Отец Симеон Крайопулос разглежда духовната роля на родителите като сътворци с Бога в създаването на нов живот, подчертавайки тяхната отговорност и призвание в отглеждането на децата с любов, вяра и нравствени ценности:

Автор: о. Симеон Крайопулос

Родителите са съ-творци на Бога

Родителите, като раждат децата в света, стават съ-творци с Бога. Те самите не са творци, а стават съ-творци с Бога. Сътворяват заедно с Бога. Бог създава, а след това хората съ-творяват. Бог е този, който дава заповедта: „плодете се и множете се…“ (Бит. 1:28), и именно въз основа на тази заповед нови хора се създават чрез хората.

В гнездото, наречено семейство, бащата и майката са удостоени от Бога да станат съ-творци и да придобият деца. Не знам дали всички бащи и всички майки са напълно наясно с този факт, че те стават сътворци заедно с Бога, когато създават един човек, който до вчера не е съществувал. Това събитие е дълбока тайна. Разбира се, ние толкова много сме свикнали с него, защото постоянно го виждаме и постоянно го преживяваме. Точно както сме свикнали с въздуха, който дишаме, и дори не се замисляме, че то съществува; както и много други блага. И така, дотолкова сме свикнали с това, че не се опитваме да задълбочим, доколкото е възможно, и да разберем тази велика тайна, че човекът става съ-творец с Бога.

Не човекът прави нещо сам; Бог е Този, Който го прави, но отново не само Той. Бог пожелал нещата да се случат по такъв начин, че Той да бъде творецът, но и човекът да е съ-творец. Това е от много голямо значение и родителите, които не са разбрали това и не са го осъзнали, не могат да се държат подобаващо с децата си, които са техни създания, тъй като те сътворяват заедно с Бога, но не заемат правилно отношение. Следователно те не могат да дадат правилното образование и да вдъхновят живота, който децата трябва да имат.

***

Детето е душа и тяло от момента на зачатието

Детето съществува като тяло и душа от първия момент на зачеването. Това е от голямо значение. Тоест тази аморфна маса, съществуваща от момента на зачеването, е човекът. Тази аморфна маса, която все още няма нито съзнание, бихме могли да кажем, нито разум, нито прояви на душа, е човек. Това е човекът, който се появява в този момент и който ще съществува вечно.

Следователно човекът е както това, което виждаме, така и това, което е в него и което не се вижда, но се проявява чрез това, което виждаме. Човекът е и душа, и тяло; и сега, и винаги, и вечно ще бъде така.

Това, което се явява в човека, това, което виждаме у всеки, т.е. тялото, не е тъмница, както са учили гръцките философи.

Така мислел философът Платон. Тялото на човека, казвал той, е тъмница за душата му, то е тъмница, от която човек трябва да се освободи, защото ако не се освободи, ще бъде нещастен. И човекът, казвал той, ще намери своето щастие, своето блаженство, ще намери себе си, когато се освободи от своята тъмница и остане само истинският човек, който се намира в него. Това, което виждаме, тялото, е само един труп.

***

Тялото не е тъмница за душата

Евангелският, християнският възглед изобщо не се съгласува с позицията на древните философи, а именно, че тялото на човека е тъмница за душата. Според християнското учение човекът е тяло и душа. Не можем да разделим тези два елемента толкова просто, колкото си мислим, че можем. От гледна точка на Светото Писание като цяло и на Новия Завет в частност човекът е душа и тяло и не можем да кажем, че дотук е душата, а дотук – тялото.

Не е вярно и това, което се казва, че материята е срещу духа, а духът – срещу материята. И материята е от Бога, и това, което се нарича дух, е от Бога. И материята е създадена, и духът е създаден. Разбира се, едно нещо е духът, а друго нещо е тялото. Материалното, това, което можеш да докоснеш, не може да бъде дух, душа; а това, което не можеш да докоснеш, не може да бъде тяло. Във всеки случай и двете са творения на Бога, и двете съставят един човек, какъвто Бог го е създал, и този човек ще съществува така вечно.

Само за определен период от време тези две неща са разделени. Тоест при смъртта има разделяне; но то е неестествено разделяне, то е временно разделяне, продължаващо от смъртта до Второто Пришествие, когато ще се извърши възкресението на мъртвите. Какво е възкресението на мъртвите? То ще означава, че двата елемента се съединяват, ако можем да кажем така, в едно и се превръщат в цялостен човек, който има в себе си – разбира се, спасеният човек – и Духа Божий, защото сам човекът е осакатен [1].

***

Родителите трябва да помнят, че поведението им влияе на детето дори в утробата на майката

Това, което казваме, е от огромно значение, защото малкото същество, което все още е в люлката или дори в утробата на майка си и което не разбира нищо и не знае нищо, е онзи човек, който ще живее вечно. То, разбира се, първо е в ембрионално състояние, после в състояние на детство, но това е човекът, който като тяло и душа, като цялостен човек, ще живее вечно и завинаги. И така, това малко същество, което не разбира, което не мисли, което не може да реагира по този или онзи начин, това малко същество, като цял човек, но не усъвършенстван – във всеки случай дори в младенческото си състояние той е цял човек – се влияе от околната среда и търпи съответните влияния, добри или лоши.

Те, повтарям, са от огромно значение, тъй като, ако родителите ги имат предвид, те ще се съобразяват с това как говорят на детето си, как се държат, как му се усмихват, какви гримаси правят, каква позиция заемат. Всичко това, макар и да изглежда, че засяга само тялото на детето, засяга целия човек.

Бележки:

[1] Св. Симеон Нови Богослов, Έργα, Λόγος ΣΤ’, изд. Ορθόδοξος Κυψέλη, Солун 1989, стр. 231-232.

От книгата на о. Симеон Крайопулос „Родители и деца“, 1 том, Πανόραμα Θεσσαλονίκης, 2004, стр. 28-31 (извадки)

публикувано в koinoniaorthodoxias.org

превод: Константин Константинов

Вижте още:

Още сходни статии: