Христос воскресе!

В тази нощ не празнуваме просто събитие от историята. Празнуваме Възкресението на Живота. Победата на любовта над смъртта. Светлината, която вече никой не може да угаси.

Пасха не е възпоминание. Пасха е настояща реалност. Тя е сърцето на Вселената. Всичко живо тупти с този ритъм – с тайната, че Христос слезе в дълбините на ада, за да ги освети със Своята любов.

Вчера на Опело Христово чухме стиховете – „Ти, Който си Живот, Сам Христе слезе в гроб“. И тук се пее не само за Христос, но и за всеки един от нас. За всичко, което трябва да умре, за да възкръсне.

Митр. Николай Месогейски споделя:

„Веднъж, преди години, бях свидетел на една изповед. Мъж със стиснати устни, наведен поглед. Плаче, но се сдържа.

„Отче, не вярвам, че Бог ще ми прости. Аз не съм за Църквата. Нямам лице…“

Свещеникът мълчи за миг. После казва тихо:

„Искаш ли да ти кажа какво е Пасха? Това е мигът, в който Той идва в ада, който сам си построил, и не казва: „Заслужи си го“. А казва: „Ела. Взимам те за ръка. Излизаме.“

Това е Пасха — когато Бог влиза в мрака не за да те изобличи, а за да те изведе.“

И да – Пасха идва не когато всичко в живота ни е наред, а когато всичко е разбито – и точно там, Христос се явява.

Пасха не е награда за добрите. А милост за измъчените.

Тя не е просто красива традиция. А космически взрив, който обръща цялата логика на света.

Когато Христос възкръсна, Той не го направи само за Себе Си.

Той възкръсна за всички ни — за цялото човечество, за всяка душа, за всяка рана.

Той възкръсна, за да превърне гробовете ни в утрини. Сълзите ни — в молитва. Смъртта — в живот.

Христос не възкръсна само за праведните. Възкръсна за измъчените. За всички нас, които търсим, които падаме, които плачем.

За да можем да погледнем небето, макар и с насълзени очи, и да кажем:

„Не съм сам. Ти Си тук.“

В тази нощ Възкръсналият Христос не излиза от гроба като завоевател със златен венец, а като Лекар с рани. Именно раните Му са нашето спасение. Той не е забравил как боли. Той не е забравил как се чувстваш.

Вселената трепери. Защото това не е просто едно чудо в Палестина. Това е преобръщане на цялото творение.

Когато Христос възкръсва, не само гробът Му се разтваря — разтваря се и вратата на вечността. Онова, което някога завършваше със смърт, вече започва с живот.

Днес Възкресението не е само в думите. То е в погледа, който се прояснява. В сърцето, което се отпуска. В прошката, която се ражда.

Днес смъртта е унищожена. И Вселената ликува.

Нека запалим тази светлина не само в свещите, които държим в ръката си, а и в самите дълбини на душата си. Да я носим при онези, които са в тъмнина. Да я понесем като утеха за самите нас.

Защото Христос не победи смъртта, за да Му ръкопляскаме веднъж годишно. Той я победи, за да живеем нов живот – всяка секунда. До края на този живот. И след това.

Христос воскресе!

Воистину воскресе!

подготвил: Мартин Димитров