се и се погрижи за Божията воля и остави Бог да се погрижи за твоите проблеми. Наш дълг е да се погрижим за Неговата воля и Негов дълг да се погрижи за нас.

***

Едно е вярвам в Бога и друго вярвам на Бога. В това „на” разликата. Вярвам в Бога означава, че вярвам и приемам Неговото съществуване. А вярвам на Бога означава, че Му се доверявам, както например казваме за някой познат: „вярвам му за това, което ми обеща”. И демоните дори имат първото и вярват в съществуването на Бога и треперят, но нямат второто, затова и не Му се доверяват с любов като на Баща.

***

Не сменяй пътя си, така че да се отклониш от Божията воля, защото по този начин никога няма да стигнеш до пристанището.

***

– Геронда, след толкова години монашески живот – какъв е изводът от живота ви?

– Да се отдадем напълно на Бога, ако ще да загубим всичко!

***

Народът повтаря пословицата направи добро и го хвърли на брега (в гръцкия вариант смисълът е, че от брега с Божия помощ доброто ще поеме по най-правилата посока). Но по- правилно би било „направи добро и се хвърли на Брега”! Заедно с доброто, което правим, нека и ние се хвърлим на Брега на милостта и милосърдието на нашия човеколюбив Бог и да не се отчайваме.

Неверието в Бога е вяра в дявола.

***

Разсъдителността извира от послушанието към Иисус Христос.

***

В армията повтарят думите: първо изпълняваш и след това се оплакваш. В монашеския живот обаче казваме: „С послушание изпълняваш и никога не се оплакваш”.

***

Господ ни спаси, не защото поучава, извърши чудеса или се разпна, а защото прояви послушание към Отца Си до смърт. Затова и тези, които проявяват послушание, монахът към стареца или съпрузите помежду си, са за Рая, защото подражават на смирението на Христос.

***

Всички твари слушат човека, който слуша Бога.

***

Както ни казва и Премъдрост Соломонова: човек, който не търси съвети, сам воюва със себе си. Затова и някои монаси, когато нямали старец, поставяли в килията си един пън и отдавали поклон през целия ден във всичко, което правили, за да не забравят светото послушание.

***

Не е достатъчно да имаш добър обучител, но и да проявяваш послушание към него. И Иуда имал за Учител Христос, но накрая отишъл в ада.

***

Най-висшето изкуство е това как ще спасиш себе си във вечността и в това изкуство се нуждаеш от учител. Не можеш да научиш едно изкуство само от книгите. Затова и Христос, веднага щом се явил на ап. Павел, го пратил при духовник – ап. Анания, за да го поучи и да го  съветва.

***

Не съществува частен рай или частно щастие. Нищо не е твое, когато е само за тебе.

***

Не са лоши нито яденето, нито тялото, нито парите. И те са Божии дарове. Лоши обаче са чревоугодието, блудството и сребролюбието.

***

Който не се страхува от Бога, по-късно се страхува от всичко друго.

***

Колкото голямо е себелюбието и гордостта в един човек, толкова голямо ще е и смущението в ума му и объркването в сърцето му.

превод: Константин Константинов, откъс от книгата „Светогорски слова“, съставител: о. Дионисий Тамбакис