Автор: о. Александър Лашков

(Неделя Месопустна)

Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. (Йоан 11:25, 26)

С тези думи на утеха и надежда се обърнал Христос към разплаканата Марта, тъгуваща за смъртта на своя брат Лазар. Малко след това Лазар бил възкресен от Божия Син и излязъл жив от гроба, за да увери разплакания човешки свят, че животът е вечен, че в Господа няма мъртъвци, а само покойници, които чакат великата повеля, за да станат от гробовете и да срещнат своя Спасител.

На днешната Неделя Месопустна Църквата ясно и недвусмислено утвърждава, че този факт на Лазаровото възкресение от мъртвите ще бъде факт и при свършека на света: тогава целият човешки род ще възкръсне, за да види славата на Сина Човечески и да открие за себе си път към вечно блаженство или към вечна мъка.

Вярата във Възкресението на Христос е крайъгълен камък на християнската религия – без Възкресението и без вярата в достоверността на този факт не би имало християнство. Въпреки това не са малко хората, които дори се смятат за християни, но стане ли дума за възкресение на мъртвите и за задгробен живот, се усмихват снизходително и предпочитат да не разискват тези въпроси. Ето защо бих искал днес, когато с умиление и обич си спомняме за нашите близки починали и извикваме в съзнанието си техните свидни образи и мили постъпки, да поговорим именно за възкресението.

Единадесети член на Символа на вярата гласи: “Чакам възкресение на мъртвите.” Възкресението, което ние очакваме, се състои в това, че телата на умрелите, чрез Божията всемогъща сила, подобно на тялото на Спасителя, ще бъдат възкресени, т.е. ще станат духовни, нетленни и безсмъртни. Те, както и тялото на възкръсналия Христос, ще бъдат чужди на грубата вещественост, ще станат одухотворени и няма да бъдат ограничени от пространството и времето; няма да се нуждаят от храна, облекло и други потребности на сегашния земен живот.

Нашата вяра във възкресението на мъртвите се основава на Възкресението на Господ Иисус Христос. Поради съединението на божествената и човешката природа в Неговата личност, човешката природа придобила такова достойнство, каквото тя сама по себе си нямала и не би могла да има – тя станала тяло на Бога. При Своето Възкресение Христос взел тази природа във вечно единение със Себе Си и така приобщил към вечността и целия човешки род; Той направил вечна не една отделна човешка личност, а целия човешки род.

Всеобщото възкресение на мъртвите ще стане при Второто пришествие на Спасителя. А какво ще стане с живите, когато прозвучи Господнята тръба и Бог се яви в славата си? Телата на тези, които останат живи до всеобщото възкресение, в един миг ще се изменят в духовни, нетленни и безсмъртни или, както се изразява апостолът, ще станат славни тела. “Ето, тайна ви казвам: – пише св. апостол Павел – всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим” (І Кор. 15:51-52).

Истината за Христовото Възкресение като факт и за всеобщото възкресение на мъртвите надвишава границите на нашия разум, но тя е засвидетелствана пределно ясно в божественото Откровение. Иисус Христос като Бог ни е открил божествените истини, а като Човек ги е облякъл в достъпна за нас словесна форма. Сам Той ни разкрива: “Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божи и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Йоан 5:28-29).

Нека винаги да помним тези Христови думи и да живеем така, че да възкръснем не за осъждане, а за вечен и блажен живот.

източник: https://alashkov.wordpress.com/%d0%bf%d1%8a%d1%82%d1%8f%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0/%d0%bf%d1%8a%d1%82%d1%8f%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%85%d1%80%d0%b0%d0%bc%d0%b0-2/#h2q