Автор: св. Атанасий Велики

(Глава 7. от „Слово за въчеловечаването на Словото и за явяването Му чрез тяло пред нас“)

41. Но човек не може да не бъде крайно изумен и от езичниците, които докато се присмиват на онова, дето никак не е за смях, сами не осъзнават собствения си позор, който не забелязват как са си издигнали под формата на дървета и камъни. Но тъй като не ни липсват отговори с явни доказателства, нека засрамим и тях въз основа на разсъждения и то върху каквото и сами виждаме, понеже какво има на наша страна, което да е абсурдно или достойно за подигравка – да не са просто думите ни, че Словото е било изявено в тяло? Но ако се показват приятели на истината, дори и те ще признаят с нас без никакво противоречие, че това се е случило.

Ако пък отрекат изобщо да има Слово Божие, те правят това безоснователно [96], като подиграват каквото не познават, но ако изповядат, че има Слово Божие, и че Той е властник на вселената, и че в Него Отец е произвел творението, и че чрез Неговия промисъл цялото получава светлина, и живот, и битие, и че властва над всичко така, че Той бива познат чрез делата на Своя промисъл, а чрез Него – и Отца, разсъди, моля, дали те не повдигат подигравката срещу себе си.

Гръцките философи казват, че вселената е едно огромно тяло [97], и с право, понеже виждаме нея и нейните части като обекти на сетивата си.

Ако тогава Словото Божие е във вселената, която е тяло, и се е обединило с цялото и с всички негови части, какво изненадващо или абсурдно има в това да казваме как Той се е обединил също и с човека, защото ако за Него беше абсурдно изобщо да е в някакво тяло, щеше да е абсурдно да се обединява и с цялото и да дава светлина и движение на всички неща чрез Своя промисъл, понеже цялото също е тяло, но ако Му подобава да обедини Себе си с вселената и да бъде познат в цялото, трябва да Му подобава също и да се яви в човешко тяло и чрез Него то да бъде озарявано и да се труди, защото човечеството е част от цялото. А ако не подобава на една част да бъде приета като Негов инструмент, за да учи човеците на Своето Бòжество, трябва да е крайно абсурдно Той да бъде изявяван и от цялата вселена.

42. Понеже както при положение, че цялото тяло се оживотворява и озарява от човека, ако някой каже как е абсурдно властта на човека да бъде също и в палеца, той ще бъде счетен за глупав, защото приемайки че човек пропива и работи в цялото, той отрича да е също и в частта; по същия начин онзи, който приема и вярва, че Словото Божие е в цялата вселена и че цялото се озарява и движи от Него, не трябва да счита за абсурдно едно определено човешко тяло също да получава движение и озарение от Него.

Но ако те считат за неподобаващо изявяването на Спасителя в човека, за което говорим, поради това, че човешкият род е нещо сътворено и е бил създаден от нищото, за тях е крайно време да изхвърлят Него и от творението, защото то също е било приведено от Словото в съществуване от нищото; но ако въпреки че творението е нещо създадено, не е абсурдно Словото да бъде в него, тогава също не е абсурдно Той да бъде и в човека, понеже каквато и представа да оформят за цялото, те трябва задължително да приложат същата представа и за частта, тъй като човекът, както казах вече, е част от цялото. Затова изобщо не е неподобаващо Словото да бъде в човека, а в същото време всички неща да черпят от Него своето движение, и светлина, и живот, както казват също и техните писатели: „В него ние живеем, и се движим, и имаме своето битие.“98 И така, какво има тогава за присмех в казваното от нас, ако Словото е използвало това, в което се намира, като средство да изяви Себе си? Понеже ако не беше в него, Той не би могъл и да го използва, но ако по-преди допуснахме, че Той е в цялото и в неговите части, какво неправдоподобно има в Неговото изявяване на Себе си в онова, в което е?

Защото чрез Своята собствена власт Той прониква изцяло във всяко и във всичко, и нарежда всички неща без пренебрежение, тъй че никой не би могъл да каже, че за Него е неуместно да говори и да изяви Себе си и Своя Отец посредством слънце, ако така е решил, или пък луна, или небе, или земя, или води, или огън – доколкото Той държи наедно всички неща едновременно и в действителност е не само във всичките, но също и във въпросната част, и там невидимо изявява Себе си. По подобен начин не може да е абсурдно, ако (нареждайки цялото, както и прави, и давайки живот на всички неща) след като е изволил да изяви Себе си чрез човеците, понеже и човешкият род също е действителна част от цялото, Той е използвал като Свое средство едно човешко тяло, за да изяви истината и познаването на Отца; и както разумът, пропивайки човека изцяло, се изявява чрез една само част на тялото, имам предвид езика, без, предполагам, някой да каже как същността на разума по тази причина се принизява – така и ако Словото, пропивайки всички неща, е използвало за средство човек, това не може да изглежда неподобаващо, понеже както казах по-преди, ако е неподобаващо да е използвал като средство едно тяло, за Него също е неподобаващо да бъде и в цялото.

43. Ако при това те запитат защо тогава Той не се е явил посредством други и по-благородни части от творението, използвайки някое по-благородно средство като слънцето, или луната, или звездите, или огъня, или въздуха вместо просто човека, нека знаят, че Господ дойде не за да прави представление, а за да изцелява и учи онези, които страдат, защото начинът на някой, стремящ се към представление ще бъде просто да се яви и да заслепи зрителите, но за който търси да изцелява и учи, начинът е не просто да пребивава тук, а да отдаде себе си в помощ на нуждаещите се и да се яви според както нуждаещите се от него биха понесли, за да не би, надхвърляйки нуждите на страдащите, да разтревожи самите човеци, които се нуждаят от него, правейки Божието явяване безполезно за тях.

А нищо от творението не е кривнало встрани по отношение на връзката си с Бога, освен единствено човекът; и що – нито слънце, нито луна, нито небе, нито звездите, нито вода, нито въздух са се отклонили от своя ред, но знаейки своя Творец и Владетел – Словото, те остават както са били направени, но единствено човеците, след като отхвърлили каквото е добро, след това вместо истината изнамерили неща никакви и приписали дължимата Богу чест и познанието си за Него на бесове и човеци под формата на камъни.

С основание тогава, тъй като било недостойно за Божествената благост да пренебрегне нещо толкова низко и докато човеците още не били способни да Го разпознаят като нареждащ и водещ цялото, Той взима на Себе си като средство една част от цялото – Неговото човешко тяло, и съединява Себе си с него, за да може след като човеците не са съумели да Го познаят в цялото, да не пропуснат да Го познаят в частта; и след като не са съумели да издигнат взор до Неговата невидима власт, да могат поне от приличащото на тях да разсъдят за Него и да Го съзерцават.

Понеже, бидейки човеци, те ще могат да познаят Неговия Отец по-бързо и пряко посредством тяло с подобна природа и посредством божествените дела, извършвани чрез него, отсъждайки чрез сравнение, че те не са човешки, но дела Божии, извършвани от Него. И ако за Словото беше абсурдно, както казват те, да бъде познато чрез делата на тялото, по същия начин щеше да е абсурдно за Него да бъде познат и чрез делата на вселената, понеже както Той е в творението, и въпреки това не участва в неговото естество и в най-малка степен, но по-скоро всички неща участват в Неговата власт, така и докато използвал тялото като Свое средство, Той не участвал в нищо свойствено за плътта, но напротив – Сам осветил даже тялото, защото ако дори Платон, който е на такава почит сред гърците казва [99] как нейния майстор, виждайки вселената подхвърляна от бури и в опасност да потъне към мястото на хаоса, заема място на кормилото на душата и идва на помощ, и поправя всичките й бедствия, какво не е за вярване тогава в казваното от нас, че както човешкият род бил в заблуда, Словото заело място в него и се явило като човек, за да може в неговата буря да го избави посредством Своето водителство и благост?

44. Но навярно, засрамени да се съгласят с това, те ще изберат да кажат, че ако Бог е искал да поправи и избави човешкия род, е трябвало да го стори чрез заповед, без Неговото Слово да приема тяло – по същия начин както Той сторил някога, когато ги произвел от нищото. На това тяхно възражение разумният отговор ще бъде, че някога, понеже нищо не е съществувало, необходимото за създаването на всичко било заповедта и едната воля да се стори това, но след като човекът вече бил сътворен и необходимостта налагала изцеление не за несъществуващи неща, а за неща, които се били случили, естествено било като следствие Лекарят и Спасителят да се яви във вече станалото, за да изцели съществуващите също неща.

Следователно, Той поради тази причина станал човек и използвал Своето тяло като човешко средство, понеже ако това не е бил правилният начин, как, избирайки да използва някакво средство, трябвало да се яви Словото; или откъде щял да го вземе Той, освен от вече съществуващите и нуждаещи се от Неговото Бòжество посредством някого като самите тях? Защото не нещата без битие имали нужда от спасение, тъй че да е достатъчна и една само заповед, но към тление и погибел отивал вече съществуващият човек. Естествено било тогава, и правилно, Словото да използва човешко средство и да яви Себе си на всички.

На второ място, трябва да знаеш също и това, че настъпилото тление не било външно за тялото, но се било прилепило към него, а се изисквало вместо тлението, към него да се прилепи животът, тъй че, както смъртта станала свойствена за тялото, така и животът да може също да му стане свойствен. Ако обаче, смъртта беше външна на тялото, щеше да е редно също и животът да му се присвои външно, но ако смъртта е била плътно прилепена към тялото и го владеела като да е едно с него, изисквало се също и животът плътно да се прилепи към тялото, така че тялото като се облече в живота да отхвърли вместо него тлението. Освен това, дори да допуснем, че Словото е дошло извън тялото, а не в него, смъртта действително щеше да бъде победена от Него в пълно съответствие с природата, доколкото смъртта няма власт против Живота, но тлението, прилепено към тялото щеше, въпреки това, да си остане в него.

По тази причина Спасителят с право облече Себе си в тяло, за да може тялото, прилепяйки се плътно към Живота, повече да не пребъдва в смъртта като смъртно, но като облякло се в безсмъртие, вече отново да се привдигне и да остане безсмъртно; понеже облякло веднъж тление, то не би могло да се привдигне отново, освен ако не облече живот. Подобно и смъртта, поради собствената си природа не би могла да се прояви, освен в тялото. Затова Той облякъл тяло, за да може да намери смъртта в тялото и да я унищожи, понеже как би могло изобщо да се докаже, че Господ е Животът, ако Той не беше съживил онова, което е било смъртно?

И точно както, понеже плявата е подвластна на унищожение от огън, ако човек държи огъня далеч от плявата, макар да не изгаря, все пак плявата въпреки това си остава просто плява, бояща се от угрозата на огъня, понеже огънят притежава естественото свойство да я погълне; докато ако човек я увие с малко азбест, веществото, провъзгласявано за огнеупорно, плявата повече не се бои от огъня, бидейки защитена чрез своето покритие от незапалимо вещество. По същия този начин по отношение на тялото и смъртта може да се каже, че ако смъртта беше държана далеч от тялото единствено чрез заповед от Негова страна, въпреки това, според природата на телата, то щеше да бъде смъртно и тленно, но за да не бъде така, то облякло невещественото Слово Божие и така повече не се бои нито от смърт, нито от тление, понеже има за одежда живот, а в него с тлението е свършено.

45. В съответствие, следователно, Словото Божие приело тяло и използвало човешко средство, за да съживи също и тялото, и както Той се познава в творението чрез Своите дела, така да работи и в човека и да изяви Себе си навсякъде като не остави нищо неизпълнено от божествеността си и от познанието за Себе си, защото подхващам и повтарям каквото казах преди – че Спасителят сторил това, за да може Той, както изпълва всички неща по всички посоки със Своето присъствие, така също да изпълни и всички неща с познанието за Себе си, както казва и божественото Писание: „цялата земя беше пълна с познаването на Господа“ [100].

Понеже само да погледне към небето, човек вижда неговия ред, или ако не може да вдигне лицето си към небето, а само към човека, той вижда Неговата власт – отвъд сравнение с човешката, изявена чрез Неговите дела, и научава как Той единствен измежду човеците е Бог Слово; или ако човек се е залутал сред бесове и е в страх от тях, той може да види как този Човек ги изгонва и да отсъди, че Той е техен Господар; или ако човек е затънал до нивото на водите и смята, че те са Бог – както например египтяните почитат водата, той може да види природата й променена от Него и да научи, че Господ е Създател на водите. Но ако човек е паднал дори до Хадес и боготвори героите, слезли там, считайки ги за богове, той пак може да види действителността на Христовото Възкресение и победа над смъртта и да заключи, че и измежду тях единствен Христос е истински Бог и Господ, понеже Господ докосна всички части на творението и избави и освободи всички тях от всяка заблуда, както казва Павел: „като отне силата от началства и власти, Той възтържествува на кръста“ [101], тъй че никой вече да не може по никакъв начин да бъде заблуждаван, но навсякъде да може да открива истинското Слово Божие, понеже така човек, заобграден от всички страни и съзиращ божествеността на Словото да се разкрива навсякъде – т.е. на небето, в Хадес, в човека, на земята – повече да не бъде изложен на заблуда по отношение на Бога, но трябва да се покланя единствено на Христа и чрез Него правилно да познае Бога.

Така чрез тези доводи и въз основа на разсъждения езичниците на свой ред ще бъдат справедливо засрамени от нас, но ако те считат доводите недостатъчни да ги засрамят, нека във всеки случай се уверят в казваното от нас чрез явни за всички свидетелства.

Бележки:

96 Св. Атанасий за целите на аргументацията си подхожда тук с принципите на неоплатоническите школи, които по отношение на Словото са били повлияни от Филон, но зародишът на това тяхно учение може да бъде проследен до Платон, и по-специално в Тимеус, бел. прев.

97 Особено Платон – Тимеус, гл. 30, бел. прев.

98 Виж Деяния 17 : 28, бел. прев.

99 Тук св. Атанасий перифразира свободно „Политики“, бел, прев.

100 Виж Исаия 11 : 9, цитат по превода на 70-те. Бел. прев.

101 Виж Колосяни 2 : 15, бел, прев.

превод: Никола Антонов