Автор: свещеник Андрей Гавриленко

Разсеяността е пагубна във всяка дейност

Представете си разсеян шофьор на такси или метро, разсеян лекар или чиновник, разсеян учител или клиент, който не може да свърже „две думи“. Недопустимо е да бъдем разсеяни по време на молитва и богослужение.

Православният аскетизъм е разработил правилата за „събиране на ума“ или внимателна молитва. Светците с делата си са се опитвали да ги приложат на практика. И са обръщали внимание не само на домашната молитва, но и на общото богослужение. Как да се молим на св. Литургия или на всенощно бдение така, че това да е угодно на Бога и да е от полза за душите ни? Нека разгледаме по-подробно един важен съвет на новомъчениците – всенародното пеене!

Изучавайки тяхното наследство, писма, проповеди, четейки житията им, често забелязваме, че архиеите-новомъченици са се опитвали да „съживят“ храмовото богослужение у обикновените енориаши. Изненадващо, но именно новомъчениците са тези, които днес (в рускоговорящите страни – бел. ред.) възраждат живата традиция на всенародното пеене на „Отче наш”, Символа на вярата и „Богородице Дево, радуйся”.

В писмата си свещеномъченик Андроник Пермски показва непросветеността и разсеяността на енориашите по време на богослужението: те се споглеждат, поглеждат се един друг и разсеяно клатят глава. В неговите „Писма на архиерея до свещениците“ се дават указания за „благоразуемието и чина“ на богослужението. Той пише: „Трябва да е правило в богослужението да участват самите молещи се, както в четенето, така и в пеенето. Още по-добре е пеенето да бъде общо. Това, разбира се, ще бъде трудно в началото, тъй като преди всичко молещият се народ ще се смущава да пее, защото не е свикнал и ще го обърква. Но човек се учи на всичко и свиква с всичко. Така е и в това свято дело. Но когато свикнат с него и свикнат с общото пеене, а това със сигурност ще се случи, те никога няма да спрат да пеят в храма. Народът много харесва общото пеене, за което свидетелстват всички случаи на неговото установяване”.

За свещеномъченика Кирил (Смирнов) се казва, че той постепенно започнал да въвежда пеенето от цялата Църква. И той започнал да го от съборния храм с катедралната църква по време на първата му св. Литургия  на новата му катедра. Един очевидец предава общуването на новия архиерей с паството му след причастния стих: „Веднага щом владиката съблече богослужебните дрехи и с мантията си, с жезъл в ръце, дойде до амвона, след като даде общото благословение, той се обърна към народа с предложение да се изпее тропарът на празника: „Радвай се, Благодатная Богородице Дево“. Очевидно този тропар е бил известен на малцина, затова и малко хора са взели участие в пеенето. След това владиката, като отбеляза, че не е добре да не се знае тропара на празника, прочете го няколко пъти ясно и разбираемо, като преди това обясни съдържанието му, после последователно предложи да го изпеем пет пъти, а последния път в пеенето се включиха болшинството от молещите се”.

Такива нововъведения е имало в много епархии, в много църкви и, разбира се, е имало противници. В началото на 20 век в пресата се разгоря огромна полемика: дали в храма трябва да пеят само професионалисти, или трябва да се стремим към всеобщо пеене. В тази полемика свещеномъченик Вениамин (Воскресенски) застава на страната на всеобщото пеене. Той казвал, че се случва в една селска църква да се чува мелодия, която излъчва такава чувствителна сила, че човек не би заменил за нея и най-модерния нотен текст от нашето време.

Трябва да отбележим, че новомъчениците са се борили не срещу концертното изпълнение на богослужението, а за духовно възраждане в храма, за внимание при богослужението, за молитвен дух, който е невъзможно да се получи, когато само слушаш, а не пееш на Бога. За това говори посочва по време на разпита на 27 юни 1922 г., и преподобномъченикът  Лев (Егоров), един от ръководителите на Александро-Невското братство, че сред целите на братството са възраждането на църковното богослужение и реформата на църковното пеене. Братството популяризира „пеенето във всекидневието“, така че „народът лесно да пее с нас“.

Свещеномъченик Василий (Зеленцов), Прилукски епископ, учи паството да се моли така, че да не забелязва никого и нищо по време на молитва, въвежда публично пеене по време на богослужение и провежда духовни беседи в неделните дни. Свещеномъченик Петр (Зверев) насърчавал публичното пеене по време на службите. Той призовал за въвеждането му във всички църкви на епархията.

Пеенето към Бога с целия храм създава специално молитвено пространство, настройва човека на духовна вълна и го въвежда в ангелския свят. Клиросът се нарича „ангелско място“, а певците се наричат ангели, защото възхваляват Бога. Новомъчениците се опитват да уподобят храма на Небе, а всички енориаши – на  ангелския лик. Не е изненадващо, че след такива служби душата става по-възприемчива към духовните неща. Така след акатистите с публично пеене свещеномъченик Владимир (Богоявленски) благославя да се организират беседи с паството на религиозни и нравствени теми. В края на беседите на всички били раздавани брошури на различни теми.

Връзката между духовното пеене и духовното образование може да се проследи и в действията на свещеномъченик Кирил (Смирнов). Първото нещо, което той въвежда след назначаването си на новата катедра, е публично пеене по време на богослужението и катехизаторски беседи извън него. Духовните чада забелязали, че скоро общенародното пеене можело да се сравни с хоровото по структура, но по духовно въздействие върху молещите се хора то много го превъзхождало. Енориашите, които излизали от храма след такава служба, възкликвали:

– Господи! Колко хубаво! Какъв архипастир имаме привилегията да имаме. Дай Боже той да живее по-дълго сред нас!

Самото богослужение носи катехизаторска сила. През нея преминават червените нишки на догматите. В службата се разкрива цялата вяра. Народът не трябва да бъде зрител на тайнството на вярата. Свещеномъченик Андроник казва, че богослужението трябва да има просветителска мисия. Затова е необходимо всички молещи се да знаят и разбират песнопенията и текстовете. Всички ликове на светиите ще помагат на пастира, който ще възревнува за такъв чин на богослужението. „Чрез богослужението цялата наша древна Русия е била ревностно, тържествено, благововейно възпитана във вяра, когато училищната просвета била слаба, а условията на живот далеч не  способствали за просветата. Освен това цялото богослужение, всички негови чинове, всички негови молитви и песнопения са творение на богомъдри хора, които  прекарали живота си в молитва и духовен подвиг, които са угодили на Господа и са вложили в тези творения своята благочестива и набожна душа. Затова техните свети молитви, техните уста, заедно с техните души и молитви се молят в църквата по време на богослужението. И в същото време самият Божи Дух слиза в душите на онези, които се молят по този начин“.

Що се отнася до богослужебната практика за въвеждане на общенародното пеене, свещеномъченик Андроник съветва свещениците да използват знаменни разпеви, които смятал за най-подходящи. „Трябва да се започне с добре познатите молитви и да се завърши с това, че цялото богослужение, заедно с канонарха, трябва да се пее от самите енориаши“. И точно това позволявало на вярващите да бъдат „една уста и едно сърце“.

Интересно е, че свещеномъченикът описва една постепенна и проста методика за въвеждане на общенародното пеене. Общото пеене „може да се ръководи от всеки, който знае простото пеене, и нека такъв човек се яви пред народа само като инициатор, след предварително обяснение на въпроса и покана от свещеника. Необходимо е да се започне с най-простите молитви и песнопения: Символа на вярата, „Отче наш”, „Богородице Дево радвай се”, ектениите и т. н., като с натрупването на опит се добавят още. И тогава ще може да се започне да се пеят стихирите на гласове“.

Владиката-мъченик виждал в всенародното пеенето не само повдигане на духа по време на богослужението. В него той виждал нравствена сила, вкоренена в Православието, осъзнавайки  себе си като дете на Църквата. „По този начин църковните песнопения, които в старо време са изпълвали живота на народа, ще влязат в живота; и сега те ще изместят всички мирски песни, които са се разпространили сред народа; те ще научат на благоговение и самото поведение. А когато това дело се развие и се възприеме от народа, тогава православните вече няма да се поддават на примамливите изкушения на различни сектанти…. Те ще намерят своето православно богослужение за родно, скъпо, разбираемо и ободряващо душите им. Тази велика сила е в нашите ръце….. По същия начин чрез общото пеене в храма ще се създаде обща съсредоточеност в молитвата, която често отсъства при пеенето на платени певци с възможното им безразличие към това, което се пее. Тогава по този начин народът ще вникне по-дълбоко в смисъла на църковните песнопения и естествено сам ще запомни молитвите, пеейки ги след другите, и особено ако пеенето е организирано с канонарх. И какво въодушевление се поражда тогава у всички, които се молят! Наистина те няма да искат да напуснат храма, в който са възпявали Бога, Който е дивен в светиите и душите им са се вливали в Него”.

Алгоритъмът за въвеждане на общото пеене в храма е прост: да се обучат главните ръководители на дяконите и псалмопевците, ако е необходимо, да се създадат краткосрочни курсове. Пеенето трябва да бъде просто, особено общото пеене. Да се създаде детски хор и народен хор – да се научат песнопенията и постепенно се въведат в църквата по време на службата, където присъстват и деца, и възрастни. Възможно е също така да научите песнопенията заедно с богомолците на допълнителни просветителни беседи извън богослуженията.

Опитът на новомъчениците, които притежават огромно духовно богатство, е твърде голям, за да не се вслушаме в него.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/kak-pobedit-rasseyannost-na-bogosluzhenii-sovety-novomuchenikov