Автор: К. Г. Пападимитракопулос
Бог е Този, Който е, разбира се. Както и ние сме това, което сме. Всичко се състои в това да виждаме Бога (с духовните си очи) не такъв, какъвто бихме искали да бъде, а такъв, какъвто Той наистина е. Защото ако искаме да видим Бога такъв, какъвто искаме да бъде, тогава не се различаваме много от езичниците. Които какво правили? Те си създавали бог според собствените си изисквания, слабости и страсти. Веднъж дори според това, което те биха искали да бъде!
* * *
Нашите размисли са продиктувани от едно изследване на Университета на Северна Каролина. (САЩ), публикувано в научното списание „PloS One“.
Учените (психолози) от този университет се обърнали към 511 американци, които са включили в изследването си, да им разкажат как си представят Бога. От отговорите, които получили, се очертало следното:
– Консерваторите си представят Бога по един начин, а прогресивните – по друг!
– Младите хора си го представят по един начин, а старите хора – по друг!
– Тези, които са по-красиви на външен вид, си представят Бога по-очарователен!
– Афроамериканците си го представят черен, а не бял. и т.н.
Професорът по психология Кърт Грей, който участвал в това изследване, казва следните забележителни неща:
„Склонността на хората да вярват в един Бог, Който прилича на тях, произтича от общо егоцентрично предубеждение. Хората проектират своите убеждения върху другите и нашето изследване показва, че по отношение на Бога нещата не са по-различни. В крайна сметка, хората вярват в един Бог, Който не само мисли като тях, но дори външно прилича на тях“!
И така, когато вярваме и се покланяме на такъв измислен (от нас или от другите) Бог, как е възможно животът ни да се промени? От друга страна, това е Богът на религиите. Ето защо Христос стана Човек и живя сред нас, за да ни разкрие кой всъщност е Бог.
Евангелист Йоан казва: „Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни“. (Йоан 1:18).
Св. Йоан Златоуст тълкува тези думи на евангелиста по следния начин: „След като каза: „Бога никой никога не е видял“, той добавил: „Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни“.
И след това св. Йоан Златоуст отбелязва:
„Само Синът вижда Отца и Светия Дух. Защото как е възможно цялата тварна природа да види Нетварния? Защото, ако не е възможно да видим ясно някоя безплътна сила, въпреки че е тварна, факт, който е доказан многократно в случаите на появата на Ангелите, то много повече това не е възможно за неродената и безплътна Същност. Затова св. ап. Павел казва: „Когото никой от човеците не е видял, нито може да види“ (1 Тим. 6:16).
* * *
Прочутият музикален композитор Гуно (известен на мнозина с композицията си „Аве Мария“) веднъж казал следното прекрасно нещо:
Когато бях млад, казвах: „Аз!“ Когато минаха няколко години, казвах: „Аз и Моцарт!“ Когато остарях, казвах: „Моцарт и аз“. Сега, както всички знаете, казвам само това: „Моцарт“!”.
Същото нещо се случва и с нас. Докато не познаваме Христос, говорим каквото си искаме за Бога! Когато познаваме Христос, тогава променяме възгледите си за Бога. И колкото по-добре познаваме Христос, толкова по-добре познаваме и Бога. А когато познаваме Христос много добре, тогава имаме правилно мнение за Бога, т.е. тогава разбираме кой е Той в действителност!
* * *
Веднъж на един специален семинар по комуникация, който посещавах, професорът ни раздаде една скица и ни каза, след като я наблюдаваме много внимателно, да му кажем какво сме видели.
Тогава някои от нас казаха, че виждат лицето на една баба, а други – че виждат лицето на едно младо момиче! Така че между нас имаше не просто несъгласие, а пълно противоречие.
След това професорът ни попита един по един защо сме видели, че на рисунката има баба или младо момиче, и на какво се основава мнението ни. Всеки по свой начин подкрепи мнението си.
Тогава какво разбрахме? Че карикатуристът е нарисувал скицата си по такъв начин, че един човек е видял, че това е лицето на баба, а друг е видял, че това е лицето на младо момиче. Професорът ни обясни, че всеки от нас вижда нещата по различен начин, в зависимост от това какви лица има в обкръжението си. Ако например той живее с възрастната си майка, тогава това, което вижда на скицата, е баба. Ако живее с младите си сестри, тогава вижда в рисунката младо момиче!
И заключението е какво?
Че ако не общуваме с другия човек и не изслушваме неговите възгледи по даден въпрос, както и той нашите, и не обменяме аргументи, всеки от нас ще си мисли каквото иска и ще продължава да настоява на това, дори без да знае истината!
* * *
Ето до какво се свежда въпросът. Бог не е това, което някой от нас си мисли, че е. Той е Този, Който е в действителност. Само чрез вярата ни в Христос можем да имаме правилна представа за Него. И това също така ще ни помогне много да общуваме с онези, които вярват в Христос.
превод: Константин Константинов
Храм Свети цар Борис 