Автор: о. Харалампос Пападопулос

продължение от тук

Също така търпението трябва да има четири основни елемента. Първо, да  приемаме вътрешната и външната реалност, което означава, че трябва да се научим да не бързаме, да знаем, че животът на човека има етапи и стадии, не винаги е едно и също. В даден момент може да минем през някаква скръб. Чакай, не се смущавай, не се подлудявай, не се разочаровай, посрещни го, както казваше старецът Емилиян (Симонопетритски): „Кажи: „Добре дошла, скръб!““. Кажи го, не искай да изчезне на всяка цена. Колкото повече се опитваш да я прогониш, толкова повече ще те обзема. Докато ако кажеш: „Добре, това е етап от живота ми, трябва да проявя търпение, да чакам, да каже това, което иска, което иска и мога да чуя“. И ще си тръгне. Или е настъпил период, в който имаме много помисли и мисли. Не се смущавай, птиците летят на небето и го затъмняват, но няма да остане така, ще излетят и помислите ще изчезнат. Защо помислите остават? Защото се боиш, смущаваш се, разочароваш се, защото искаш да изчезнат на всяка цена, сега и на момента. Ами не изчезват. „Отче, да се моля ли, когато имам помисли?“ – питат. Молиш се за помислите и за дисфоричните чувства (т.е. безпокойство, стрес, дисфория е антоним на „еуфория“ – бел. ред.), чувстваш тревога, скръб и чрез молитвата реално ставаш шпионин на живота си. Казваш си: „Я да видя сега – изчезна ли? Не, не е изчезнала“. Завчера един мъж ми казваше:

– Не сме добре, минаваме през труден етап, жена ми е в трудно състояние, не знам какво да правя. Отче, да отида ли да я прегърна и да ѝ кажа „обичам те“ и да я помилвам? Да го направя ли?

– Направи го!

– Но тя  се противи.

Тя се противи, защото реално в онзи час не го правиш като любящо присъствие, а я тестваш, правиш ѝ тест. Не отиваш да я прегърнеш като искрено автентично присъствие, а я тестваш. Това не е изцелителното присъствие на любовта и накрая се превръща в задушаване, тя се нервира и казва – „махни се!“, защото  разбира всичко това. Или когато тя е изморена, с това, което правиш, още повече я изморяваш. Това ще стане по естествен начин, нещата следват своя естествен ход.  Всичко това идва от само себе си, не е нещо изкуствено, не е въпрос на техника, а на по-дълбоко общение, комуникация, автентичност. Остави нещата на тяхното течение, остави реката да тече, отпусни се в реката, не ѝ се противи и тя независимо дали е бурна или тиха ще те отведе до обятията на морето. Но ти изпъваш нозе, искаш всичко да контролираш, всичко да разбираш, всичко да определяш, и любовта на мъжа си, на жена си. Не става така, какво – насила ли ще го накараш да те обича и да не ти изневери? Не е възможно. Търпението има един основен елемент – именно да знаеш да претърпяваш вътрешно и външно фазата, в която се намира душата ти и да даваш на душата си възможност да я изживее, а не насила да искаш всичко да приключи тук и сега. Днес ние искаме проблемът да приключи на всяка цена. Приеми реалността, остави се на тази реалност и ще видиш, че Бог има план и промисъл.

Така вторият елемент е отсъствието на гняв и горчивина. Какво означава това? – да проявявам търпение, но не в мен да хуля другия от сутринта до вечерта. Защото много пъти казваме: „ще замълча“, но в себе си казваме: „Ще те оправя аз! Ще те науча аз! Ще те разкрася!“. Това не е търпение, а токсично чувство, което те трови, отрова, където кипиш в себе си. Ще ми кажеш, не минаваме ли всички през това? Да, така е, но трябва да знаем и коя е здравата форма, това не е духовно здраве, а токсичност, отрова, нещо, което рано или късно много ще ти навреди. Чух една беседа, в която се казва, че „хората, които не прощават, се разболяват“. Тази токсична омраза носи болести, правиш зло на другия, той продължава живота си, нищо му няма, а ти от омраза се разболяваш.

Третият елемент на търпението е запазването на надеждата, че всичко ще се промени. Проявявайки търпение, това има положително, а не отрицателно измерение, очаквам нещо друго. Следователно търпението е свързано с добродетелта, с вярата, с надеждата, които също са плод на Светия Дух. Не може да проявяваш търпение без да имаш надежда и вяра в теб. Надеждата те крепи в живота.

През последните години духовността на Църквата се ограничи до някой прозорлив старец, но тя не е само това. Духовният живот е плод на Светия Дух. Свят и духовен е човекът, който има надежда, който има вяра, който има търпение. Плодът на Духа е радост, мир, дълготърпение, вяра, любов, кротост, въздържание. Тоест един човек, който страда от рак и претърпява страшни химиотерапии, няма ли святост? Тази надежда, тази вяра, която има в себе си, Кой му я дава? Оттук търпението има пряка връзка с надеждата и вярата. Не мога да проявявам търпение без да имам надежда, че ще се промени това, през което минавам. Търпение без надежда и вяра е депресия, фатализъм, злочестие.

Четвъртият елемент е да очакваме най-доброто без бързане и безпокойство.

Търпението е очакване. Нека разгледаме търпението като благословено Божие време. Казах и преди, че според отците търпението е ново време, защото, първо, ще се наложи да го проявя в една връзка, в брака, в  приятелство, на работа, или ако съм сменил града или съм студент, ще имам нужда от благословено време, за да свикна с новите дадености в живота ми. Не мога да кажа, че обичам другия, ако нямам това благословено време да го опозная, разбера, открия, да ме открие. Не мога да говоря за плодовете на молитвата, ако не настоявам в молитвеното правило. Виждате как времето в Църквата се преобразява. Например казваме 40 пъти „Господи, помилуй“, защо го казвам толкова пъти?- защото ми дава една повторяемост, за да могат нещата да функционират. В Църквата имаме повторяемост – всяка година имаме Неделя на блудния син, всяка година чуваме същите текстове, защо? Защото Църквата знае много добре, че думите са същите, но ти не си същият. Думите, атмосферата, литургичното време, рамката, правилото на молитвата са същите, но ти не си същият. Оттук всяка година, когато чуваш притчата за блудния син, нещо друго те докосва, нещо друго откриваш, по друг начин ти звучи, я четеш и преживяваш. Една година ти прави впечатлението по-малкият син, друг път любовта на бащата, трети път реакцията на по-големия син и т.н. Ти не си същият. Но е нужно време и Църквата ти дава това време на повторението чрез търпението. Монахът всеки ден отива и сяда на стасидия, върши същите неща и проявява търпение. В една връзка, за да говорим за нас, е нужно време и рутина, за да се открие любовта. Затова казваме, че не можем да заличим рутината, а трябва да я създадем, една възкресна рутина. Това е моят дом, семейство, работа, това ти помага да намалиш хаотичния стрес, който е в теб и в това състояние създаваш едно време, което в душата ти узрява, простира се, нараства, открива се, развива се, но е нужна тази рамка.

Същото важи и за молитвеното правило. Казвам: имам среща с Бога всяка вечер, ще чета Повечерието, това е срещата ни, където и да съм, вечерта ще чета Повечерието, Акатиста към Света Богородица, молебния канон, ще се моля с броеницата. Защо правя това? Защото правилото ще ме отведе до същността, ще дойде момент, в който, докато върша правилото, ще дойде Божията благодат. Следователно се нуждая от време и затова казваме: чакай, не бързай с другия човек, трябва да се опознаете, единият да открие другия, дайте си време, не искай да го задушиш, не искай на всяка цена да го вкараш в една реалност, в която не е готов да влезе, дай му време. Както казваме „керос“ (καιρός) – в Църквата това е времето на спасението. Търпението е благословено време, защото ми дава възможност да се запозная с моя проблем, да чакам да ми се представи и да се запознаем. Например имам някаква болест. Трябва да вляза в искрена връзка с моя проблем, който в началото не искам да призная, затварям очи, слагам го под изтривалката, не искам да видя, че там страдам, че там имам немощ. Търпението ще ми даде това време да се запозная с изпитанието, с проблема, който имам и да видя как мога да го преодолея. Някой дойде сутринта и ми каза, че постоянно има изпитания и ме попита какво да прави. Аз му казах, добре, Бог знае. А той каза: „Не, не, кажи ми какво да правя!“. Ама за две минути да ти кажа какво да правиш? Много пъти съм в трудно положение, защото другият 30-40 години е направил катастрофални избори, има една себерушителна склонност, направил е най-лошите избори, има неща в себе си, за които се изисква труд и ми праща името си  да го споменавам и ми казва: „Кажи ми какво да правя!“. Ама толкова ли е просто да ти кажа какво да правиш? Аз разбирам нуждата на един човек, който изпитва болка, страда и иска директно решение на проблема, ако е възможно, с едно   натискане на бутона. Разбирам го, защото и аз съм така, и изпитвам болка и страдам и се боря, но осъзнах, че не съществуват готови решения, не съществуват отговори, които са като консерва, не съществува лесен и прост отговор. Просто не съществуват такива неща. Защото човекът не е прост, той е тайна, животът е тайна, отношенията са тайна, всичко е тайна. За да мога да отговоря, трябва да видя изкушенията, които имаш, откъде са, от дявола, от тебе, от другите, откъде идват, коя е причината, да видим накъде да насочим лечението, да видим как може да се преодолее този проблем. Защо? За да имаш един проблем, който постоянно се появява, означава, че дори не си осъзнал същността му и затова той ти се представя, за да можеш да намериш причината и да го разрешиш. Откъде произлиза? От егоизма ти? От теб? От някоя страст? Какво точно крие зад себе си? И ако четете св. Варсануфий, ще видите, че той води диалози с монасите и казва да видим коя е причината, кой е източникът на злото, откъде идва? Аз ли го създадох, от завист на дявола ли е, от гените ми ли е, от предците ми ли е, и съответно да подходя към него. Следователно опознавам проблема ми и не се крия.

Трето. Не се превръщам в жертва на една безкрайна нужда. Ако всеки път, когато се затрудняваш, зарязваш всичко, ако постоянно искаш нещо друго и не можеш да кажеш едно „слава Богу!“ за това, което имаш, това твое желание и нужда ще те погълне и унищожи, защото защото то е хаотично и унищожително. Защо Бог е дал десет заповеди? Защото ако не ги беше дал, нямаше да имаме цивилизация. Ние имаме такива себерушителни склонности, склонност към смъртта и към живота едновременно, че ако Бог не ни поставяше граници, щяхме да сме са разрушили. Ако оставиш едно дете и бащата не дойде да му постави един закон, представете си Моисей със законите, да каже на детето си, че това е позволено и това не, представете си какво ще стане.

Затова и децата, на които родителите не са поставили граници, имат големи психологични проблеми по-късно в живота си, защото не могат да се справят със собственото си Аз, със собственото си желание. Желанието на човека е хаотично.  Ако не разбереш това и всеки път, когато една жена ти дотегне, се разделяш с нея и отиваш и намираш друга – или мъж съответно – и ако все нещо ти е виновно, никога няма да намериш покой. Трябва в даден момент да кажеш „слава Богу!“ за това, което имаш, да го опознаеш, да го откриеш. Опознал ли си човека, който е до теб? Сигурен ли си, че познаваш добре жена си, мъжа си? Знаеш ли действително кое е детето ти? Преди да отхвърлиш мъжа си сигурна ли си, че го си познавала добре? Сигурен ли си, че знаеш добре коя е работата си, градът ти? Това нещо, където постоянно се отдавам на желанието ми, което няма засищане, никога няма да свърши. Със сигурност, съществува някоя по-красива жена от жена ми и някой по-красив мъж от мъжа ми и едно по-добро дете от детето ми. Какво означава това? За мен най-красивата жена е жена ми и най-красивото дете е детето ми. Тоест какво ще правя? Трябва да спра да преследвам едно ненаситно желание, което няма край и ще ме ме доведе до унищожение и катастрофа. Трябва да кажа „слава Богу!“ за това, което имам. Припомнете си евангелския откъс, където имало много народ и учениците казали, че няма храна за всички и Христос казва – „всички ще се нахранят“.  Христос прави чудото и посочва на учениците, пренасяйки това в живота ни, че ако можем на малкото да казваме „слава Богу!“, тогава Бог ще извърши голямото. Но когато си алчен с едно необуздано желание и не казваш „слава Богу!“, а роптаеш, мърмориш от сутринта до вечерта, и всички са ти виновни, не можеш да се зарадваш на това, което имаш, а постоянно искаш нещо друго, тогава рано или късно ще загубиш и това, което имаш. И тогава в загубата, в скръбта ще разбереш и осъзнаеш какво си имал и си загубил. Блудният син кога разбрал това? Когато вече загубил същността си, разбил себе си, не знаел кой е, загубил своя център, ипостас и тогава се събудил в себе си и си спомнил, че съществува един баща с любов. Тайната е, че търпението ти дава възможността да сложиш спирачка на това необуздано желание и така започваш да  признаваш добрините и благословенията, които имаш в живота си, а не да очакваме другият да умре и на гроба да му кажем: „Благодаря!“. Не му го казваше, докато беше жив, а чакаше да умре и тогава да му го кажеш. Някои ми казват:

– Отче, баща ми почина и не мога да му кажа колко много го обичах, да отида ли на гроба му да му го кажа?

Казвам му:

– Върви, върви да му го кажеш.

Добре, и това е нещо. И душите усещат и чувстват милувката на любовта, действието на любовта, разбира се, но защо не го казваш докато другият е жив? Защото не можеш да оцениш благословенията, които имаш. Затова много пъти ще се наложи да ги загубим и добрият Бог ни обича много, но в даден момент ще дойде голямото изкушение и изпитание, защото не се събуждаш да оцениш дара на живота, да оцениш въздуха, който дишаш и светлината, която си видял, да оцениш, че си жив, че днес видя детето си, но една друга майка не го е видяла; че днес се засити. Знаеш ли колко милиона, не 100 или 200 или 300 или 1000,    човека на планетата биха искали да заменят техния живот с твоя, където хленчиш от сутрин до вечер? Знаеш ли колко хора биха искали това, а ти постоянно се ядеш и от нищо не си доволен, нищо не ти доставя радост? Ела да вземем живота ти да го дадем на един друг човек от тези, за които мисионерите (в Африка) ни казват, че и на един бонбон се радват като на банкет.

Четвъртият елемент означава, че търпението е благословено време, защото дава възможност да процъфти битието. Понякога се разочароваме, но човек знае, че сега е посял и нищо не се вижда, има мъртво поле, който живее в селска област и е израснал там, знае. Аз живея в такава област, виждам мъртвило, нито едно листенце и казваш:„Край, всичко свърши!“. Но чрез търпението на земеделеца и на животновъда и т.н. ще дойде пролетта и там всичко ще разцъфне и природата ще се облече в различни цветове. Ако пренесем това в нашия душевен и духовен живот, ще видим, че много пъти ще се наложи да проявим търпение в трудни периоди, знаейки, вярвайки и надявайки се, че този пейзаж, това състояние, тази фаза, този стадий ще се промени, ще се преобрази и ще дойде нещо ново. И сме  виждали много пъти хора, които реално вярват в Бога, очакват и имат търпение и знаят да чакат, какво благословение настъпва в живота им. Казвам ви от опит, че не е възможно и изключено Бог да те остави, да не ти даде свидетелство за присъствието Си. Не е възможно на един човек, който е прострял ръка, Бог да не му подаде ръка Си, рано или късно ще те хване за ръка и ще те издигне високо, но трябва да чакаш, да проявяваш търпение, да останеш във връзката с Него, в разговора с Него. Същото важи и за работното място. Ако четете книги по народопсихология, ще видите, че тези, които са успели са тези, които са настоявали, не е достатъчно само да имат дарба, талант. Знаете ли колко таланта  били погубени поради липса на търпение? Тези, които упорито тренират макар да имат неуспехи, накрая постигнали успех независимо дали става въпрос за работа, връзка, приятелство, връзка с Бога. Бог няма да ви остави. Проблемът е, че човек не трябва да се чувства специален; например две жени имат болка, отиват да пият кафе и спорят коя е най-нещастната жена в света, коя има най-лошия мъж, коя има най-лошия брак, коя има най-лошия началник. Успокой се, не си единствената и единственият, който е изпитал болка в живота, не си единственият, който среща трудности в живота, не си единственият, който има проблеми в живота, не си единственият, който има проблеми в брака. Всички имаме проблеми.

Търпението е благословено време, защото еросът става любов и познание. Само в търпението мога да възлюбя другия човек, няма друг начин. Св. Паисий (Светогорец) казва, че Христос свързал спасението на човеците с търпението и трябва да внимаваме да не загубим търпението, за да не погубим накрая душата си, но търпение, както го анализирахме досега, защото днес е изкривено понятие…

Край на беседата

превод: Константин Константинов

Още статии от о. Харалампос Пападопулос: тук