Автор: архим. Андреас Конанос

Ще говоря за най-хубавия дар, който можете да дарите на вашите деца. Тези от вас, които имате деца, които имате внуци, тези, които ще придобиете деца след известно време, когато създадете семейство. Много е трудно да си родител, изключително трудно е да имаш дете. Аз не знам дали щях да се справя с това да имам дете и да го отгледам правилно. Въпросът не е да създадеш дете, казва св. Йоан Златоуст, то след девет месеца се ражда, но след това какво става? И ако оставиш детето, ако оставиш човека сам, той е единственото творение, което, когато се роди, не може да оцелее само. Животинките, повечето от тях бързо се изправят на краката си и ходят, ядат трева и оцеляват. Човекът е единственото същество на планетата Земя, което, ако не го поеме майка му, баща му, от първата секунда, в която се роди, да го нахрани, да го прегърне, да го опази, да го отгледа, не може да оцелее. Докторите дори казват, че не само когато се роди детето, но и в майчината утроба усеща, разбира дали майка му го иска, дали го обича, дали е плод на любовта, или е станало по грешка и сега родителите не го искат – тези неща товарят душата на детето. Велико нещо е да се ражда дете от родители, които се обичат в момента, в който го създават; да не е плод просто на един обичай, влязохме в течението, значи ще създадем дете. Един приятел в Атина ми го каза: „Ти стана поп така набързо?“ Казах му: „Не. Помислих върху това, прецених, помолих се, изследвах, не е лесно.“ – „И аз така – не искам да създам дете просто, за да го създам. Искам да създам дете и да съм готов да дам нещо. Но знаеш ли какъв е въпросът? Как да дам, след като и аз самият, който сега тръгвам да създам дете, нямам и не съм почувствал обилна любов в живота си.“

Повечето хора създават семейство, имайки много пропуски в детските години от страна на  родителите си. Ако попитам който и да е от вас, ти насити ли се на любов в живота си от майка си, баща си, от близките? Някои от вас ще кажете: „Да, наситих се. С майка ми и баща ми имахме много хубав дом.“ Някои други обаче ще кажат: „Не, не се наситих на любов, още жадувам. Още не ми е казал някой, че ме обича много. Не се наситих на целувки, на нежност, на обич, на разбиране.“ И как след това да създадеш дете и да му дадеш неща по здрав начин? Това е въпросът. Ако създадеш такива деца, имайки твоите празноти и проблеми, е нормално, че и детенцето ти ще вземе твоето терзание, ще си мислиш, че го обичаш, но в действителност ще обичаш повече себе си. Ще искаш да го отгледаш, но не като мислиш единствено за неговото добро, а за да останеш ти доволен чрез това. Това, което ти не си направил, ще искаш детето да го направи. Детето чувства всичко това и разбира кога родителите му го обичат и кога го използват, за да разтоварят товара на тяхната душа, терзанието на душата си. Детето, – каквото и дете да имаш, малко или голямо – е като цвете. И цветето от какво се нуждае, за да поникне? Земя, вода, слънце, въздух, кислород, свода и простор. Това иска и детето.

Първо, когато създадеш едно дете, то има нужда да почувства сигурност. Детето влиза в дома ти- независимо дали е новородено или по-голямо. То чувства ли у дома сигурност? Вижда ли родителите си да са спокойни и обикнати? Един човек ми казва: „Тоест никога да не се караме?“ Не, карайте се колкото искате, да се карате е човешко, не разбирам дом, в който казват: „Никога не се караме!“ Е, какви сте, че никога не се карате? Само гробищна тишина и пълен ред.  У дома ще се скараме, но караницата трябва да е градивна, да се скараме и да излезе нещо от разговора, да се скараме и да се разберем. Детето няма да получи душевни травми, когато родителите се карат и накрая се обикнат още по-силно. То получава травма, когато усеща, че в този дом живеят двама човека, които не се обичат помежду си. Това за детето е мъчение и му дава най-лошата картина за живота. Подлудява го, замайва го и обърква душата му. Не знам дали у вас детето ви се чувства спокойно, тихо, че в този дом се храним заедно, седим, ще видим нещо по телевизията, ще говорим, ще се помолим, но ще има мирна и спокойна атмосфера. Едно дете ми го каза: „Харесва ми моят дом, отивам и се успокоявам.“ Едно друго дете казваше обратното: „Аз предпочитам да съм навън, отколкото да се връщам вкъщи. Навън виждам моите приятели, седя на площада до късно вечерта.“ Защо закъсняваш толкова много? „Защото вкъщи атмосферата е много тежка, не мога да вляза там.“ Ама твоят дом се слави с това, че е християнски дом. Тогава то ми каза: „Ключова дума, отче, е думата се слави. Навън се слави, но дали е християнски? Ела да чуеш кавги, да чуеш думи, да чуеш ругатни, викове, да видиш бой и удари, и аз не понасям тези неща. Предпочитам да седя на площада, на пейките с моите приятели до късно, отколкото да се върна вкъщи, защото там душата ми трепери.

Това нещо никога не се чува, не го пишат по вестниците, нито го казват по новините. Сутрин ще отидем на работа, ще си облечем хубавите дрехи, ще играем, както казваме, нашия театър, на доброто семейство. Въпросът е обаче дали вкъщи сме добро семейство? Това дете има нужда да почувства сигурност, душевна сигурност, че баща ми и майка ми вървят добре къде? В тяхната връзка.

Искаш да направиш подарък на детето си? Един от подаръците е това – да бъдете обикнати и обединени, мъжът да крепи жената и жената да помага на мъжа си, единият да гледа другия в очите и да си пасвате, детето да чувства, че родителите действат заедно, а не единият да дърпа насам, а другият натам. Това създава голямо объркване в душата на детето. Нужна е атмосфера на единство и мир, защото в противен случай ще стигнем дотам, както ми каза едно дете: „Родителите ми се разведоха, но да ти кажа ли нещо, отче? Каквото и да казваш, т.е., че това е забранено и грях, но най-малкото аз се успокоих! Не издържах, бяха заедно, но (реално) не бяха заедно. Нито техните души, нито техните тела, нито техните сърца, нищо не беше заедно, просто живеехме в същия дом. Аз не издържах това, скачах нощем в три през нощта от сън и чувах викове и крясъците и сутринта имах изпит. Баща ми беше богат, имахме вкъщи и прислужница, но сърцето ми беше разбито в този дом. Сега се разведоха и най-малкото имам спокойствието да спя, да плача,  най-малкото предпочитам това, отколкото едно разбито семейство.

Затова ви казвам вашият дом да не бъде само дом, който се нарича дом, а да о-истинява на дело това в истинни отношения. Това е велик дар към детето, дори  да нямаш пари и да не си му дал богатства и имоти и  т.н., дай му това: щастлив, обединен, семеен живот. Това е голяма помощ за него.

Друг дар е да имате последователност- да живеете това, което казвате. Да не говорите много неща. Не казвай на детето си да пости, а в същото време ти да не постиш, не може да казваш на детето си да не пуши, а ти с цигара в ръка да му преподаваш урок да не пуши. Не могат да помогнат тези думи, ако не са съпроводени от жизнен опит. Детето, казва преподобният старец Порфирий, не чува с ушите, а със сърцето и очите, с които те гледа сферично – как живееш, какво правиш, а не какво говориш. В училище говоря хубави неща, но ако ме хванат нервите в час и започна да се ядосвам – както ми каза едно детенце на първия ред: „Oтче, и вие ли се гневите?“ Аз му казах: „Защо да не се гневя?“- „Ами защото толкова години ни говорите да не се гневим.“ Това е въпросът. Не е лошо да се гневя, но не мога да казвам на детето да не се гневи, а аз да правя точно обратното. Не мога да казвам на детето „върви на църква“, а на мен да ми тежи да ходя. Това, което изисквам, трябва първо в себе си да го преживея.

Затова най-великият дар за детето е не да се занимаваш (излишно) с детето, а да се занимаваш със себе си, давайки на детето като дар твоята святост, твоя духовен живот. Не се занимавай с детето, защото понякога това, което правим, е едно алиби. Тоест съпрузите не се разбират, майката не може да постигне баланс и избухва върху детето, но проблемът не е в детето. Остави детето. Гледай да обичаш мъжа си, гледай да доближаваш жена си и да се отнасяш с уважение към нея. Детето ще види това. Ако в сряда вие ядете леща, детето ще види това. Един, два пъти, десет години, посланието на поста е преминало в него без много дискусии.

Голям успех е да намираме у дома неща, които ни обединяват, а не ни разделят, с детето. Караниците и постоянните забележки не променят другия. Аз не станах поп, защото някой ме омая насила да стана, а именно защото никой не ми каза да стана. Какво казах преди? Цветето иска свобода, въздух. Когато давиш другия, става не това, което искаш, а противоположното. Остави детето си, обичай го, но го остави да направи неговите стъпки и уважи това. И внимавайте, тук говорим за възраст от юношеската нагоре, защото в основното ще яде това, което ядеш и ти. Когато е в детската градина и в основното училище ще ходи на църква, както ходиш ти.

Дар за детето е да го научиш да „лови риба” и да „яде риба” когато иска да яде, а не да му даваш наготово храна: „Яж, прави това!“ – постоянно готови решения, постоянно готови съвети.

За мен успели домове са тези, които култивират съзнателни християни, а не хора-пиетисти. Това го казваше старецът Порфирий много пъти: „Не притискайте децата, не им говорете думи, помолете се за тях.“ Направи на детето си този подарък – помоли се за него. Колко време се молиш за детето си? Колко се доверяваш на детето? Детето отсъства далеч и мислиш повече за лошите неща. Нещо му се е случило, в опасност е; или не може да напредне. Защо да не може? Защо постоянно да смяташ, че не може? Така подкопаваш неговото преуспяване. Твоето дете може да направи много неща – и ще направи и грешки, както всички сме направили. Има ли някой от вас, който, когато е бил дете, да е бил ангел? Да ни го каже. И да не е направил нито една беля? Да ни го каже. За кой светец казвали, мисля за св. Йоан Кронщадски, че бил много игрив като малък, баща му гонил го из нивите, защото правил бели, отварял някакви варели и изтичало виното и казвали какво ще стане от него? И той станал свят. Детето ще направи и грешки, ще направи и стъпките в живота си, но трябва да му се доверим и да го види в очите ни, че детето ми, ценя те, не защото донесе отлични оценки, не защото си безупречен в клас и не правиш бели, не, обичам те за това, което си, независимо от оценките. Защото някои родители правят следното – или се карат постоянно на детето, или го хвалят само за добрите неща, които прави. И детето какво чувства – „ценят ме, когато си изям всичкото ядене, когато получа висока оценка, когато не правя беля в къщи, в противен случай не съм ценен!“ Това е погрешното послание. Трябва да казваме на детето: „Детето ми, обичам те за това, което си, независимо от твоите грешки и недостатъци!“ Това са велики думи – да обичаш твоя човек, детето си, каквото и да е то, дори наркотици да взема, ще му кажеш:

„Наркотиците, които взимаш, окървавят душата ми, но те обичам, защото ти не си наркотиците. Имаш лоша страст, но душата ти е отвъд страстта, в нейната дълбочина се крие благодатта на Светия Дух, крие се Божият печат. Затова те обичам, детето ми, дори да си потопено във всякакви грехове, не те обичам с условия и предпоставки, а те обичам както Бог те обича – безусловно.“

Това нещо, ако го дадете на вашето дете, е голямо щастие, голямо благословение за него и голяма сила за бъдещето и настоящето на неговия живот. Любов без условия – такъв дар да дарим на детето ни. Колкото повече можем. И помни, че детето ти не е жертва, която можеш да използваш, не е твоя собственост да правиш с него каквото си искаш. Ти си го родила, но то не е твоя собственост. Знаете ли как един светец нарича децата и родителите? Той казва, че дълбоко в нас сме братя, по душа сме братя, в рая няма да казваме „тази е майка ми, това е детето ми, този е баща ми“, а ще казваме „това е една душа, на която на тази земя бях син, майка, баща, но в действителност сме братя и сестри по душа“. И Бог ти казва: „Г-н Георги, г-жа Елена, вземи тази душица и я отгледай с твоите ръце, вземи я за твое дете, да се научиш да обичаш чрез това детенце, но тя не е твоя собственост да правиш с него каквото си искаш.“ Ще му дадеш крилете да ги отвори и да излети. И ако детето си тръгне от дома и е вкусило сладост, ще се върне отново, както се върнал блудният син. Защо? Защото любов като тази вкъщи не намерих никъде. Където и да ходих, намерих пари, наслади, удоволствия, но не намерих това, което баща ми и майка ми имаха у дома. Ако дадеш това на детето си, не се страхувай от това да отиде където иска. Дори да се забърка в нещо, ще се върне. Дори да се забърка, се научи да чакаш неговото връщане и да го обичаш.

Не печелиш детето си насила и с натиск. Направете подарък на детето си това уважение, тази свобода, този уют. Наред с голяма молитва. Нещо, което не правим – което е най-трудното. Не знам колко време гледате телевизия, но в Гърция родителите гледат твърде много. И след това идват при свещениците и се оплакват. Една госпожа ми каза: „Загубих молитвата, не чувствам умиление.“ Попитах я: „Колко време гледаш телевизия?“ Тя ми каза: „Е, може и това да е причината, 5-6 часа на ден.“ „И искаш и умиление?“ – я попитах. Не е толкова лесно хем умиление и молитва, хем турски и гръцки сериали и от всичко. Човек казва: „Гледам всички сериали на света.“ И след това изпитва тревога за детето си. Казах ѝ:

– Скъпа моя, ако не изключиш малко телевизора заради детето си, домът ти няма да се промени!

Вашите деца какви спомени ще имат от вас? Аз това се моля, да имат много хубави спомени, да мислят за вас и да ги чувстват благоговение. Това са успели съпрузи. И това зависи от вас, да оставите такива спомени. И ще стане чудото, което търсите за вашето дете, не по начина, както вие искате, защото родителите имат планове, но Бог не прави така. Бог не влиза всякога в нашите планове, Бог може да ти каже: „Скъпи татко, скъпи майко, не както ти искаш. Ти искаш детето ти догодина да е станало ангел! Аз виждам, че ще стане след десет години.“ – „Ама аз няма да съм жива!“ Тоест искаме всичко да се върти около нашето Аз.

Промяната, която търсим за нашето дете, за нашия човек, ще стане в подходящия момент. Това е велика тайна, да се научим да даваме времето, от което всеки се нуждае в живота си. Не както ние искаме. Де да ставаха нещата както всички ние искахме – но не стават. Животът е суров, животът те кара да изпитваш болка, но ще ни научи на уроци, затова нека не се инатим и да не казваме: „искам това нещо в живота!“ Не както го искаш, а с целта, която Бог е поставил. Той гледа да спаси детето ти, да спаси и мъжа ти, да спаси и теб, да спаси всички заедно. Умът ни е слаб да разбере защо става всичко това.

Не говорите тежки думи на вашите деца. Някои говорят много тежки думи на децата, ругаят ги: „Ти си непотребен, непрокопсаник! Ще изостанеш, нищо няма да постигнеш в живота. Дори работа няма да намериш такъв, какъвто си!“ Тези думи, понеже излизат от устата на родителите, са тежест за детето и силно го нараняват. Не ги казвайте дори на шега. Не са шега за детето, а тежки думи, които го смачкват. Каза ми го една девойка, която не можеше да се ожени. Тя ми каза:

– Как да се омъжа, отче, след като от малка чувам много тежки думи вкъщи. Разочароваха ме. Накрая и аз повярвах, че няма да успея в живота.

– Защо го казваш това?

– Ама родителите ми ми го казваха. Ти си такава, такава ще останеш!

Нека не изливаме нашата агресивност върху детето ни. Християнството не е думи, а тези малки неща, за които говорим. Малки дела, които доказват дали реално обичаме детето ни.

Също така направете дар за вашето дете жизнеността на вашата душа.  Да не се събуждате сутрин и то да ви гледа, че ви тежи да живеете, че гледате на всичко в черно: „Ох, какво ще правим днес?! Пак трябва да готвя!“ Детето гледа майка си да говори всеки ден: „Пак да готвя? Не може ли да ядем два-три дена едно и също ядене? Всеки ден готвене! Всеки ден покупки!“ Детето получава посланието, че животът е тежък, изморителен и родителите ми не ме даряват с вдъхновение и желание за живота.

превод: Константин Константинов

Следва