Автор: Михалис Михалакопулос

Баща ми, който почива в Божия мир в Агии Таксиархес, гробището на моето малко село Ставродромиу, Гортиния, завършил лицея в Лагадия през 1920 г. Това училище беше забележително. Твърди се, че е едно от най-добрите в страната.

Спомням си, че баща ми ни разказваше от учебника по френски история за две братчета, които искали да прекосят сами Вогезите (планински масив във Франция)

Едно лято, в края на юли, в началото на 80-те години на миналия век, аз и брат ми Йорго се събрахме в дома на родителите ни, за да прекараме лятната си ваканция.

В двора имаше различни дървета – черница, чинар, бор и ела. Листата, които падаха в двора, често се наслояваха и се нуждаеха от често метене и извозване.

Двамата с брат ми се заехме да почистим добре двора. От време на време баща ни ни викаше да не пипаме листата, защото там имало много скорпиони.

В един момент той ни разказа спомен от ученическите си години. „Когато бях ученик в Лагадия, един от нашите учители, Кинциос, казваше, че когато скорпионът е в опасност и няма начин да избяга и да се спаси, той сам слага край на живота си, като използва собствената си отрова“!

Работейки внимателно с брат ми, забелязахме един средно голям скорпион и бързо, спокойно и внимателно го „уловихме“ и поставихме на бетонна повърхност.

Наляхме алкохол около него, в кръг с радиус около десет сантиметра, и го запалихме!!!

Когато скорпионът разбра, че мястото гори, той започна да се движи нервно и бързо се отдалечи, но се сблъска с огнената бариера. След малко се опитваше да избяга от друго място. Но огънят беше навсякъде. Той започна да прави кръг, но напразно. Повърхността беше много гореща. Нямаше изход. Нямаше как да избяга. След това спусна жилото над главата си и го заби в нея. Той падна мъртъв веднага!!!….

Учителят Кинциос беше прав!…..

Тази история моят старец я използва, за да придаде форми и символика на всяка нейна част. Той каза, че греховете ни са отрова. Нейният носител, скорпионът, символизира дявола, който иска да убие душата на вярващите или да я нарани тежко.

Вярата е огън. Този огън трябва да бъде непрекъснат. Човек, когато види, че отровата на греха се приближава към него, трябва незабавно, чрез огъня на своята вяра, който изгаря, пречиства и осветява, да опази душата си и да неутрализира противника! ….