Автор: о. Николай Лудовикос

„И бесовете Го молеха и думаха: ако ни изгониш, позволи ни да идем в стадото свини.
И Той им рече: идете. И те излязоха и отидоха в стадото свини. И ето, сурна се цялото стадо свини низ стръмнината в морето и се издави във водата.“

Имаме да кажем много неща за свинете. Това е една много полезна история, която може да ни отведе далеч, да разберем неща, които бележат живота ни. Първо, какво е едно прасе, да го вземем така, защо демоните да искат да влязат в свинете?  Когато човек ги гледа в друга форма, на трапезата, са много приятни, навярно, но когато ги гледа външно, имат някои привички, които не са толкова очарователни и донякъде хем ги презираме, хем копнеем за тях. Не е ли така? Желаем ги и ги едновременно се отвръщаме. При определени предпоставки ги желаем и едновременно се отвръщаме от тях.

В действителност има неща, които желаем и които отблъскваме. И тези неща по някакъв начин ни раздвояват. Мисля, че това е най-важното нещо в съвременния начин на живот. Тоест живеем неща, които представляват обект на желание и отблъскване едновременно.

Да видим подред нещата докато стигнем до там.

Знаете историята във Евангелието.

И когато стигна на отвъдния бряг, в страната Гергесинска, срещнаха Го двама, хванати от бяс, излезли от гробищата; те бяха тъй свирепи, че никой не смееше да минава по тоя път.
И ето, те извикаха и казаха: какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?

Христос се появява и е важно, че веднага щом се появява, демонът (в хората) се обръщат към Него и Му казва:

какво имаш Ти с нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?

Дяволът, понеже върши злото, е много уплашено същество. Навярно не сте го помисляли. Той най-вече е много уплашен. Затова плашат само тези, които са уплашени. Не го ли знаете това? Вие ще кажете: всички се боим от дявола- той обаче е много уплашен, защото няма Божията благодат. Той постоянно чувства отсъствието, пълното отсъствие на Бога и по този начин изпитва огромна болка. Той е същество, което чувства изключителна болка, но понеже има ужасяваща надменност, не иска да признае това и предпочита да простира тази болка и върху другите, и то по примамлив начин. Внимавайте!  Не им казва: ела и ти да изпиташ болка с мене заедно!, а ги научава сами да изпитват болка. Показва им няколко основни неща, които, ако ги последваш, накрая непременно ще изпиташ малка или голяма болка, в зависимост от това колко вярно ще ги последваш. Знае по какъв начин човек да изпита болка (поради страстите), знае по какъв начин държи Бога на разстояние, знае по какъв начин оставаш опустошен, напълно пуст откъм Божията благодат и гледа да те научи на това нещо. Но ви казвам отново, не те научава на това като беда, а като щастие. Казах, той изпитва страшна болка и е много уплашен. Иска да предаде тези неща и на теб и на мен. Но не прави това, представяйки ги така, както са, а така, както ние бихме искали да ги видим. Той гледа да ги направи хубави за нас, по начина, по който ние искаме да ги видим. Следователно не ти казва, че другият ще те намрази, а ти внушава просто да му завиждаш.  Не ти казва, че жена ти ще те остави, а ти казва гледай да се наложиш над нея.

Завчера срещнах един духовник, който ми каза следната история за един съпруг, който бил много гневлив и агресивен  и имал една черта – никога не искал прошка. А когато  не съществува прошка, другият след няколко години се срива. Докарал жена си до ръба.  Веднъж той се обадил на този духовник и му казал всичко. Не можел да поиска прошка – защото не можем да искаме прошка от жените, ако искаш прошка, е свършено с теб! И горко ти. Ще искаш след това прошка за всичко и за това, че дишаш! Така че никаква прошка! Това е неговата логика. Това важи и за жените.

Вижте, дяволът не му казал истината, а му внушавал да гледа той да е добре, да пази своя имидж, този образ, който други градят в нас, от деца,  градим го и ние и  правим всичко, за да го запазим или още повече да го прославим и резултатът е, че човек става руина, уврежда другите и прави много грешки. Дяволът знае това, защото го е изпитвал много пъти, знае, че този път води до пропастта, но ти казва виж колко е широк, пътят, колко удобен, колко хубава гледка, дървета, планини и т.н., я тичай! Знае, че няма да свариш да натиснеш спирачката, но не ти казва, че ще е нужна спирачка, а ти казва виж колко е хубаво! И затова има голямо значение човекът да има духовен водач, който е извървял тези пътища и разбира от тях. Или да четем текстовете на отците, Писанието, което разбира от тези неща. „Защото не са ни неизвестни неговите (на сатаната) замисли”. Нужен е човек, който разбира от тези неща. Днес никой не разбира от тези неща и отиваш при нещастния психолог , който и хабер си няма от духовни неща, за да те обърка още повече, да те научи още повече да онеправдаваш, да угнетяваш и да бягаш от съда на съвестта. Разбрахте ли? И така да ти осигури още по-голяма болка, още по-голяма безизходица. Разбирате защо има връзка между свинете и  дявола. Защото и ги искаме и ги мразим, искаме ги и се отвръщаме от тях. Но най-вече ги искаме и не можем да примирим тези две неща. Тоест това, че желая, ме убива, самото ми желание ме убива, моят себе-имидж, лъжеусещането за съвършенството, което създавам за себе си. Ако четете  наръчници по психология, в тях ви препоръчват, колкото повече минават годините, да казвате на другия, особено на възрастните, че е успял, добре, всичко е направил красиво. Тоест другият се подготвя да си тръгне от този живот и ти му казваш – всичко е наред, всичко е перфектно! И ако се разболее, там всичко ще върви добре, хиляда процента, със сигурност ще оздравее и ще стане отново 20-годишен!

Един мой приятел казва, че съществуват три възрасти- едната е младежката, която стига до 40–те и малко след това, след това е зрялата за още 20-25 години, и след това започва възрастта на „добре си, нищо ти няма!”.

Ако започнат да ви казват „Добре си ,нищо ти няма”! Това означава, че нещата са трудни и за съжаление тези години не се  връщат назад. Имаме само годините, които са пред нас, тези зад нас ги няма, приключили са, в Божиите ръце са, имаме годините  пред нас да ги използваме духовно, да увеличаваме себепознанието и покаянието, а не  лъжеусещането. Или остава да приема, че се увеличава лъжеусещането. Казваш: всичко е наред! Да, но да славословиш Бога за това, което е станало, но да виждаш и твоето несъвършенство. Това да виждам безкрайните Божиите дарове, които Бог е дал на всеки в живота – всички сме приели безкрай дарове, от първия момент, в който сме  поели въздух. Хубаво е човек да слави Бога, но едновременно да вижда своето несъвършенство, че не е отвърнал подобаващо, че не е този, който би могъл да бъде. По този начин  човек започва да има баланс и след това годините минават плодотворно.  В противен случай постоянно живеем това противоречие: да чуваме това, което дяволът ни казва и да ставаме като него. Днес има хора, които имат нещастието на дявола, безизходицата на дявола, болката на дявола. Казваш: какво ти има, бре, детенцето ми? Горките младежи, навярно нямат нашите проблеми, но имат други много по-лоши. Разбирате ли? И голяма безизходица в душата и мрак. Виждаш определени пъти 25-годишни изглеждат като старци. Застарени лица. И душата няма на какво да се облегне, няма изход. И както днес са нещата, няма и работа. Хайде да ходим в чужбина. Какво да правим в чужбина? И чужбината е друг въпрос. Казвал съм  ви и друг път, на мнозина съм казвал: ако искаш да гладуваш, да гладуваш в родината си, нима е необходимо да гладуваш в чужбина?! Мислят, че всички там ги чакат да им дадат. . .

Въпросът е, че постоянно избягваме нашия основен проблем, който е проблема на връзката с Бога – какво ще правя с Бога. Разбирате ли? И оттам нататък всички въпроси започват да се разглеждат по друг начин. Внимавайте, и в ада да ви сложат, ако си с Бога, не е ад, а Рай. Затова светецът не се бои от ада, защото има Христос с него и Христос има него самия, въпросът не е само ти да викаш Христос, а Той да те иска и да сте заедно. Ако сте заедно, край с ада! Няма ад, ние сме ад, ние създаваме ада.

Тъй като дяволът е много уплашено и страдащо същество, понеже няма изобщо благодат, иска да ни вкара в този ад от сега и ни предлага това под формата на свинете,  но ти го предлага пред тебе сготвено, на шиш, под хубава форма, и ти казва: яж ги!, не ти казва, че ако ядеш, ядеш, ядеш, ще станеш накрая като тях. В това е въпросът. Иска по коварен начин да ни вкара в неговото състояние. И защо? Защото, както казват отците, дяволът има голямо противоборство  с Бога. Изпитва страшна болка, страшно се страхува, ужасéн е, това, което се казва тук – Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?

Вярвам, че няма да мъчиш всички нас, вярва, че ще отърве мъчението. Как ще го отърве? Носейки цялото миросъздание със себе си. Иска да каже един ден на Бога:

– Видя ли? Това, което аз предлагах, това искаха тия!

Това е целта на дявола. Някога старецът Паисий ми го обясни. И внимавайте, той виждаше дявола лице в лице. Веднъж ми каза: аз го гледам както е. И как е, геронда? Отвратителен. И какво иска този отвратителен? Точно това да каже един ден на Бога: виж, това, което ми им давам аз, този лайфстайл, тези превъзходни неща, които им давам, джаджите, автомобилчета, игрички, – научих нов термин вчера на английски геймификация – от game – игра – как да приложим играта в живота ни. Не е ли хубаво? Много сериозно, да решиш да играеш с всичко. Има и книга за това. Както и да си прекарваш добре. Това днес са  идеалите. Някой път навярно човек не трябва да прекарва толкова добре, за да си прекара наистина добре. Хитростта на дявола, както казва един велик френски поет, е да се крие.  Свети Паисий го казваше забавно: ето, внезапно ти носи дарове и внезапно виждаш два рога вътре. И казваш: ама това са рога! А той ти казва: не, патладжани са!

И така,  приемайки свинете, накрая ставаш като тях. Ставаш това, което искат демоните, това е тяхната радост. Демонът иска безредие, мръсотия, безумие, хаос, лудост, престъпления,

Както правят големците на този свят, тези, които успяват в живота.  Но не след дълго идва сметката, защото непременно ще платиш и в този живот, изключено е да не платиш. И ако не платиш външно, ще платиш с огромна вътрешна пустота. Хора, които имали голяма власт, пари,  мислиш, че са трижди щастливи, а вътрешно са опустошени и имат нужда от антидепресанти с лъжицата. И казваш ама ти защо си така, човече?  Само хубави неща имаше  в този живот. Не са били хубави, а са били свинете, за които говорихме. Изял е  свинете, сега не може да ги преглътне. Защото човекът има мяра.  Да ви кажа как се появили газовите камери. Казвали на немските войници: виж, работата ти е  да убиваш! Трябвало да  убиват евреите и всички, които били вътре, не само евреите. Немският войник не издържал да убива от даден момент нататък и някои започнали да полудяват, да правя щури неща, да стрелят наляво-надясно, да изпадат в амок, защото ще убиеш един, двама, трима, десет, непознати хора.  Е, как ще издържиш? Не издържаш, накрая полудяваш! И измислили газовите камери. Никой да не вижда никого. Влизат вътре сами, да се къпят, и ги вадиш оттам, самите затворници ги вадили, да ги погребват. И немците били доволни, защото мислели за  новото човечество. Това прави дяволът, убедил ги, както и убедил и Сталин, и чудовищните престъпници, че по този начин човечеството ще стане ново, красиво, превъзходно, съвършено, удивително. По какъв начин? Ти убивай и всичко ще върви добре! И кого убиваш- всички! Лека-полека идва ред на всички, нали?  Ще вземеш първо левите, след това по-малко десните, след това повече десните, след това социалистите, след това малко християни,  протестанти, католици, православни, това никога не свършва, докато всички ти кажат едно голямо Да!  И зад това Да  не съществува нищо. Тоест една огромен ужасен, демоничен егоизъм,  който накрая разбива човека.  Накрая сам става обиталище на демони. И не си мислете, че това е красиво състояние. Ако някога видите човек с демон, ще разберете колко неприятно състояние е, колко ужасна мъка.

Започнахме да кажем за едно невинно животно и вижте докъде стигнахме.

Дяволът казва на Христос: махни се оттук, той чувства  страх. Ако беше пред нас, щеше да ни казва няма да има ад! Бог няма да накаже цялото творение или по-голяма част от него! Разбирате ли? Той обаче има страх, няма никаква благодат. Затова, ако види Божи човек, само кръста вижда и се ужасява. Поръси с малко светена вода човек с бяс и той започва да крещи и да вие. Разбира се, ти не му казваш, че е светена вода. Случи ми се веднъж това. Имаше едно нещастно създание, един човек, който имаше демон, в един манастир. Ако  видиш такова нещо, разбираш неща, които и цели книги да прочетеш, не ги разбираш. Този човек пиеше много вода, чувстваше огромна жажда, изпи цяла кофа с вода. И каза: искам още! Игуменът на манастира каза тихо: сложи капка светена вода в следващата кофа. Да видите какво направи, когато му донесоха втората кофа. Крещеше,  удряше се, – от една капка светена вода. Това е големият страх на дявола и  ужас, който има. И страшна самота, пропуснах я. Разбира се. Самота, защото и демоните помежду си са изключително самотни, карат се помежду си. И ако не могат да се скарат хубаво,  принуждават нас да се караме. Това казват отците. Днес не е на мода да говорим за тези неща и казваме злото, греха. . . Обаче съществува и един друг свят, и не може да премълчим това свидетелство. Това е нещо, което човек вижда.

Следователно, самота, изключителна самота. И вижте колко „хубав” живот ти приготвя- самота, болка и страх.  Това не са ли черти на живота на хората днес? Самота- никой не ме иска, никой не ме разбира! Болка, пустота, нищо няма смисъл! И страх. Носи ни ги и ни  ги дава. Но ги дава като свинско на скара или както го приготвят на Изток. Ходих наскоро в Ливан, там да видите.  Накрая обаче нещата стават много неприятни. Стават именно демонични. И казваш: ама как стана така? Ама аз си живях добре?! – казват някои. Как животът сега стана такъв?  Внимавайте, „освинизацията” на човека дава големи права на дявола, той има права след това  и нещата в живота ни стават грозни без да знаем защо. Идват при нас, поповете, хора и ни казват :

– Защо ме остави мъжът ми?! Добре си живеехме! Внезапно ме остави с две деца!

Тези неща никога не стават без причина. Ти не виждаш причината, ти си изял обяда  преди, и  изобщо нямаш представа или изобщо не искаш да имаш идея за последиците. И след като живяхме по един конкретен живот, идва някакво страшно събитие, което те събужда, и някой път е и благословение, защото в противен случай никога няма да се събудиш, нали?  Постоянно ще казваш, че нещата са си ок, няма проблем и ще стигаме до смъртта без да знаем нищо за това как стоят нещата.

Да продължим историята – Христос идва и прави това, което е естествено, прогонва демоните и Неговото създание се освобождава. Тук има нещо друго скандално – защо освобождава  създанията, тези хора? Тук се вижда дълбочината на икономията и любовта на Бога. Те  помолили са Го? Не. Разбирате ли? Именно Христос съжалява плена на тези  хора и се намесва в живота им. Днес това става много пъти. И ги освобождава без дори те да сварят да го поискат. Идва и  взема техните мъки и тежест. И, разбира се, след това  трябва да продължат по този път, защото в противен случай ще последва по-лошо поробване. Върви и недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо!

Казваш на  детето си: не отивай в огъня, понеже го обичаш. Това са Божите заповеди, а не че  поповете не са нормални и говорят такива неща. Друг ги казва и Той има „ръководството”, Той те е създал, знае как си и заповедите идват именно от това познание. Той знае как си създаден, някои неща можеш да направиш, други не, знае кои са  полезни за теб и кои вредят и ти казва това  тук.

Демоните влизат в свинете и свинете падат в пропастта. Защо падат в пропастта? Защото дяволът руши,  има професия убиец, нищо друго. Убива човека оттам, откъдето ще го хване. И не прави при всички едно и също. Винаги – казваше  свети Паисий – работи с това, което намира. Гледа да  доведе до крайност доброто, което имаш. Доброто!  Справедлив си много?  Гледа да те направи чудовище на справедливостта и да не разбираш нищо от снизхождение и любов. Вижда те да си щедър, иска да те направи разточителен. Вижда, че си пестелив, гледа да те направи свидлив. Винаги работи с това, което имаш.  Имаш способност да управляваш?- гледа да те направи чудовище, диктатор.  Имаш тъга, гледа да те хвърли в депресия.  Работи с това, което намира в душата. Хвърля свинете в пропастта. Нищо да не остане. Пастирите се върнали, видели и ужасени и казали какво направи Христос.

И ето, цял град излезе да посрещне Иисуса и, като Го видяха, молиха Го да си отиде от пределите им.

Кой е Той? Тук има едно лукавство от тяхна страна. Не се казва в началото, че взели решение да Го прогонят.  Отишли Да Го видят. И, виждайки Го, разбрали, че няма да стане тяхното желание да  прати демоните в римляните и да паднат в пропастта. И   станало това страшно нещо- помолили Го да си тръгне от техните предели. Знаете ли защо? Уплашили се да не би да каже: а-а, такива ли сте? И така,  демоните не умират, свинете умрели, демоните да се върнат оттам и да влязат във вас!  Защото съвестта им не била чиста и това не позволява присъствието на Христос. Те не Го искали.  Те гледали да Го използват. Вижте това вкаменяване на човека- да вижда Божието чудо пред себе си и да казва сигурно мога да използвам това както аз искам? И да сложа Бог да ми работи. Толкова империи, колонии били създадени, войни, именно с това чувство, че Бог ще работи за нас. И Хитлер, когато пратил войските си да убият човечеството, така казвал – с Божията помощ ще съкрушим всички! и Мусолини и толкова други с Божията помощ искали да правят това, което Бог не иска.

По този начин се създава това страшно състояние, където човек среща Истината и я отхвърля с шум и трясък. Това е най-голямото падение на човека- да срещнеш пред себе си Бога, и да кажеш: не, не, махни си от мене! Христос веднага си тръгва. Защо? Защо няма нужда от теб, дяволът има нужда от теб, за да ти покаже своя светоглед, иска да бъдеш негов последовател и ти казва: ела, не си тръгвай!, защото иска да докаже, че неговата сотириология е права, че  това, което ти дава, е единственото, което би трябвало да имаш. Христос  няма нужда от теб, ти си Неговото създание си, обича те, но те оставя свободен.

И тези хора не разбират, че веднага щом Христос си тръгнал, демоните ще се върнат отново. Историята не го казва, казвам го аз, сигурно е, че се върнали. Само дето този път не в двамата човека, а във всички други. Защото в духовното пространство не съществуват празноти.

Самотата е най-„хубавото” нещо, най-добрата компания. Да знаете, че не след дълго хората ще умират от самота, икономическата система днес те иска сам, всички реклами, цялата мисловна система днес е закрепена върху това как да останеш сам, как да си най-добър от всички, как ти да имаш последната дума, как  да спечелиш всичко и да убиеш всички, както правят великите духовни пионери на нашата епоха –американците. Някой, който решава, че е добър, накрая убива всички. И остава сам, изтерзан, както е дяволът. Днес системата ни иска сами, да се наслаждаваме някъде затворени всеки сам, без задължения, без обвързвания- да мъкна една жена на гърба си?! Не разбрах! Или децата – направих ги, направих грешката, зарязваш ги сега! Нали?  И да се занимавам с другия? Гледай да си прекараш добре и остави всичко друго. Така дяволът  води човека до това състояние, и в часа на смъртта го грабва като зряла смокиня и  това състояние е ад. . .

превод: Константин Константинов

Реклами