Автор: монах Моисей Светогорец

Пиетизмът е подправяне на благочестието, лицемерно отношение на благочестиви хора – това, което пише в светоотеческите текстове за  външното и привидно смирение, т.е. смирение само на думи и което, по думите на св. Йоан Златоуст, е по-лошо от гордостта. В Църквата е необходимо да имаме автентичност, истинност и чистота, защото в противен случай ще бъдем в Църквата, но няма да се радваме на  нашето присъствие в нея, тъй като пиетизмът е преплетен с пуританизма, с морализма, с вниманието върху външната страна, с очистването на чашата отвън, а не отвътре, и това изморява, разтлява и не води до  духовно напредване.

Съществува градация: едно е добрият човек, друго спасеният и трето светият. Не всички добри хора ще отидат в рая, защото някой може да е добър, т.е. честен, нравствен, но да не е вярващ, да не вярва в Бога. Спасените в известен смисъл биват наричани свети, но свети са тези, които са стигнали до съвършенство, безстрастие, обожение, имат щедрите и разнообразни дарове на Светия Дух – един върши чудеса, друг има прозорливост, трети мироточене, нетлението на св. мощи и други. Днес някой ти казва: Аз съм добър! Мравка не закачам, за  какво да ходя на църква? Стоя си у дома,  сам се изповядвам и  казвам греховете си  на Бога.  Но ако някой е болен,  лекарят не  му дава отговори само по неговата снимка, а трябва да се смири и сам да отиде при изповедника. Бог ни е дал не Ангели, на които да се изповядваме, защото бихме се страхували, а клириците, които са подобострастни и подоплътни нам и ни разбират.

Добротата е хубаво нещо  като основа, но трябва да напреднем към добродетелния живот, към възлюбването на Божиите заповеди, към тяхното вярно следване, към възлюбването на добродетелите и омразата към злото. Така тази външна доброта ще доведе до духовно напредване и така ще се види разликата между двете състояния – между добрия човек и добрия християнин.

превод: Константин Константинов

Реклами