За светия старец Евмений Саридакис, на когото заради голямото му смирение и простота Христос даде дара да вижда ангелите с крилете им по време на Божествената литургия:

Отец Евмений е роден през 1931 г. в Етия Монофациу, префектура Ираклион, Крит, и е осмото дете в бедно и вярващо семейство. Става монах на 17-годишна възраст, бори се за усъвършенстване на душата си с любов и молитва и също така е подложен на тежко изпитание от болестта проказа…

Но по-късно, когато вече е йеромонах, той е подложен на тежко изпитание от демонично влияние, с което е измъчван психосоматично и освободен след много молитви и бдения и в манастири в Крит, като манастирите Кудумас и Света Богородица Каливиани.

Проказата го отвежда в болницата за инфекциозни болести в Агия Варвара, Атина. Там той се излекува, но виждайки човешкото страдание, решава да остане в болницата като свещеник, за да помага колкото може повече на своите ближни!

Там „ще започне своята пастирска дейност, пред която коленичат тези с богословски степени и църковни санове„.

Любовта и аскетичната му борба му донесоха Божията благодат и смиреният свещеник (служил в църквата на св. безсребреници лекари Козма и Дамиан, в болницата) достигнал голяма висота на святост – която пазил скрита, доколкото могъл – и се удостоил да получи дара на прозорливост, да живее високи духовни преживявания и видения и да помогне на толкова много хора от всяка социална класа и ниво на образование, не само със съветите и молитвата си, но и със своето свято присъствие…

***

Старецът Порфирий казва за стареца Евмений: „Иди и вземи благословение от стареца Евмений, защото той е скритият светец в наши дни. Такива като стареца Евмений се срещат на всеки двеста години.“

В инфекциозната болница има щастието да се запознае с прокажения свят монах Никифор, който, макар и ослепял от болестта си, става велик духовен отец на християните и учител на стареца Евмений.

Последните две години от живота си прекарва в болницата „Евангелизмос“, а на 23 май 1999 г. предава духа си на Господ и е погребан, според желанието му, на мястото, където е роден (в Етия).

Молитвата на стареца – „И Бог се зарадва“

Тайният живот на светия старец (личната му аскетична борба) не е широко известен. От особена важност обаче е следната молитва, която е включена, заедно с много други факти за живота му и свидетелства на много хора, които са го познавали (и много свидетелства за неговите свещени и чудотворни дарби), в прекрасната книга на монаха Симон „Отец Евмений – скритият светец на нашата епоха“.

За него разказва кипърският митрополит на Морфу Неофит:

 „Много важна случка, която помня от стареца Евмений, е една негова молитва: „Господи Иисусе Христе, искам да спасиш всички хора.“

– И Бог се зарадва – казваше той.

И тогава старецът казал:

 – „Господи Иисусе Христе, искам да спасиш всички католици. И всички протестанти, Христе мой, искам да спасиш“. И Бог се зарадва.

– „Искам да спасиш както мюсюлманите, така и тези, които принадлежат към всички религии, и дори искам да спасиш атеистите.“ И Бог се зарадва много.

– И аз Му казах: „Христе мой, искам да спасиш всички от веки починали от Адам до сега.“ И Бог много се зарадва.

И аз казах:

 – „Боже, искам да спасиш и Юда.“ И накрая казах: „Искам да спасиш и дявола“. И Бог се наскърби.“

Попитах го:

– Защо Бог се наскърби?

– Защото Бог иска, а те не искат – отговори ми той, – в дявола няма и следа от добра воля за спасение.“

 – Ами – попитах, – откъде знаеш кога Бог се радваше и кога се наскърби?

И той ми каза:

– Когато сърцето ти стане едно със сърцето на Христос, чувстваш това, което чувства Той.

Разбираш ли каква широта присъствала в сърцето на този човек?

Това е едно от най-силните неща, които съм чувал, и никога не съм го чувал от някой друг. И той можеше да го разбере по интензивността на благодатта. В зависимост от степента на благодатта, Той усещаше Неговата скръб или радост в това, което той самият казваше или правеше.“

***

Игуменката на манастира „Св. Георги Врана“, Теотими, ни разказа, че когато отец Евмений отивал да им служи, винаги се смеел в олтара.

Тя казва: „Веднъж, когато щяхме да служим литургия, ме попитаха кой свещеник ще дойде да отслужи литургията, а аз казах: „Онзи дядо, който винаги се смее в олтара и аз също се смея“. Оттогава нататък, колкото пъти отец Евмений идваше да ни служи, той никога повече не се смееше…“.

„Веднъж отец Евмений дойде и отново служи за нас. След Литургията седнахме в нашия малък архондарик и той ни разказваше различни неща. В един момент го попитах:

 – Геронда, по време на Божествената литургия в храма само един ангел ли има?

Той не ми отговори, а само се усмихна. Попитах го втори и трети път. Нищо. Само усмивка.

И така, на четвъртия път той ми каза:

– Много ангели, много ангели, много ангели…

И се смееше.

източник: Симон Монах, „Отец Евмений – скритият светец на нашето време“

***

„Когато посетихме болницата за прокажени в Атина, срещнахме хора, които по-късно станаха наши приятели. Те бяха псалти – господин Костас, също прокажен, и един много прост и скромен човек, Канарис, приятел на прокажените. Панайотис Милицис – той беше от нашата компания – и Михалис Хаджигеоргиу от Сирос, който пееше много хубаво и именно при него се научих да пея Великия канон.

През цялото време на службата свещеникът бе в олтара. Така че нямах възможност да го видя. Пеехме дълъг канон, безкраен. Бавно църквата се напълни. Беше пренаселено.

И така, на деветата песен „Неизразимо с думи е пречудното рождение,
що чрез зачатие безсеменно в света се изяви. Плодът пречист и свят на Майката без мъж нетленен е, защото Божието раждане нас всички обнови – заради това като Богоневеста Майка на всички във света Те православно величаем, Богородице света“, което казва св. Андрей Критски, така започва деветата песен, се появява един свещеник, облян в радост, в смях и в светлина. И видях това нещо.

Бях изненадан. Казвам: „Това ли е отец Евмений?“

Но Старецът разбра, че в този момент бях настръхнал, че нещо се случило с мен, че видях цялата тази светлина, тази радост. Мога да кажа, че най-важното нещо за мен беше радостта, която се усещаше не само в устата му, но и в цялото му тяло, в цялото му движение, в цялото му лице. Целият човек излъчваше радост. Радостта беше отелесена, а не само израз на усмивка. Тоест ръката му, която кадеше, кадеше радостно, лицето му, очите му, всичко имаше радост и светлина.

След като този радостен и светъл човек завърши каденето в храма и стигнахме до отпуста „По молитвите на светите наши отци…“, той излезе радостен и каза: „Моля се светите слова и светите псалми на Великия канон на свети Андрей Критски да покриват, да ръководят и да просвещават целия ви живот, добри мои чеда! Благодаря ви!“

източник: Свидетелство на Негово Високопреосвещенство Морфоски митрополит Неофит от книгата на монаха Симон „Отец Евмений – скритият светец на нашето време“

***

„Веднъж го попитах за дара на прозорливостта, когато седяхме в на трапезата.

– Какъв е този прозорлив дар, за който казват, че един и друг имат. Как работи този прозорлив дар?

С красноречие и наивност той ми казва:  – О, добър съм в това, мога да ти кажа.

– Готов съм да чуя – казвам.

– Виждаш ли какво има тук, в двора? – попита ме той.

– Не виждам, – казвам аз.

– Сега – казва ми той, – идва котка с голямо черно петно на врата. Мен, виждаш ли, Бог ме е удостоил да виждам и зад стената!

На мен ми се стори смешно и много опростено. Когато се съвзех и докато пиех кафето си, веднага след разговора на вратата се появи котка с черно петно на врата. Той също разбра изненадата ми и започна да се смее неудържимо. Тогава разбрах, че се изправям пред човек, който добре владее тази дарба. Той обаче го криеше, доколкото можеше, за да не провокира, за да не му се възхищават, защото, както казахме, той беше човек на добре скрития труд“.

източник: Симон Монах, „Отец Евмений – скритият светец на нашето време“, първо издание, декември 2009 г.

***

Какво съветваше хората старецът Евмений Саридакис

Кои са основните съвети, които старецът Евмений Саридакис даваше на своите духовни чеда и на хората.

„Да обичаме човека, но най-вече Бога“.

„Да виждаме добродетелите на другите и собствените си недостатъци. Това иска Бог. Така е хубаво.“

„Ако мислиш, че имаш добродетели, нищо нямаш. Всеки, който казва, че е светец, не е светец. Светците никога не казали, че са светци.“

„Ние имаме нужда от Бога, Той няма нужда от нас, за нас ще бъде ползата“.

„Когато се молим и Бог не ни чува, има причина, ние сме причината, ние Му пречим да ни чуе.“

„Молитвата е много велико нещо, тя издига човека високо, ако той се моли със смирение и съкрушено сърце.“

„Скърбите и болката ни приближават към Бога. Всичко се преодолява с вяра в Бога“

„Ако прощаваш на враговете си и понасяш скърбите, си в Божия път.“

„Бог иска всичко, а не излишното.

„Ако сме горди и егоистични, Бог ще ни смири, защото „Той се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“.

„Дяволът се страхува от смирените, но обича горделивите, защото те са негови“.

„Ако някой има дарба, да не се хвали, защото Бог ще му я отнеме, за да се смири.“

„Когато сме смирени и кротки, Бог ще ни даде дарове. Затова трябва да вярваме и да казваме, че сме „непотребни слуги“, колкото и добрини да имаме.“

„Бог ни спасява даром, а не защото сме го заслужили“

„Тези, които са горди, Бог ще позволи да паднат в много грехове, за да се смирят“.

„Да обичаме Бога толкова силно, че никога да не се насищаме да Го обичаме и да не се страхуваме от нищо“.

„Каквито и добродетели да имаме, да не се възгордява умът ни, само да се смятаме за „непотребни слуги“, които не са направили дори това, което трябва да направят.“

„Само добро мисли и само добро прави“.

„Давай, без да искаш да получаваш“.

„Никога не влагай лоши мисли в ума си“.

„Смирението пази съкровището, а гордостта го разпилява“.

„Без смирение никоя добродетел не може да устои, защото не намира място, където да стъпи.“

„Хората се ръководят повече от разума си и по-малко от вярата. Затова често се не знаят какво да правят.“

„От едната страна е радост, а от другата – скръб. И човекът казва: Какво е това?

И защо? С вяра в Бога всичко се преодолява, защото оставяш всичко на Него и намираш покой.“

„След бурята идва мир, след скръбта – радост, и ние трябва да кажем: „Ако Бог с нас, кой ще е срещу нас“.

„Да смятаме себе си за по-нисши от всички хора, защото така иска Бог (така Му е угодно)“.

подготвил и превел от гръцки:

Константин Константинов