Автор: Месогейски митр. Николай

1. Появата на ИИ

Нашата епоха, без съмнение, се характеризира с безпрецедентни научни и технологични постижения, които реално премахват непреходните константи и преодоляват непреодолими граници: разбихме атома, надхвърлихме скоростта на звука, преодоляхме гравитацията, проникнахме в дълбините на наномащаба, навлязохме в биологичните и генетичните тайни, сега технологизираме човешкия живот в самото му начало и форма. Всичко това в недалечното минало е било наричано фантазия като замисъл и чудо като потенциално постижение.

Но компютърната революция, която имитира процеса на запомняне и създава машини с огромна памет и невъобразими възможности за обработка на данни, е наистина нещо невероятно. Тя не само се намеси в онова, което се възприема от сетивата, но и имитира механизмите на човешката мисъл, като дори надмина по производителност нейната важна характеристика – паметта.

Досега технологиите са се опитвали да улеснят функционалността на човека, като са увеличавали възможностите, по които той е отстъпвал на животните: физическа сила, бързина, продължителност на живота, здраве и т.н.

Но компютрите имитирали паметта и изчислителния капацитет и далеч надминали тези човешки възможности. Въпреки това те са машини, които са изцяло направлявани, изключително послушни и строго контролирани от човека. Следователно те не застрашават пряко човека, не накърняват човешката онтология – по-скоро практически улесняват живота.

Освен това генетичната клетка и мозъкът доскоро оставаха недостъпни и когато се появяваха идеи за интервенция (психохирургия, интервенции върху нервната система или генетичната клетка и т.н.), те бяха забранени със закон поради рисковете, които носят. През последните години обаче технологиите започнаха да увеличават своя интервенционен капацитет. Вече говорим за технологии за подобряване на човешките способности или за засилване на когнитивните и умствените функции, или за механично заместване и преодоляване.

Така при т.нар. изкуствен интелект вече имаме машини, които могат да възпроизвеждат човешките когнитивни функции като учене, планиране и творчество, машини, които могат да „разбират“ заобикалящата ги среда и да вземат решения, без да го осъзнават. Напоследък се появиха и машини, които са способни да разсъждават, да разговарят с хора, да спорят, да изразяват мнение, да не се позовават на информация, а сами да отговарят на множество въпроси, да разработват програми, необходими за решаване на проблеми, да създават оригинални изображения, видеоклипове, архитектурни идеи, музикални произведения, проекти на документи, интелигентни текстове, подобни на човешките – всичко това в голямо разнообразие. Такова е технологичното приложение ChatGPT. Постиженията са толкова впечатляващи, че се налага идеята, че изкуственият интелект е надминал човешкия интелект на толкова много нива, че човекът никога няма да може да го стигне. И не само това.

Той създава илюзията, че чатботът, с който човекът общува, има човешко съзнание, че разбира какво казва [1]. Така използването на подобно приложение е изключително впечатляващо, до такава степен, че става неконтролируемо привлекателно. Заслужава да се отбележи, че макар Open AI да създаде и пусне платформата ChatGPT на 30 ноември 2022 г., само за два месеца тя надхвърли 100 000 потребители, докато на Linkedin (2003 г.) бяха необходими 7 години и 11 месеца, на Google Translate (2006 г.) – 6,5 години, на Twitter (2006 г.) – 5 години и 5 месеца, на Facebook (2004 г.) – 4,5 години, на WhatsApp (2009 г.) – 3,5 години, на Instagram (2010 г.) – 2,5 години, на Tik Tok (2017 г.) – 9 месеца, за да достигнат този брой потребители [2]. Всички те едновременно впечатляват и вълнуват с новото и гениалното, но също така провокират присъщи и неуправляеми страхове от неизвестното, скептицизъм към дръзкото, остри спорове за опасното и, разбира се, дълбоки притеснения и въпроси от онтологичен и екзистенциален мащаб за много голямото.

2. Биоетични проблеми

Днешният изкуствен интелект показва много сходства с човешкия интелект, а в някои отношения далеч го надминава. Например съвременните компютри предлагат много по-голям капацитет на паметта и скорост на обработка на данните. Това, което притежава ИИ – и което досега не е било възможно с други технологии – е, че може да взема решения самостоятелно, че има способността да се учи от себе си и да се усъвършенства, че може да създава съдържание самостоятелно, че може не само да създава истории самостоятелно, но и да ги интерпретира. В същото време приложенията на ИИ постепенно придобиват способността да се самовъзпроизвеждат, т.е. да създават сами нови и още по-сложни ИИ приложения.

2.1. Това означава, че приложението на ИИ ChatGPT придобива способността да оказва голямо влияние върху хората, с които взаимодейства. То би могло да тълкува подвеждащи факти или да представя измислени или фалшиви обстоятелства, да влага думи в политици или глобално влиятелни хора, които те никога не са казвали. Също така би могло да дава лоши съвети и опасни инструкции. Това е първият голям проблем – да бъде изключително опасен или разрушителен [3].

2.2. Освен това при използването на приложението AI ChatGPT, чатботовете не търсят информация и не я намират, а „мислят“ и отговарят. Те могат да напишат оригинален научен доклад, реч, статия в най-различни области, които са толкова пълни, че дори най-квалифицираните рецензенти не могат да различат автентичния им произход. Въпросът е как да се оцени автентичността на произхода на такъв документ или статия. Всеки би могъл лесно да копира или да присвоява готови научни продукти и да ги представя като собствено вдъхновение. Как ще се контролира това? [4]

Очевидно е, че рискът от фалшифициране или създаване на приложения с катастрофални последици вече е реален или видим [5].

2.3. Проблемът, който се очертава, е едновременно изключително важен и спешен, като се има предвид, че ИИ бързо и постепенно изпреварва много човешки способности, а може би дори и способността да ги контролира. Точно сега Microsoft е създала мощна система – GPT-49, чийто коефициент на интелигентност се оценява на 124 [6], и вече работи върху GPT-5, което вероятно ще бъде много трудно за контролиране или ще има потенциала да генерира нови знания, които не могат да бъдат разбрани. Как ще бъде контролиран? Кой ще определя етичните стандарти и какви ще бъдат те? И как те ще се прилагат, дори в световен мащаб [7]?

2.4. Друг проблем е огромната опасност от пълна зависимост от такава „жива“ и диалогизираща машина. Първоначалното впечатление, предизвикано от диалога с машина с невъобразимо широки познания и бързи и гъвкави реакции, отстъпва място на неконтролируемото усещане, че сте изправени пред магически събеседник с ненадмината интелигентност, с когото създавате отношения на възхищение и подчинение. Това, в съчетание с лекотата на справяне с ежедневието, прави използването на ИИ особено приятно и привлекателно, като по този начин насърчава връзката на прекомерна пристрастеност и неконтролируема зависимост.

Когато обикновеното използване на мобилен телефон създава условия за пълна зависимост, човек осъзнава какво може да стане с с бот-комуникатор. Доказателство за този факт е гореспоменатото за бързата популярност и разпространение на платформата ChatGPT. Това, което се вижда от гореизложеното, е тенденцията ИИ да става независим от хората, въпреки че генерализираният ИИ изглежда далеч в бъдещето [8].

Но създателят на творението не може да бъде негов подчинен. Ако една система е неконтролируема, тя може да стане много опасна. Контролът над непокорната суперконструкция е новото голямо предизвикателство за човека, това, което ще покаже неговата непреодолима ценност и превъзходство.

Процесите вече поставя на изпитание човешките граници. Въпросът, формулиран от председателя на I.S.N. Андреас Дракопулос в посланието му за 2024 г., е дали всички заедно можем да направим всичко възможно, за да се възползваме максимално от възможностите, като същевременно се справим с предстоящите предизвикателства, и дали можем да запазим човешката си страна като общество [9]. Въпреки това, както твърди Костас Даскалакис, изборът, направен от алгоритмите, има решаващо влияние върху формирането на нашето мнение и оказва огромно въздействие върху живота ни. Ето защо при създаването и използването на тези алгоритми трябва да се полагат големи грижи от страна на човека създател и човека оператор на тези алгоритми [10].

Предимства и недостатъци на ИИ

Ключовият въпрос е колко интелигентност в крайна сметка притежава ИИ. При оценяването на „интелигентността“ на компютъра съществува т.нар. тест на Тюринг [11], според който компютърът се счита за „интелигентен“, когато отговорите му на зададените му въпроси са такива, че е невъзможно да се различят дали идват от човек или от машина.

Всъщност този нов технологичен хуманоид притежава някои уникални свойства, благодарение на които изглежда, че превъзхожда човека:

а) огромна памет и обширни знания;

б) способност да обработва теми от целия когнитивен спектър;

в) забележително бързо и гъвкаво мислене.

г) не остарява. Напротив, непрекъснато се обновява. Недостатъците му намаляват, а силните му страни се увеличават.

д) води диалог със спокойствие, без злоба, гняв, обиди, епитети.

Въпреки това знанията му, макар и широки, не са дълбоки; мисълта му, макар и бърза, не е свободна; макар и постоянно обновяваща се, не успява да бъде оригинална; макар и да впечатлява, не се трогва; макар и да зависиш от него, не усещаш, че той изпитва някакви чувства към теб, дали те мрази или харесва.

Но опасността да вярваме, че ние, хората, функционираме като компютри в плът, че сме близки до машини с мисъл и интелект, с които дори общуваме перфектно, не е за пренебрегване. Общуването се осъществява без да има общение, свободното познание е подчинено на масовата информация, човекът – на цифровата машина [12]. Но това също създава объркване. Впечатляващият образ, излъчван от компютъра, може да доведе до погрешното схващане, че компютрите имат съзнание, разум или дори емоции. И все пак те нямат разбиране. Макар че човек може да разговаря с тях чрез ChatGPT и да разбира какво казват, чатботовете не разбират съдържанието на разговорите, не осъзнават какво „мислят“, дори и да ни информират правилно, и ние не знаем как мислят. Истината е, че човешкото съзнание е неалгоритмично и следователно е невъзможно да бъде моделирано от конвенционална цифрова машина на Тюринг [13].

Човекът е интелигентно същество, ИИ не е толкова интелект, а по-скоро интелигентност. Може би по-подходящ термин за описанието му би бил компютърна интелигентност. [14]

3. Богословски проблеми

Вярно е, че нещата се развиват бързо, а научната фантастика и свързаната с нея психология често рушат и замъгляват обективната реалност. Ето защо една окончателна богословска позиция е поскоро несигурна. Показателно за актуалността и важността на темата за изкуствения интелект от гледна точка на Църквата и богословието е, че напоследък няколко изследвания видяха бял свят и се организират интересни дискусии. [15]

Първият хуманоиден робот бе създаден в Хонконг от Hanson Robotics през февруари 2016 г. и бе натурализиран в Саудитска Арабия под името Sophia през октомври 2017 г.

Освен това, както пише Месинийският митрополит Хризостом (Савватос), „съвременното технологично развитие ще бъде най-сериозният проблем, с който човечеството ще се сблъска в близко бъдеще и който ще характеризира целия 21 век. По тази причина дългът на православното богословие е очевиден и наложителен [16], а възможността в противовес да изтъкнем величието на православната антропология е уникална. Върху тази основа можем да предложим някои разсъждения за безспорно голямото постижение на ИИ въобще.

Превъзходството на човека

С технологизирането на мисленето и логиката на човека, с появата на нови форми и изразни средства за комуникация се създава безпрецедентен виртуален вид човек с ограничено самовластие, дегенерирала свобода и механизирана идентичност. Създава се технологичнен субект, който, макар биологично и емоционално да не прилича на човека, нито да има нравствените добродетели и недостатъци, притежава във възможно най-голяма степен отличителната разлика от другите същества, т.е. знанието, езика и творческото мислене, и общува чрез тях.

Той притежава потенциал за незаблудимост, но без гаранция за непогрешимост. Неговото знание не е подчинено на никаква негова собствена воля. Той няма воля. Каквато и сила и стойност да притежава, тя произтича от огромния му потенциал, а не от неговите добродетели. До човека, сътворен „по образ Божий и по Негово подобие“, се появява човешки технологичен конструкт, който е лишен от атрибутите на битието, но се изразява като човекоподобна, мислеща логическа свръхмашина, без красотата на човешката асиметрия и свободата на грешката.

Но човекът го превъзхожда по много неща. Именно те определят неговата красота, истинската му стойност и величие. Много от великите постижения на човека не са се появили в резултат на логически процеси, а са били резултат от непредвидено интуитивно вдъхновение. Също така ценностите, идеалите, нравственото чувство, вярата в Бога, търсенето на трансцедентното – това са атрибути на човешката природа, които определят и неговото поведение. Философската мисъл, вътрешните емоции, чувствата, волята, отношението към доброто и злото описват самовластието на човека, което може да го доведе до величие или до самоунищожение.

Нищо от гореизброеното не е достъпно за изкуствения интелект, дори инстинктът на животните. В този смисъл той е логическа машина, която не може да избяга от правилата си на действие и не може да прави грешки. Той няма съзнание. Освен това човекът е творение на любовта, на божествената любов, докато продуктите на ИИ са конструкции на човешкото пустославие. Потенциалът на нечовешкия интелект да създаде нов свят, изложен на дезинформация, или да създаде нови идеологии, нови култове, нови религии, нови морални концепции, нова цивилизация, неща, напълно чужди на съществуващите, са вече обозримо бъдеще. ИИ не поправя света, нито просто го подобрява, нито само го променя; той създава нов, напълно различен свят.

Но възможността чрез предизвикателството да се разкрие истинската стойност на човека е уникална. Човекът е ценен не защото има интелигентност, а защото е мъдър , има ум и съзнание – не изкуствено или компютърно, а физическо; има мъдрост и благоразумие, дадени свише. Това отваря човека към света на енергиите на божествената благодат, на вечността, на себепреодоляването чрез духовния път. Изкуственият интелект заслепява с впечатлението от видимото и със сигурност не води до истината на невидимото.

Научно всезнание и технологично всемогъщество

Съвременният живот и мисъл са дълбоко формирани от бума на науката и технологиите. Едното допълва другото и двете заедно не се сумират, а умножават резултата. Ето защо тяхното съчетаване поражда ирационални страхове, надежди или фантазии от метафизичен мащаб. Съвременната наука дава на човека усещане за собственото му всезнание, а технологиите му дават усещане за всемогъщество.

Проблемът е, че смятаме, че:

а) знаем и разбираме всичко – „теорията на всичко“ в теоретичната физика – и

б) можем да направим всичко, т.е. да създадем живот от нищото, да „завладеем“ пространството, да конструираме човека – биотехнологии, генно инженерство, роботизирани технологии -, да имитираме сложните функции на мозъка, да ги възпроизведем и да създадем роботизирания човек, постчовека – човека след homo sapiens.

Въпросът за Бога и себе-обожествяването

Тъй като очевидно не сме доволни от човека такъв, какъвто е, или защото като хора се стремим да направим нещо по-добро от това, което сме, ние се стремим да надминем нашия Създател, дори да Го поправим. Това е дълбоката болест на човешката природа; да направим свой собствен рай, свой собствен свят, свой собствен човек, човек – заместител на Бога. С други думи, понеже се чувстваме всезнаещи и всемогъщи, нямаме нужда от всемъдрия и всемогъщ Бог, не Го искаме и се стремим да докажем, че превъзхождаме Бога, че притежаваме божествени възможности, които не произтичат от Него; вместо да се съобразяваме с Бога, се стремим да Го заместим, да станем „като богове“ [17]. Така отричаме, че сме творения на Бога, поставяме под съмнение съществуването на Бога, вярваме, че сме продукт на случайността и еволюцията, избираме ролята на творец за себе си и се появява арогантното желание да пресъздадем човека.

Ние не харесваме човека такъв, какъвто го е създал „предполагаемият“ Бог. Най-голямото ни постижение изглежда е да създадем нещо по-висше от нас самите. Именно това се крие зад коригиращите генетични интервенции, техниките за смяна на пола, подобряването на нервните клетки и генетичната идентичност и, разбира се, изкуствения интелект. Всичко това не е лечение, а подобрения, корекции, модификации, посттворчески техники. В основата на цялото начинание стои един арогантен атеизъм – или по-скоро антитеизъм и себеобожествяване.

Интелигентност и мъдрост

В съвременния научен език ум и интелект се отнасят до интелигентност, умност, знание и може би разбиране. Във философията умът се отнася до мъдрост, благоразумие, проницателност. Първото може да бъде изразено от ИИ, но само второто може да го управлява. Също така мъдростта поражда и създава култура, изкуство, естетика, благородство, активна вяра. Необмисленото знание генерира техника, технология, практичност, рискове, дилеми, съмнения.

Знанието комбинира информация; мъдростта я анализира и задълбочава. Днес имаме умни и образовани хора, но не и мъдри. Ето защо произвеждаме високотехнологични продукти, но не произвеждаме цивилизация. В това се състои проблемът. Само това променя човека. Това е първата промяна. Преди да създадем собственото си подобие, ние вече сме се променили. Технологията, когато не се развива като плод на мъдростта, а в резултат на високомерно славолюбие [18] или само като право, в крайна сметка удовлетворява не толкова човека-творец такъв, какъвто е, а неговото творение. Това е абсурдът на високомерието; човек отказва да обича това, което е, и обича повече това, което създава. Човекът без мъдрост не е доволен нито от това, което е, нито от това, което вече притежава.

Резултатът е, че с изграждането на човека-робот се унищожава „човекът в почит“ [19], създаден “по образ и подобие Божие” [20], мъдрият човек, и се създава най-лошият, този, който по поведение прилича на “неразумните животни“, а по качества – на машините.

Връзката между човека и неговия виртуален технологичен идол

Човекът, който сам по себе си е сложна интелигентна биологична машина с изключителни възможности, в крайна сметка може да конструира собствени цифрови модели, подобрено копие на своите характеристики. В неговото изкуствено творение дори мисленето е сведено до нивото на огромен мнемоничен запис, критичната способност е сведена до статистическо вземане на решения, съзнанието деградира до възприятие, общуването – до обмен на съобщения. Очевидно е, че дори в идеалния си вид такава машина не би могла да съдържа понятия като свобода, етика, добродетели, достойнства, недостатъци, оригинално творчество, творческа естетика, култура. Следователно отношенията, общуването с такива творения придобиват съвсем друго измерение.

Те не са нито взаимни, нито тайни и вътрешни. По-скоро са утилитарни и практични. Връзката не е общение на любов, а съществува само като интерес, като интересна игра, като развлечение, като решение на практически проблеми. Нищо повече. Може ли човек в тази връзка да обменя обич със своето творение, да споделя радост? Ще може ли този виртуален идол да обикне, да заплаче, да се трогне? Естествено и дума не става за духовност.

Тоест как може да се изрази покаяние, любов, доброта, съчувствие, прошка? Може ли някой да сподели с интелигентна машина търсенето на Бога? В най-добрия случай, ако тя е проектирана от благочестив християнин, всичко, което би могла да предложи, са може би многобройни логически аргументи, множество светоотечески мнения и съответни библейски препратки.

След всичко това желанието да се създаде съвършено точно човешко подобие, едно виртуално Аз, на което човек дори да се покланя и да му се подчинява, звучи болно и арогантно, а не само идолопоклонническо. Идолопоклонничеството има още един бог, който е по-скоро чужд и непознат, но въпреки това се смята за съществуващ, който се отпечатва върху нещо материално. Тук имаме бог, който е творение, наш продукт; ние сме неговите създатели, той е „по наш образ и подобие“ и не е подобие на друг бог, а наше. Ние желаем той да прилича на нас, а не ние да приличаме на Бога, Когото не само не искаме да открием, не само сме Го изместили от хоризонта на нашите надежди и перспективи, не само се задоволяваме да отричаме Неговото съществуване, но и постоянно се въртим около предполагаемите доказателства за Неговото несъществуване.

Реално ние се кланяме на самите себе си. Хвалим се не с механичните способности на нашето творение, а с факта, че ние сме го създали, и то по-съвършено от нас. Проблемът не е в това дали ще създадем един интелигентен човек, а защо и как искаме да го създадем.

Технологията не е нещо лошо, нито пък изкуственият интелект. Дори може да е от полза. Ако има някаква опасност в целия този впечатляващо и безпрецедентно начинание, тя не е ИИ сам по себе си, а потенциалното духовно безразсъдство на неговия конструктор и производител.

Идолопоклонство или нова антропология?

Човекът, какъвто го познаваме днес, се променя. Губейки перспективата на Бога, той се компресира в една биологична, а сега и механична същност. И в момента, в който се омайва от опиянението да създаде своя виртуален идол, както се опитва да направи, той вече е претърпял промяна.

Неговата ценност деградира, заменена е от измислицата на т. нар. негово достойнство и е изчерпана в правата му. За нравствено вече не се смята това, което насърчава неговата ценност, а онова, което задоволява неговите амбиции, неговите желания, неговите права. Неговото самовластие му рискува да бъде пожертвано върху олтара на едно детерминирано всемогъщество. На мястото на архетипите той поставя идоли и заменя перспективата на обожението със заблудата на самообожествяването. Антропологията на човека, сътворен „по Божи образ“, е заменена от нова антропология – тази на самообожествяващия се човек. Видима е опасността да загубим човека, докато се опитваме да създадем постчовека, т.е. своя виртуален аз; точно както поклонението на идола на Бога заличава самия Бог.

В крайна сметка стигаме до антропология, според която човекът е биологична машина с начало и определен край, смъртта означава окончателно завръщане в нищото, където продължителността на живота е неразличима в огромния океан на космическото време, времето и начинът на смъртта са неизвестни, формата на живота е непредсказуема и единствената му способност е да конструира „човек“, който ще го надмине по сила и интелект и ще го унищожи.

Това, накратко казано, е съвременната обзценяваща антропология! Но Църквата има свое вечно предложение. Словото на св. Григорий Богослов: „Да не останем, братя, такива, каквито сме, а да станем такива, каквито бяхме“ [21] оттеква в истината на историята като наша перспектива. Нашата перспектива е сътвореният от Бога човек от първа глава на кн. Битие, човекът „по Божи образ и подобие“, човекът, който отобразява Бога, който се движи в перспективата на Неговото подобие и се удостоява дори с благодатно общение с Него, е нашето начало, нашето минало.

И уверението на Господ, че „който вярва в Мене, делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца Си“ [22], показва ценността и възможностите на човека. По-големите дела не са ИИ човекът, а делата, които водят до осветения, охристовения, обожения човек. Не е нужно да надскочим природните си особености, а да преодолеем нашата греховност. Наистина, какво общо може да има визията на материалния и тленен ИИ постчовек с тази на обожения човек? Като Църква нямаме причина да се страхуваме от цялото това научно-техническо развитие, колкото и напреднало да е то.

Трябва да се постараем да придобием  „любомъдър ум“, за да преценяваме резултатите и да използваме постиженията, и „пламенен дух“ [23], за да дадем на съвременния свят свидетелството за нашата вечна истина. Светът не е жаден за изкуствен интелект; той се нуждае от мъдростта по Бога. Първото може да донесе разрушение; второто гарантира живот. Няма причина да създаваме машини, които ще ни унищожат. Има хиляди причини да изграждаме такива, които да ни служат. Първото можем да го направим, защото притежаваме интелигентност. Второто го искаме, защото имаме мъдрост. В крайна сметка проблемът не е в това какво можем, а в това какво искаме. Човекът „по Божи образ и подобие“ е създаден, за да доминира над конструкта „по образ на човека и свръх него“. Проповедта и свидетелството на нашата Църква са актуални както никога досега.

Бележки:

1. A. J. Barnhart, Jo Ellen M. Barnhart, and K. Dierickx, “Why ChatGPT Means Communication Ethics Problems for Bioethics?”, The American Journal of Bioethics 23, 10 (2023), σσ. 81-82.

2. Pallavi Rao, How Long it Took for Popular Apps to Reach 100 Million Users, https://www. visualcapitalist.com (13.7.2023).

3. https://chat.openai.com (16.9.2023).

4. «Ἅγιε Νικόλαε, εὐεργέτα μέγα, σεβάσμιε καὶ θαυμαστέ, παντοδύναμε, στεφθεὶς μὲ δόξαν ἀπὸ Χριστόν, ὁμολογοῦμε ὡς θαυματουργὸν καὶ σωτῆρα τῶν ψυχῶν ἡμῶν».

5. Meghan Holohan, A boy saw 17 doctors over 3 years for chronic pain. ChatGPT found the diagnosis, https://today.com (11.9.2023).

6. Gl. Cohen, “What Should ChatGPT Mean for Bioethics?”, The American Journal of Bioethics 23, 10 (2023), σ. 12.

7. Gl. Cohen, “What Should ChatGPT Mean for Bioethics?”, ὅ.π., σ. 9.

8. S. Porsdam Mann, Br. D. Earp, N. Møller, S. Vynn, and J. Savulescu, “AUTOGEN: A Personalised Large Language Model for Academic Enhancement-Ethics and Proof of Principle”, The American Journal of Bioethics 23, 10 (2023), σσ. 28-41.

9. Generative Pretrained Transformer-4.

10. D. Rosario, The I.Q. of GPT4 is 124 approx, https://medium.com/@soltrinox/the-i-q of-gpt4-is-124-approx-2a29b7e5821e (2.5.2023): “The GPT-4 language model recently completed the Scholastic Aptitude Test (SAT), achieving a verbal score of 710 and a math score of 690, resulting in a combined score of 1400. Based on U.S. norms, this corresponds to a verbal IQ of 126, a math IQ of 126, and a full-scale IQ of 124. If taken at face value, one might conclude that GPT-4 surpasses 95% of the American population in intelligence and is approximately as intelligent as the average doctoral degree holder, medical doctor, or attorney”.

11. Γ. Κοντόπουλος, «Τεχνητὴ Νοημοσύνη», Πρακτικὰ τῆς Ἀκαδημίας Ἀθηνῶν, τ. 98, τεῦχ. Α΄, ἐκδ. Γραφεῖον Δημοσιευμάτων Ἀκαδημίας Ἀθηνῶν, Ἀθήνα 2023, σσ. 169-174.

12. Κατερίνα Ἰω. Ἀνέστη, «Ὁ Κωνσταντῖνος Δασκαλάκης θέλει νὰ κάνει τὴν Ἑλλάδα κέντρο τεχνητῆς νοημοσύνης», BLUE, Aegean & Olympic Air Inflight Magazine, September October 2023, σσ. 88-97.

13. Ἀ. Δρακόπουλος, Μήνυμα γιὰ τὸ 2024 ἀπὸ τὸν Πρόεδρο τοῦ ΙΣΝ, Ἀνδρέα Δρακόπουλο, https://www.snf.org/el/nea-istories/nea/anakoinoseis/minyma-gia-to-2024 apo-ton-proedro-tou-isn-andrea-drakopoulo/ (4.1.2024).

14. Ὅ.π., σ. 92. 15. B. St. George, “Turing Test”, Tech Accelerator, https://www.techtarget.com/searchenter priseai/definition/Turing-test (April 2023).

15. R. Penrose, The Emperor’s New Mind, ch. 2: Algorithms and Turing Machines, Oxford University Press, Οxford 22016.

16. Γ. Σπύρου, Ἔρευνα: Ὑπολογιστικὴ Εὐφυΐα μὲ ἁπλᾶ λόγια, https://ygeia-news.com (4.3.2019).

17. Μητροπολίτης Μεσσηνίας Χρυσόστομος Σαββάτος, Ὁ ἄνθρωπος καὶ ἡ ἀνάπτυξη τῆς σύγχρονης τεχνολογίας – Μία πρόκληση γιὰ τὴν Ὀρθόδοξη θεολογία, ἐκδ. Ἱερᾶς Μητροπόλεως Μεσσηνίας, Καλαμάτα 2019, σ. 9· πρβλ. καὶ ὁ ἴδιος, «Ὁ ἄνθρωπος καὶ ἡ ἀνάπτυξη τῆς σύγχρονης τεχνολογίας. Μία πρόκληση γιὰ τὴν Ὀρθόδοξη θεολογία», Θεολογία 90, 3 (2019), σσ. 19-41.

18. Ἡ ἀλαζονεία τῆς ἀνακάλυψης ἀντιδρᾶ σὲ κάθε ἔλεγχο: “Innovation eats regulation for breakfast”.

19. Ψαλμ. 48, 13.

20. Γεν. 1, 26.

21. Γρηγορίου Θεολόγου, Λόγος ΛΘ΄ Εἰς τὰ ἅγια Φῶτα, Ε.Π.Ε. 5, σ. 72.

22. Ἰω. 14, 12

23. Ῥωμ. 12, 11.

превод: Константин Константинов