Статия на архим. Маркел (Павук) за духовното наследство на св. Йоан Кръстител, който продължава да изобличава греха и беззаконието и днес, вдъхновявайки християните към покаяние и смелост в защита на истината:

Автор: архим. Маркел (Павук)

Според църковните предания, когато главата на св. пророк Йоан Кръстител била донесена на поднос на Иродиада, дори и тогава той не преставал да разобличава прелюбодейната ѝ връзка с Ирод.

И днес чрез иконата с изображението на отсечената му глава той продължава да изобличава всички нас в най-различни греховни пороци, в които сме склонни да изпаднем.

Алкохолното опиянение може да погуби и невинен човек

Ирод нарежда екзекуцията да се извърши по време на празненството. Това става по време, когато повечето от участниците са пияни и не могат да се контролират (вж.: Марк 6:17-28). Не става ли същото и с нас, когато дори малко количество алкохол развързва езика ни и ние говорим неща, които никога не бихме казали, когато сме трезви? Да не говорим за неадекватното ни поведение, неловкостта на движенията, нездравия израз на лицето ни, неглежираността на дрехите ни.

Алкохолното опиянение разпалва и много други страсти, включително гнева и похотта. Когато бил трезвен, Ирод се сърдел на Йоан и го държал в затвора, но не наредил да го екзекутират, защото се страхувал от народа, който почитал светеца. А самият той с удоволствие слушал наставленията на пророка. Но сега, под влиянието на алкохола, гневът му се засилил и той заповядал да екзекутират невинния човек, забравяйки за народа (вж.: Марк 6:21-28).

Нещо подобно се случва и с нас, когато на публично място се държим сдържано, за да не навредим на добрата си репутация, но без свидетели и в състояние на алкохолно опиянение можем неконтролируемо да излеем гнева си върху онези, които не са ни угодили или са ни обидили по някакъв начин.

Похотта на плътта замъглила ума на царя, а днес води до нещастни бракове

Похотта на Ирод е възбудена от безсрамните танци на Соломия, дъщерята на Иродиада. Под влиянието на тази похот умът му така се замъглил, че той бил готов да ѝ даде всичко, което тя поиска (вж.: Марк 6:22-23). Ето защо един велик праведен човек е лишен от живота си.

Нещо подобно се случва на много хора. Не по съвета на по-възрастни хора, духовника или родителите, а под влияние на похотта момичетата се омъжват, а момчетата се женят. Но тъй като обикновено губят целомъдрието си преди брака, те нямат Божието благословение за брак и след това цял живот страдат, живеят без любов и често такива бракове не траят дълго време и бързо се разпадат.

Страхът от мнението на другите

И накрая, Ирод е бил човек, който бил много зависим от властимащите около него. Той екзекутирал един невинен пророк от страх да не бъде непоследователен в техните очи, защото чули нелепото му обещание, който дал на Соломия. По същия начин мнозина от нас клонят към всяко беззаконие от страх да не изглеждат като черни овце, ако не участват в него. Същите тези пиянство, разврат, кражби, гняв, осъждане възникват в повечето случаи поради слабостта на човешката воля, която не може да се противопостави на злото и се влияе силно от мнението на другите, сега най-вече от медиите.

Безразличие към беззаконието

Пророкът не се страхува да изобличи нечестието на Ирод, който взема жената на брат си, защото самият той води безупречен аскетичен живот (виж: Марк 1:6). Никой не можеше да го упрекне с думите: „защо ни учиш, изобличаваш, призоваваш към покаяние, ако си същият или много по-лош от нас?“.

Днес повечето от нас се страхуват да изобличават беззаконието не защото изпитват голяма любов към грешниците, на което учи „Добротолюбие“-то, а именно защото самите ние невинаги живеем по християнски.

Например по време на Вселенските събори, а и по-късно, светите отци смело осъждали всички еретици и разколници, защото виждали, че всички, които отпадат от Църквата, духовно загиват, изпадат в безумие. А сега, поради слабостта на вярата и оскъдяване на любовта, мнозинството се отнасят доста лекомислено към отпадналите от Църквата. Едва когато те превземат нашите манастири и църкви, тоест засягат собствените ни интереси, започваме да реагираме на тях. Това обаче не бива да е така. Светите отци са прекарали целия си живот в обръщане на заблудените. В почти всяка тяхна проповед или богословски трактат виждаме как разобличават лъжите на еретиците. Не е ли време да спрем да бъдем безразлични?!

Да сме християни не само по име, но и на дело

И така, нека се молим на светия Пророк и Предтеча Господен Йоан да ни вдъхне смелост да бъдем християни не само по име, но и на дело, въпреки всички изкушения, за да не бъдем безразлични към онези хора, които чрез различни измами са се отклонили в ереси и разколи. Защото само „по това ще познаят всички, учи Господ, че сте Мои ученици, ако имате любов” (Иоан. 13:35), не само помежду си и към онези, които ви обичат, но и към враговете си (вж.: Мат. 5:43-48).

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/svyatoy–prorok–i–nyne–ne–perestaet–vseh–oblichat

Още статии за св. Йоан Кръстител: