Възлюблени в Господа нашего Иисуса Христа братя и сестри,

В днешното евангелско четиво на светата Литургия се удостоихме да чуем отново как Господ влязъл в човешкия Си образ в една синагога в Назарет в съботния ден и по стародавния иудейски обичай Му дали да прочете откъс от Писанието. Богочовекът Иисус разтворил Книгата и попаднал на това място от св. пророк Исаия, в което именно Той, Богът в Своето Второ Лице откривал, че Духът Господен е върху Него, защото Той, Духът, Го е помазал да благовествува на нищите и Той Го е пратил да изцелява съкрушените по сърце, да проповядва на пленените освобождение, на слепите прозрение, да пусне измъчените на свобода и да проповядва благоприятната Господня година. Когато свършил четенето на откъса, към който не добавил нищо друго освен откритото в Писанието, светият евангелист Лука свидетелства, че очите на всички в синагогата били устремени към Него, като че ли присъстващите жадно чакали да чуят думите на Спасителя: Ето, сега се изпълни това писание, което вие чухте!

Жителите на Назарет очаквали в сърцата си да чуят тези думи. Нали заради Пришествието на Божествения Учител и Спасител на света техните деди пазели вярата в Единия Бог като нещо по-ценно от собствения си живот.

Повечето от тях Го познавали като момчето на обручника Йосиф, но слушайки Го, те се потресли от небивало вълнение. Потресли се от срещата с истината, от срещата със Самата Любов, от Която произхождаме всички ние, човеците.

Всеки от нас помни как поне веднъж в живота си е изпитвал огромно вълнение при срещата с човешката любов. При такова силно чувство човек забравя болките си, стремежите си за придобиване, забравя всичко, което си е мислил, че му липсва в живота. Това вълнение, което няма нищо общо с бесовските плътски страсти е посещение на искрица от Божията Любов. При срещата с нея земното престава да ни въздейства. Представете си тогава, каква силна потреса са изпитали назаретските граждани от срещата със Самия Източник на Любовта!

В синагогата не е имало шумни игри и невиждани зрелища. Нито пък невероятни фокуси и светски блясък. Този, Който предизвикал вълнението сред съгражданите Си бил облечен в най-прости дрехи, обут с най-прости сандали, но това била среща с бленуваното от векове Спасение, предизвестие за истинския живот в Небесното Царство, което в този момент отворило дверите си за сърдечните очи на тези, които можели да го видят.

Господ знаел, че в сърцата си назаретяните видели Божията Правда и в потвърждение произнесъл: Сега това Писание, което чухте, се изпълни!

И тогава, като копнеещи възлюбени всички с възторг засвидетелствали изпълнението на Писанията. Удивлението им от извиращата от Господа благодат ще накара мнозина да Го последват, забравяйки за бъдещите гонения, несгоди и отречение на света от тях, последователите на Христа!…

Светата ни Благодатна Православна Църква, братя и сестри, е наредила на днешния ден да се чете това Евангелия, защото днес е и първия ден от Църковната нова година – първи септември. Не са толкова много хората, които знаят защо Църквата смята точно първи септември за начало на Годишния богослужебен кръг.

Това начало, братя и сестри, е положено от Господа именно в деня, в който Той влязал в назаретската синагога и прочел откъса от книгата на св. пророк Исаия!

Но този ден се почитал като начало на годината у иудеите още от времето на светия патриарх Мойсей. На този ден Мойсей слязал от Синайската планина, носейки в ръце скрижалите на Писанието и лицето му светело с такава светлина, че околните не можели да го гледат в очите. В самото Писание в книга Левит Бог повелявал именно тогава „на първия ден от месеца да имат почивка“ (Лев. 23:24-31) и „да празнуват празника Господен“ (Лев. 23:39).

Еврейският календар, както може би знаете, не бил по твърдо установени дати, защото се влияел от лунните фази. В различни години той се падал по различно време около сегашния Първи септември, който обикновено съвпадал със седмия месец от еврейския календар. Ще кажем още, че пак по това време Ноевият ковчег се спрял на планината Арарат. Пак тогава евреите започнали да строят скинията, според както Бог им бил заповядал. Все тогава Соломон започнал строежа на Йерусалимския храм, както това е описано добре в Стария Завет.

В човешката история няма нищо случайно, тъй като всички човеци, както и цялата вселена с всички знайни и неподозирани явления са все Божие творение.

Така и в огромната Римска империя, след като император Август победил Антоний и Клеопатра, въвел срок за събиране на данъците, който изтичал на 1 септември и се наричал Индиктион.

Всеобщото възприемане на първи септември като начало на Църковната нова година или новия Индикт, било въведено през 325 година по време на Първия вселенски събор. С това  празникът се заковал на точна дата според действащия в империята календар, за да се отбележи, че това начало се поставя с идването на Божията благодат в Лицето на Богочовека Иисус Христос. Този нов по съдържание индиктион бил узаконен не от императори, а от Небесния Цар на славата. За разлика от старозаветния празник, новият индиктион не иска от нас принасянето на веществена жертва, от ритуално колене на добитък или принасяне на плодовете на земята, нито на злато и сребро. На този празник поверяваме душите си на Бога, Който е и техният Творец и Промислител.

Да отворим сърцата си за Божията любов, братя и сестри, да не се предаваме на леност, отчаяние и да не общуваме с греха в различните му форми!

Няма по-висше блаженство от срещата с Бога, към Когото трябва да се стремим във всеки миг от земния си живот.

Господи Иисусе Христе Сине Божий, помилуй нас грешните, амин!

източник: sveta-nedelia.org

 

Реклама