Днес, във Втората Неделя от Великия пост, св. Православна Църква насочва духовния ни взор към едно от най-дълбоките и чудотворни преживявания в живота на християнина – благодатта на Бога, която озарява човешкото сърце и ни превръща в обиталище на самата Светлина.

Св. Григорий Палама, когото честваме днес, е светител, богослов и учител на тази велика истина. Живял е през XIV век, подвизавал се е на Св. Гора Атон, бил е последовател на учението на св. Григорий Синаит за исихазма. Впоследствие е избран за архиепископ на Солун. Остава в историята на Църквата като защитник на автентичното православно учение за исихазма срещу тезите на западния богослов Варлаам Калабрийски, който учел, че Бог е непознаваем за човека.

Делото на Солунския светител не е просто богословска концепция, а свидетелство за това, че Бог е близо до  нас. Той е Жив, Присъстващ, Истински. И не обитава само в небесните висини, а иска да влезе в нашия живот и да направи нашите души дом на Своята нетварна светлина.

Св. Григорий Палама в своя спор с Варлаам е показал, че човекът е сътворен за общение с Бога. Тази истина е отпечатана в нас, дори когато грехът и падението са замъглили образа Божий в душите ни. Той защитава истината, че божествената благодат не е абстрактна сила или символ, а е самата енергия на Бога – нетварна, жива и обожествяваща. Благодатта не само ни очиства, но ни прави участници в Божията слава, както апостол Петър казва: „Да станете съучастници на Божието естество“ (2 Петр. 1:4). В контекста на дискусията между него и Варлаам особено остро се поставя въпросът за природата на обожението – целта на живота в Христос. Основната теза на Солунския светител разкрива богоуподобяването като реално причастие в Божията природа, а не само като нравствена категория, изразяваща се в спазване на Божиите заповеди и подражание на Христос по дела. Да, Бог е непознаваем по същност, но същият този Бог – като не се лишава от нищо в Своята недосегаемост – някак излиза от Себе Си и Се открива за тварния свят в Своите действия. Това Божествено непостижимо действие, това „излизане” (πρόοδος – според терминологията на св. Дионисий Ареопагит, която използва св. Григорий) на Бога, той обикновено нарича „Божествена енергия”. „Енергията” не е част от Божеството и не представлява нещо различно от Него и притежаващо своя собствена умалена ипостас. Енергията – това е Самият Бог, Който дори в откровението Си пред тварното и в Своето проявление остава неумален. „Целият Бог” всецяло проявява Себе Си в Своите енергии, оставайки при това съкровен.

И сега, когато се намираме в благодатния подвиг на св. Четиридесетница, следва да си припомним, че постът е време да отворим вратите на душата си за тази божествена благодат. Но какво правим в действителност? Често сме заети с „правилата“: колко ядем, какво не ядем, дали изпълняваме буквата на поста. Но ако постът остане само диета, къде е нашето обръщане към Бога? Какъв е смисълът, ако не се молим, ако не се покайваме, ако не търсим лицето на Господа?

Св. Григорий Палама ни призовава да се стремим към сърдечна молитва. Тази молитва е най-истинското човешко усилие – да обърнем сърцето си към Бога и да Му позволим да влезе в нашия живот. Това не е лесно. Постът е време на духовна битка. Злото не ни оставя в душевен мир, изкушенията са около нас, но вярваме, че Бог е по-силен от всяко изкушение. Неговата благодат е дар за всички, но сътрудничи в синергия със свободната воля на човека и тази благодат действа само в онези, които искат да Го последват.

Да не забравяме, че светлината, за която св. Григорий говори, не е символ, не е мечта. Това е онази нетварна светлина, която са видели апостолите на Тавор, когато Христос се преобразил. Тази светлина е самата любов на Бога, която иска да преобрази и нас, да направи нашите души нов Тавор – място на Божието присъствие.

Св. Григорий показва, че нашият подвиг не е в достигането на апатия, не е в това да се умъртви всичко, а всичко да се принася в „жива жертва“ на Бога. Необходимо е очистване и умъртвяване на страстните сили на душата и тялото, те трябва да бъдат обърнати към Бога: тези сили са дадени от Бога, за да живее човек с тях. И трябва да бъдат принесени като жива жертва, която пулсира с вечния живот.

Нека в тези дни на Великия пост, не се задълбочаваме в дреболиите, а да се съсредоточим върху същността – да търсим Бога с цялото си сърце, с цялата си душа, с цялата си сила. В този подвиг имаме за пример именно св. Григорий Палама, който не се поколеба да защити истината за Божията светлина, дори когато бе обект на преследвания и клевети.

И когато стигнем до края на този Велик пост, нека нашите сърца бъдат чисти, нашите души – озарени, и нашия живот – преобразен. Защото Бог е тук и чака да ни обгърне със Своята светлина.

Амин.

подготвил: Мартин Димитров