Автор: св. Григорий Богослов

За Христа е писал великият Матей, писал е и превъзходният Лука, като обаче единият посочил в книгата си едно, а другият – друго родословие.

И двете родословия отвеждат от Христа към кръвта на първозданния (Адам). Но защо единият евангелист разказва за голям брой праотци, а другият се ограничава с малък?

Родовата река до цар Давид и у двамата евангелисти е неразделена, а после тече на два потока, които накрая пак се сливат, течейки като към безбрежно море – към Христа. А за да видиш това, послушай словото ми.

Давидовите синове били Соломон и Натан. От единия (Соломон) като течението на велика река струила царствена кръв, а от другия – кръвта на святи и светоносни иереи. А Христос бил и едното, и другото, и велик Цар, и Архиерей. Ето защо Матей чрез Духа Божий записал Соломоновите потомци, а Лука се обърнал към Натан.

Но от тези два рода единият се оказва по-дълъг, а другият – по-къс. Което не е чудно, защото само броят на поколенията в тях е неравен. Така разделилите се в началото, после се сливат в едно.

Ала как да разрешим този въпрос: по какъв начин Йосиф произлиза от двама бащи?

Това било узаконено от Моисей: ако евреин умре без да остави потомство, то, за да не се заличи паметта му сред хората, единият от братята или близък роднина на покойния бил задължен да вземе любезната му съпруга и имуществото му и така да възстанови рода и дома на умрелия.

Затова и за Богочовека открих следната съкровеност.

Натан, който произхожда от Соломоновия род, бил женен за Естана. Но след смъртта му Естана станала жена на Натанов потомък на име Мелхий. Тя родила синове – от единия си съпруг Иаков, а от другия – Илия. След смъртта на Илия, тъй като останал без поколение, и дома, и съпругата му веднага взел Иаков и чрез него се родил на брат му (Илия) доблестният син Йосиф. Така с други думи Йосиф бил син на Иаков, но Законът го приписвал на Илия. И единият от евангелистите, Матей, указва на естественото произхождение, а другият, Лука – на законното. Затова да замлъкнат оспорващите прекрасното съгласие между двамата евангелисти.

„Но по какъв начин Бог, явявайки се на земята, води Своя род от цар Давид? От смъртна майка произлязъл безсмъртен Бог? И как така от Йосиф? Та Той бил Син на Дева и по Мария – потомък Левиев; защото Мария била от Аароновата кръв, за което и Ангелът свидетелства. Царското и свещеническото коляно не са се смесвали.“

Невярно! Колената били разделени, но и многократно се смесвали. Още в древни времена дъщерята на великия Аарон въвела в знаменития си дом Наасон – а той бил шести от Иуда (т.е. от царско коляно, б. пр.).

После, когато градът (Иерусалим) бил изтребен от асирийското оръжие и всичко било поставено в плен на Вавилон, несмесването на колената вече не се спазвало така строго. Така родословието на Христа води до царете и по Майка, и, както вече отбелязах, по мним баща.

При императора Август, когато всички били облагани с данъци и всеки се водел записан в родния си град, в Давидовото отечество Витлеем приел в недрата си великия Христос, идват да се запишат Мария и целомъдреният Йосиф, защото и двамата били от едно коляно. И тук при яслите майката Дева ражда Царя на целия свят. Така той и по бащина линия (според Закона) принадлежи към царското коляно.

Великият Лука води родословието по обратен ред – от Христа към Адам. Матей – от Адам до Христа. Но как е при него?

От Авраам до Давид родословието е като при Лука. Но там, където Лука преминава към свещеническото коляно, Матей прави изложение на царския род.

Из „Родословие Христово“, публикувано в Църковен вестник, брой от 24 декември 1997 г.

Реклама