Как да разпознаем зависимостта от видеоигри и да помогнем на детето си да я преодолее – практически съвети и признаци:

Нови изследвания в областта на Gaming Disorder

Проблемът за пристрастяването към компютърните игри (Gaming Disorder, GD) отново е в центъра на общественото внимание, тъй като скорошни проучвания извадиха наяве нови данни за генезиса на състоянието, лечението и необходимостта от по-внимателно фокусиране върху рехабилитацията на детето и семейството.

Проучванията бяха публикувани през април в Comprehensive Psychiatry(1) и през февруари в Frontiers in Psychiatry(2).

Игровото разстройство, GD, стана особено актуално, след като през 2019 г. Световната здравна организация го включи в списъка на 11-та ревизия (МКБ-11) на Международната класификация на болестите. Експертите стигнаха до заключението, че генезисът му е резултат от взаимодействието на фактори на околната среда, други фактори, свързани с игрите, и индивидуални проблеми, които включват личностни характеристики, психопатологични съпътстващи заболявания и генетична предразположеност (3).

Въпреки че за повечето хора игрите са развлекателна дейност, малка група от играещите изпитват негативни симптоми, които засягат психическото и физическото здраве и причиняват функционални увреждания. Всъщност повечето млади хора, които играят видеоигри, го правят като форма на забавление – както се предполага, че е – но около 5-6 % от потребителите на видеоигри играят до степен, в която това пречи на живота им и се превръща в зависимост (4).

Видеоигрите навлязоха в живота ни в средата и края на 70-те години на миналия век, но не в степента, в която го правят днес. Когато те бяха интегрирани в интернет, се създаде разрушителна смес. С бурното нарастване на популярността на интернет в края на 80-те и 90-те години на 20-ти век ситуацията излезе извън контрол (4).

Като се има предвид, че в света има приблизително 2,7 милиарда геймъри, а в 75 % от домакинствата в САЩ има поне един геймър, 5-6 % от пристрастените лица са зашеметяващо число. Терапевтите се надяват, че тийнейджърите „ще осъзнаят, че могат да водят пълноценен и продуктивен живот далеч от екрана“(4).

Какво прави видеоигрите толкова пристрастяващи?(4)

Учените твърдят, че мозъчните механизми, които участват в пристрастяването към видеоигрите, са подобни на механизмите, участващи в други зависимости.

Мозъкът не прави разлика между наркотик и видеоигра, защото играта активира същите рецептори, които са отговорни за всички други зависимости, включително пристрастяването към наркотици и хазарт.

Смята се, че привлекателността на игрите се крие в системата за постоянно възнаграждение, която ги съпътства. Играчите се присъединяват към виртуални светове, които позволяват да се водят битки, които е малко вероятно да бъдат спечелени в „реалния свят“ или в реално време, печелят се футболни и баскетболни мачове, а играчите стават много популярни онлайн!

Те познават игрите, знаят как да играят, печелят внимание и възхищение, всичко това, разбира се, във виртуалния свят на интернет. Но докато в реалния свят те нямат никаква стойност, то във виртуалния са много пристрастяващи. В крайна сметка времето, животът на децата, се изразходва и губи ненужно.

„Червените знамена“ за родителите (4)

Детските видеоигри често са желана почивка за родителите. Децата са заети с видеоигри, а родителите имат няколко минути за себе си. Това обаче може да се окаже много неприятно. Това развитие не става за една нощ и е възможно родителите да пропуснат признаците към пристрастяване.

Родителите трябва да бъдат загрижени, когато:
– детето не иска да излиза от къщи, освен ако не е необходимо
– не иска да отиде на почивка без оборудването за игри
– отказва да излиза с приятели
– бърза да премине през ежедневните дейности, като например хранене, за да се върне към играта.

Родителите трябва да разпознават всички промени в ежедневието на детето си – детето има по-малко социална активност, промени в хигиенните навици, по-малко физическа активност, яде по-малко храна и се представя по-зле в училище. По-голямата част от децата се водят за лечение от родителите или други членове на семейството. Много от тях са спрели да се къпят и да се грижат за себе си, станали са изолирани, приятелствата им са свързани само с игри или се развиват чрез приложенията, които използват за комуникация, докато играят.

Пристрастяващите видеоигри могат да окажат отрицателно въздействие върху физическото здраве, като дори могат да доведат до образуване на кръвни съсиреци поради заседналия начин на живот, до електролитен дисбаланс, когато децата остават без храна в продължение на дни и до други проблеми като затлъстяване, свързано със заседналия начин на живот. Престоят пред компютъра може да допринесе за проблеми с врата и гърба, главоболие и проблеми със зрението.

Рискови фактори (3)

Изследователите идентифицират три категории фактори, които увеличават риска от GD:

– Първата включва фактори, свързани със самите игри, които правят видеоигрите „пристрастяващи по начин, по който уязвимите хора могат да развият GD“.

По-специално, GD е по-разпространен сред геймърите, които играят онлайн, отколкото офлайн, вероятно защото мултиплейърните онлайн игри осигуряват безопасна среда, в която играчите могат да задоволяват социалните си нужди, оставайки невидими и анонимни.

Видът на играта също има значение, като масовите мултиплейър онлайн ролеви игри, игрите от първо/трето лице със стрелба, стратегическите игри в реално време и мултиплейър онлайн игрите с бойни арени са по-често сред проблемните игри. Освен това „техниките за генериране на приходи“ на някои игри също увеличават вероятността от пристрастяване към тях.

– Втората категория включва индивидуални фактори, които увеличават риска от GD, тук са включени лицата от мъжки пол на по-млада възраст, личностни черти като импулсивност и търсене на емоционални преживявания, както и съпътстващи заболявания като синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност, тревожност и депресия.

Ниската самооценка и липсата на социални умения правят игрите „лесен и ефективен начин за компенсиране на тези дефицити, което от своя страна увеличава риска от развитие на GD“, добавят изследователите. Невробиологичните процеси и генетичното предразположение също играят роля.

– И накрая, в третата категория авторите посочват факторите на околната среда, включително проблеми, свързани със семейството, групата на връстниците, проблеми на работното място или в училище, и културни фактори.

Премахване на навика на игрите (4)

Както децата, така и родителите се нуждаят от помощ. Родителите трябва постепенно да намалят времето, което децата им прекарват пред екрана, като инсталират софтуер, който ограничава времето на тийнейджърите. В същото време те трябва да предоставят на децата си възможности за силен житейски опит далеч от екраните. Да помогнат на децата си да живеят в реално време, тъй като мозъкът е свикнал с нивото на допамин, идващо от игрите. Те трябва отново да се научат как да изпитват нормално удоволствие чрез реалните области на живота.

Някои родители и деца може да се задоволят с обикновено обучение за пристрастяването към играчките, но други може да се нуждаят от допълнително лечение. Понякога цялото семейство може да се нуждае от помощ. Нуждите на пристрастените към игрите включват голямо разнообразие от подходи.

Основната терапевтична цел е да се обърне внимание на GD, а вторичните цели са свързани с депресията, тревожността, познанието, времето за игра, самооценката, съчувствието към себе си, самосъжалението, срамежливостта, импулсивността и психологическото благополучие. Изследванията по тази тема към днешна дата не са особено значими.

„Възстановяването означава водене на смислен живот далеч от екрана, а не просто въздържане от него“, заявяват изследователите.

Бележки:

  1. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S0010440X23000135

  2. https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fpsyt.2023.1098922/full

  3. https://www.medscape.com/viewarticle/990517

  4. https://www.medscape.com/s/viewarticle/987372#vp_3

източник: https://mumdadandkids.gr/texnologia/gaming-disorder

превод: Константин Константинов

Още статии на подобна тематика: