Автор: св. Порфирий Кавсокаливит

“Приятелю, аз те не увреждам; нали за динарий се съгласи ти с мене? Вземи своето и си иди; а на тоя последния искам да дам, каквото и на тебе; нима нямам власт да правя със своето си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, задето съм добър? Тъй ще бъдат последните първи, и първите – последни; защото мнозина са звани, а малцина избрани” (Мат. 20:13-16).

На пръв поглед изглежда, че не е справедливо този, който е започнал да се труди в последния момент, да получи същото възнаграждение с този, който се трудил от самото начало, от първия час. Но това е изкуството на учителя – да открие на учениците какво е значението на това.

Това, което има значение, не е дали се молиш цял ден, а как се молиш. И пет минути да се молиш, а някой друг да се моли цял ден, с твоите пет минути можеш да получиш по-голяма награда от онзи, който цял ден се е подвизавал в молитва.

И още нещо. Не стига, че този клет човек, който дошъл в последния момент, в единадесетия час, загубил целия си живот в суетни неща и е бил далеч от щастието и радостта, та нима сега Бог да не му даде възнаграждение, след като е пожелал да се потруди ли? Пожелал го е с копнеж и с цялото си сърце. Преживял го е, молил се е пет минути в края на деня, но е било молитва, сърцето му се отворило и пламенно и божествено говорил с Христос. Неговата молитва си заслужавала. Докато другият се молил лениво цял ден. Изморил се; обаче това няма стойност. Умората е телесна, голяма и напразна, когато не се съпровожда от отварянето на сърцето. Бог така устройва нещата, според сърцето на човека.

Добре ли го казах?

превод: Константин Константинов

Реклами