Автор: Виталий Чеботар

Един ден преди Спасителят да бъде предаден от Юда, Той наредил на двамата Си ученика да приготвят вечеря. Св. Петър и св. Йоан стриктно изпълнили молбата на своя Учител. „И когато се свечери Той седнал на трапезата с дванадесетте ученика… И когато ядели, Иисус взел хляба и като благословил, преломил го и, раздавайки на учениците, казал: “вземете, яжте: това е Моето тяло…” След това взел в ръцете Си чашата с виното, благословил го и им дал да пият, като казал: “пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове” като изпяха хвалебна песен излязоха на Елеонската планина” (Мат. 26:20, 26-28, 30).

Така било установено от Самия Господ Иисус Христос св. Тайнство Евхаристия. За тази вечеря никой не знаел, освен присъстващите на нея Христовите ученици. Затова тя била наречена Тайната Вечеря.

Апостолите извършили своята първа Св. Евхаристия на Петдесетница.

След това те се пръснали по цялата земя да проповядват душеспасителното Христово учение. Разпространявайки словото Му, Апостолите, след тях епископите, презвитерите, дяконите и повярвалия народ се събирали и извършвали св. Тайнство. Думите на Спасителя: „Вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.” (Мат.26:26-28) са станали сакрална формула при осъществяването на св. Евхаристия. Заради своето вероизповедание често пъти през първите три века християните били подлагани на жестоки гонения от страна на юдеите, езичниците и от светските власти. Никакви гонения обаче не могли да накарат първите последователи на Иисус Христос да се откажат от своята вяра. Те се криели в отдалечени от градовете места, в планините и катакомбите. Там предимно през нощта извършвали това свето Тайнство. Тези събрания на ранните християни се наричали „агапи” или „вечери на любовта”.

По време на Апостолите и в раннохристиянската епоха св. Евхаристия се наричала още „берека”, „хлеболомение”, „преломяване на хляб” или „Господня вечеря”. Първоначално св. Евхаристия се извършвала нощно време по време на вечерята на любовта и се състояла в преломяването на хляба и произнасяне на две молитви над хляба и чашата с виното. По-късно, заради нарушения тя била отделена от агапите и се извършвала сутринта, а още по-късно двете древни евхаристийни молитви били обединени в една.

Постепенно при извършване на св. Евхаристия били въведени нови молитви, песнопенията и чинопоследованията. Така възникнала св. Литургия. Днес православният свят познава основно две Литургии – Златоустова и Василиева. И двете Литургии почти са идентични по своята външна форма и ред. Различията между тези богослужения се заключават в редакциите на молитвите и редът на последованията, започвайки от молитвата за оглашените до самия край.

По време на св. Евхаристия самия Иисус Христос невидимо присъства на св. Трапеза.

Използвана литература:

1. Афанасиев Н., прот., „Трапеза Господня”, издателство„Праксис”, Велико Търново, 1999.

2. Николай Макариополски еп., д-р, Серафим д-р, „Вяра. Надежда. Любов”, библиотека „Духовно възраждане”, Враца, 1991.

3. Чифлянов Бл., проф., ставр., икон., „Литургика”, УИ „Св. Климент Охридски”, София, 1997.

Реклама