Ние възхваляваме в песнопения, празнувайки за втори път събора на благовестителя на нашето спасение, великия Божий служител и вестител на радостта пред Пречистата Дева Мария (Лук. 1:26) – Архангел Гавриил.

На 26 март, на другия ден след Благовещение на Пресвета Богородица, се празнува първият събор, а на 13 юли светата църква отново празнува събора на светия Архангел и пак си припомняме и прославяме станалите по Божия воля негови дивни явления.

Той бил, който учил на книга Моисей в пустинята, след бягството му от фараона, говорил му за сътворението на света, за създаването на първия човек – Адам, за неговия живот и за живота на следващите патриарси, за времената след тях – за потопа и разделението на езиците. Обяснил му разположението на небесните светила и стихии, научил го на аритметика, геометрия и на всяка премъдрост.

Той разяснявал на пророк Даниил виденията за царе и царства, които щели да се издигнат и били представени като различни животни: известил му кога ще стане освобождението на Божия народ от вавилонски плен. Говорил му и за първото пришествие в света на Христа чрез въплъщението от Пресветата Дева (Дан. 8:9).

Той се явил на светата праведна Ана, когато скърбяла в градината заради безплодието си и се молила със сълзи, и й казал:

– Ана, Ана, молитвата ти е чута, въздишките ти минаха през облаците и сълзите ти стигнаха до Бога: ти ще заченеш и ще родиш Благословената, чрез Която ще получат благословение всички земни племена. Тя ще донесе спасение на света и Нейното име ще бъде Мария.

Свети Гавриил се явил и на праведния Иоаким, оттеглил се за пост в пустинята, и му възвестил същото, което бил казал на света Ана – че ще имат дъщеря, отвека избраната Майка на Месията, Който ще дойде за спасението на човешкия род. Великият Архангел бил поставен от Бога за пазител на родената от бездетните Божия отроковица Мария, а след въвеждането й в храма всеки ден й носел храна. Той се явил на светия свещенослужител Захарий, когато бил застанал отдясно на кадилния олтар и му възвестил, че престарялата му жена Елисавета ще се освободи от безплодието и ще роди свети Иоан, Предтечата Господен, а когато той се усъмнил, го оставил ням до деня, в който се изпълнили казаните от него думи (Лук. 1:5-25). Същият Божий вестител бил изпратен в Назарет, за да се яви на Пресветата Дева, обручена за праведния Иосиф и да й възвести зачатието на Божия Син чрез слизането и действието на Светия Дух. Той се явил насън и на Иосиф и му обяснил, че девицата е непорочна, защото Заченатото в нея е от Светия Дух (Мат. 1:18-21). Когато Господ се родил във Витлеем, отново този Ангел Господен се явил на пастирите, които пазели през нощта стадото си и им казал: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ.

И заедно с многобройното небесно войнство издигнал глас: “слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лук. 2:10-14).

Предполага се, че същият Ангел се явил на Спасителя Христос в градината, докато се молел, преди да поеме пътя на страданията, защото името Гавриил значи Божия сила. Светият Архангел се явил, за да Го укрепи, тъй като освен другото имал и това служение – подкрепа в подвизите, а Нашият Господ тогава вършел усърдно подвига на молитвата (Лук. 22:43; Евр. 5:7). Същият Ангел се явил на жените мироносици, седнал на отваления от гроба камък и ги известил за Господнето възкресение (Мат. 28, Марк. 16, Лук. 24, Иоан. 20): така освен благовестител на зачатието и рождеството Му, той станал благовестител и на Неговото възкресение. Пак той се явил на Пресветата Дева Богородица, докато се молела горещо на Елеонската планина. Съобщил, че наближава часът на честното й успение и преселение на небето и й дал сияйна клонка от райската градина. Като припомня многократните му явявания в Стария и Новия Завет и неотстъпното му ходатайство пред Бога за християнския род, светата Църква празнува неговия събор, за да прибягват Божиите люде с усърдие и ревност към помощта и застъпничеството на този ходатай и благодетел на човешкия род и по неговите молитви да получават прошка на греховете от Господа и Спасителя Христа*.

* Настоящият празник се установил не по-късно от IХ век. Повод за въвеждането му било вероятно освещението на храм в Цариград, посветен на свети Архангел Гавриил. Бел.ред.

източник: Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.