Съвети и духовни наставления на преп. Амвросий Оптински

На 10 октомври отбелязваме паметта и на един от великите духоносни старци на 19 век – преп. Амвросий Оптински:

Кратко жизнеописание

Александър Гренков е роден в 1812 г. в едно село на Тамбовска губерния. Баща му бил клисар, дядо му – свещеник.

През 1836 г. завършил Тамбовската духовна семинария. Една година преди да завърши семинария, тежко се поболял. Дал обещание, че ако оздравее ще стане монах.

След завършване на семинарията е частен учител, а после учител в духовно училище. Четири години изминали, докато той се решил да постъпи в манастир, за да изпълни даденото обещание. през една лятна ваканция той отива за духовен съвет при един подвижник.

Завърнал се в духовното училище и продължил да изпълнява своите учителски задължения, но после тайно напуснал училището и заминал за Оптина пустиня, недалеч от гр. Козелск, Калужка епархия. Той станал послушник.

Отначало му дали да преписва духовни книги. Прислужвал при старец Лъв, а сетне в един скит (постница) при духовен старец скитоначалник иеромонах Макарий. Работил там в кухнята с послушник Герасим. Бил килийник при отец Макарий четири години.

През 1842 г. е постриган в монашески чин с име Амвросий. Представен за ръкоположение за иеродякон, той и иеродякон Пафнутий при стареца се отказват като „недостойни“. Старецът им отговорил: „Така и трябва винаги да мислите!“. И с това се свършило възражението.

Три години е иеродякон. Представен за йеромонашество, на 7 декември 1845 г. пътува в гр. Калуга за ръкоположение. Бил голям студ. Той настинал и се поболял. Отразило се на стомаха му. Останал инвалид за цял живот. Страдал от катар на стомаха. Не можел добре да се храни и повръщал храната. Разбрало се, че той не ще може да изпълнява ефимерската служба и останал да помага на стареца си о. Макарий в изповедничеството. Тогава той е бил на 35 години.

През 1860 г. старецът о. Макарий починал и о. Амвросий станал главен старец в скита. Дванадесет години той е бил като негов помощник изповедник и тридесет години като главен старец.

Починал на 10 октомври 1891 година на 79 години.

Съвети и духовни наставления:

Как да живеем

Идващите при стареца Амвросий често задавали общия въпрос: „Как да живеем?” Старецът обикновено под формата на шега отвръщал: „Да живеем, без да тъгуваме, никого да не осъждаме, на никого да не досаждаме и към всички да проявяваме дълбоко уважение.” „Да не тъгуваме” означава да понасяме търпеливо скърбите и неуспехите в живота. „Да не осъждаме” сочи разпространения между хората недостатък да осъждат ближния. „Да не досаждаме” – да не причиняваме на някого неприятност или скръб. Да се отнасяме към всички с дълбоко уважение и да не се гордеем. Дълбокият смисъл на тези думи е смирението.

На този въпрос старецът отговарял и малко по-различно: „Трябва да живеем нелицемерно и да се държим примерно, тогава делото ни ще е истинно, а иначе ще излезе лошо.”

Или така: „Да се живее, може и в света, само не пред очите на всички.”

„Трябва да живеем на земята така – говорел старецът, – както колелото се върти – само с една точка се докосва до земята, а с останалите непрекъснато се стреми нагоре, а ние като легнем на земята, не можем да станем.”

На въпроса „Какво означава да живеем според сърцето си?”, старецът отговарял: „Да не се месим в чуждите дела и да виждаме у другите само доброто.”

„Внимавай, Мелитона! – казвал той на една монахиня, предпазвайки я от високомерие, – дръж средния тон; ако вземеш по-висок, няма да ти е леко, ако вземеш по-нисък, ще се подхлъзнеш, а ти, Мелитона, се дръж за средния тон.”

 Защо грешат хората

Старецът решавал така този въпрос: „Или затова, че не знаят какво са длъжни да правят и какво да избягват; или, ако знаят, забравят; или, ако не забравят, то мързелуват, униват. Напротив: тъй като хората са много лениви към делата на благочестието, доста често забравят главното си задължение – да служат на Бога. От леност и забрава стигат до крайна неразсъдителност или незнание. Леността, забравата и незнанието са трите исполина, които оплитат целия човешки род с неразвръзваеми възли… Затова и се молим на Небесната Царица: „Пресвета Владичице наша, Богородице, със своите свети и всесилни молитви развържи нас, окаяните и смирени твои роби, от унинието, забравата, неразумието, нерадението…”

Неверието

Една духовна дъщеря на стареца Амвросий в беседа с него изразила съжаление за познато семейство, невярващо нито в Бога, нито в бъдещия живот. За тяхно оправдание казала, че може би те не са виновни, тъй като така са ги възпитали. На това отец Амвросий отговорил: „За безбожниците няма оправдание. Та нали на всички, абсолютно на всички, дори на езичниците, се проповядва Евангелието, а накрая се открива и в природата. У всички е вродена способността да познаят Бога. Те сами са си виновни. Ти питаш може ли да се молим за такива? Разбира се, можем да се молим за всички.”

„Някои – казвал старецът – се отричат от вярата в Бога поради подражание и от лъжлив срам. Ето такъв случай. Някой си човек не вярвал в Бога. А по време на войната в Кавказ му се наложило да се бие, и той в самия разгар на сражението, когато около него свистели куршуми, се навел, прилепил се към коня си и през цялото време се молел: „Пресветая Богородице, спаси нас!” А после, когато другарите му се надсмивали, той се отрекъл от думите си.” И старецът добавил: „Да, лицемерието е по-лошо от неверието.”

Самооправданието

Хората винаги се стараят да оправдаят постъпките си. А старецът казвал, че самооправданието е голям грях.

За пример той разказвал следния случай: „Пристигнал веднъж в затвора император Николай Павлович и започнал да разпитва арестантите за какво всеки от тях е в затвора. Всички се оправдавали и казвали, че без вина са затворени. И само един от тях на императорския въпрос отговорил: „За големите ми грехове и затворът е недостатъчен.” Тогава господарят заповядал да го освободят.”

За желанието да умреш

Една жена все се жалвала на стареца от скърбите си и непосилните си трудове и изразявала желание по-скоро да умре. А старецът й отговорил: „Един старец казвал, че не се страхува от смъртта. Като носел веднъж в гората наръч дърва, той много се изморил. Седнал да си почине и в скръбта си рекъл: „Ех, да дойдеше смъртта!”, но когато смъртта дошла, той се изплашил и предпочел да понесе дървата.

За раздразнението

Никой не бива да оправдава раздразнението си с някаква болест – всичко това е от гордост. Защото човешкият гняв не върши Божия правда (Як. 1:20). За да не се предаваме на раздразнителност и гняв, не бива да бързаме.

За семейния живот

На встъпващите в брак о. Амвросий давал следното наставление: „Винаги трябва да помните и да не забравяте, че само тогава животът ни ще тече мирно и благополучно, когато не забравяме Бога, нашия Създател и Изкупител, и Подател на временните и вечни блага. Да не Го забравяме, значи да живеем по Неговите божествени и животворни заповеди и когато ги нарушаваме, искрено да се каем за отстъпването от Божиите заповеди и незабавно да се погрижим за поправяне на грешките си.

Пишете: „Бих желала с мъжа ми да избягваме това пагубно разногласие по въпросите на възпитанието, което виждам почти във всички семейства.” – Да, това действително е много важен въпрос! Но да се спори по него пред децата, сама сте забелязала, не е полезно. Затова при спор по-добре избягвайте разногласията или се направете, че не сте чула, но никога не спорете за различните си възгледи пред децата.

Съветите за това и разсъжденията трябва да бъдат насаме и колкото се може по-спокойно – за да бъдат истински. Впрочем, ако успеете да насадите в сърцата на вашите деца страх Божи, тогава върху тях различните човешки капризи няма да въздействат.

източник: Църковен вестник, бр. 17, 2002 г., подбор и превод от руски: Светлозара Василева