Денят на св. Валентин: Кой е този светец и каква връзка има с влюбените?

Автор: Андрей Сегеда

На 14 февруари много млади хора подаряват на избраниците на сърцето си цветя, подаръци и поздравителни картички под формата на сърца, отбелязвайки „Денят на влюбените” или „Денят на свети Валентин”. Кой е свети Валентин и с какво толкова много е помогнал на младите двойки?

Мъченикът Валентин Интерамски

На първо място, заслужава да се каже, че св. Валентин, чиято памет е толкова почитана от влюбените, наистина е съществувал. Св. Валентин живял през III век след Рождество Христово  в Италия, бил епископ на град Интерамна в Умбрия.

Според мъченическите актове от V – VI век, светецът е притежавал благодатта да извършва чудеса и изцеления. Веднъж в Рим той излекувал брата на трибуна Фронтон, който разказал случилото се на философа Кратон. По-късно Кратон помоли светеца да помогне на сина му Хоримон, който наранил гърба си, ходил прегърбен и изпитвал силни болки в продължение на три години.

Идвайки в Рим, свети Валентин се затвори с юношата в една от стаите на къщата на философа и през цялата нощ се молил усърдно за изцелението му. На сутринта Кратон и домакинството му видели Хоримон напълно изцелен. След това мълвата за чудотворното оздравяване на юношата се разпространила във „Вечния град“ и много от жителите му започнали да се обръщат към Христос.

Сред онези, които приели светото Кръщение, било цялото семейство на известния философ Кратон, неговите ученици Прокул, Ефив и Аполон, както и Авундий, синът на префекта на Рим – Плацид.

Язичникът Плацид, след като научил за обръщането в православната вяра на сина си, много се ядосал и заповядал да хванат св. Валентин и да го хвърлят в тъмница. Започнали да принуждават светеца да се откажи от вярата си и да се поклони на идолите. Виждайки непреклонността на светеца, префектът Плацид  заповядал да отсекат главата му, а след това да екзекутират и учениците на Кратон – Прокул, Ефив и Аполоний. Това се случило по време на царуването на император Аврелиан.

Авундий не изоставил телата на учителя и братята му по   вярата без погребение. Мощите на светите мъченици били тайно изнесени от Рим и   с чест погребани в гробницата на 63-та миля на Фламинския път.

Също така не след дълго пострадали философът Кратон и цялото му семейство заради изповядването на Христа Спасителя. През осми век в Интерамн над гроба на свещеномъченика Валентин била построена християнска базилика. През Средновековието на в. Валентин се молили за изцеряване от епилепсия.

Други кандидати за ролята на покровители на влюбените

На 14 февруари католическата църква почита паметта на свещеномъченика Валентин Интермански. В Православието този светец се чества на друг съвсем ден, а именно на 30 юли (на 12 август по стар  стил), а на 14 февруари (по стар стил) се чества паметта на мъченика Трифон.

Любопитно е също, че на 14 февруари католиците честват паметта и на свещеномъченик Валентин, презвитер на Рим и свещеномъченик Валентин Африкански. И тримата светии станали мъченици, загинали за вярата и любовта към Бога в първите векове на християнството, а в древните жития на всеки от тях няма намек за покровителство над влюбените. В съзнанието на много хора фактите от житията на тримата светии са смесени в някакъв събирателен образ.

В частност, св.  Валентин, презвитер на Рим, пострадал в края на третия век по време император Клавдий II. Той бил екзекутиран от императора за публично изповядване на християнската вяра и обявяване за лъжливи на езическите богове. Преди екзекуцията той изцелил сляпата дъщеря на префекта, след което последният също повярвал в Христос.

Ето как „Златната легенда” на Иаков Ворагински разказва за последното чудо на презвитер Валентин: “Тогава, по време молитвата на светеца, сляпата дъщеря на префекта прогледна и Валентин обърнал в Христовата вяра всичките, които били в тази къща. Императорът наредил Валентин да бъде обезглавен през 280 година”.

За живота и страданията на африканския мъченик Валентин нищо не се знае, освен факта за неговото мъченичество за Христос.

Как свети Валентин „станал” покровител на влюбените сърца

Православна енциклопедия съобщава, че в мъченическите актовете от V – VI век нищо се споменава за специалната помощ на св. Валентин за влюбените и първите намеци за това се появили в литературата на Западна Европа (Джефри Чосър и Джон Гауър) от XIV-XV век.

Поетите казват, че от 14 февруари „птиците започват да търсят партньор“, но е по-вероятно празнуването на деня на св. Валентин да е проникнало в съзнанието на хората през Ренесанса, когато те заменили древноримските Луперкалии – празник на женската плодовитост, с празника на св. Валентин.

Древните Луперкалии се падали в средата на февруари и били  забранени при римския папа Геласий I (492-496). В тяхната история няма нищо романтично: след жертвоприношенията на Фавън от кожите на жертвените животни правили камшици и с тях биели жените в детеродна възраст, за да се повиши раждаемостта.

Най-накрая, през XIX-XX век денят на паметта на свещеномъченика Валентин бил забулен с красиви легенди за „тайното венчание на влюбените” (което не можело да се случи през III век, тъй като Тайнство Венчание се оформило през IV-V век) и различни комерсиални атрибути – валентинки, цветя, подаръци и т. н.

Интересното е, че също така и светителят и чудотворец Николай Мирликийски (III-IV в.) на Запад се превърнал в комерсиален  символ за Рождество Христово, в Дядо Коледа (Санта Клаус) и получил своите атрибути (елени, коледни шапки, елфи и др.) През XIX-XX векове бизнесмените в САЩ и Европа осъзнали колко пари могат да донесат такива „тематични” тържества.

Фалшива препратка към “Златната легенда” на Иаков Ворагински

Уикипедия счита за основен кандидат за ролята на св. Валентин  – свещеномъченикът римски презвитер. Тя се опитва да наложи на читателите невярна информация за по-ранните „легенди” от 14-15 век, свързани с тайните венчавки на влюбените от страна на свещеномъченика Валентин:  „През средновековие във Франция и Англия животът на св. Валентин постепенно започнал да се забулва от легенди, свързани с тайните венчавки на влюбените двойки”.

Позовавайки се на текста на “Златната легенда” на Иаков Ворагински, Уикипедия съобщава, че: “в тези далечни и тъмни времена, властният и жестокият  римски император Клавдий II стигнал до заключението, че един самотен човек, който не е обременен от съпруга и семейство, е по-добре да се бие на бойното поле за славата на  Цезара и забранил на мъжете да се женят, а на жените и момичета да са омъжват за любимите си мъже. А Свети Валентин бил обикновен  полеви лекар и свещеник (!), който симпатизирал на нещастната любов и тайно от всички, под покрива на нощта, освещавал брака на любящите мъже и жени”.

„Скоро дейността на св. Валентин станала известна на властите и той бил хвърлен в затвора и осъден на смърт. В затвора св. Валентин се запознал с красивата дъщеря на надзирателя   – Юлия. Влюбеният свещеник (!) преди смъртта си написал  на любимата си признание в любов  – валентинка, в която той разказал за любовта си към нея и се подписал „Твой Валентин”. Това писмо било прочетено след като  бил екзекутиран, а  самата екзекуция станала на 14 февруари 269 ​​година”, – информира още изданието.

Няма да коментираме споменаването на „обикновения полеви лекар – християнски свещеник“ в римската армия в разгара на епохата на преследване на християни или за „влюбения свещеник”, който дал обет за безбрачие,  то ще бъде излишно. Но в текста на “Златната легенда” е изложено  точно житието на римския презвитер и не съдържа никаква информация за любовта на свещеномъченика Валентин или за негова служба в армията.

Денят на св. Валентин и Православието

Традицията да се празнува деня на всички влюбени или деня на св. Валентин дойде от Запада през 90-те години на 20-ти век и първоначално предизвика критични статии в православните издания. Това се дължи на факта, че младите хора, които празнуват празника, от романтиката и възхищение пред дамите от сърцата им се отдавали на на еротизъм и похот.

Но с течение на времето много неприлични аспекти на празника, както и други крайности през 90-те години на миналия век изчезнали. Но самият празник останал. И младите хора продължават да го празнуват.

Във връзка с това възниква въпросът как да празнуваме „деня на свети Валентин”. Ние (в Русия – бел. прев.) имаме православен ден на св. Валентин –  то е денят  на семейството, любовта и вярността, който празнуваме на 8 юли, почитайки преподобните съпрузи Петър и Феврония Муромски. Но поради постоянната подкрепа на „деня на свети Валентин” в пресата много околоцърковни и нецърковни млади хора не могат да забравят за този празник.

Защо да не ги поканим в църквата? И да отслужим на 14 февруари в църквите молебни към св. Валентин Интерамнски за умножаване на любовта на младите двойки. Защо не им разкажем на проповедите и беседие в храма, че всъщност свети Валентин предпочел любовта към Спасителя пред всяка земна любов и дори  отдал живота си за Него? Защо да не им напомним  за другите православни светии – покровители на семейството и брака?

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: https://pravoslavie.fm/glavnoe/den–svyatogo–valentina–kem–byl–etot–svyatoj–i–kakoe–otnoshenie–imeet–k–vlyublyonnym/