Автор: митр. Антоний (Паканич)

Много вярващи много обичат да говорят за „последните времена“ и „свършека на света“, но когато настъпят някакви лоши събития, те не са подготвени да ги приемат спокойно.

Причината за този парадокс е, че хората всъщност се страхуват да приемат самата мисъл за края на земния свят, за ползите от него, а още повече, че могат да станат свидетели на апокалиптични събития в живота си.

Но си струва да си припомним думите на Христос, отправени чрез св. апостолите към всички нас: „Бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ“ (Мат. 24:42). Или казано с други думи, винаги трябва да сме подготвени за най-непредсказуемите обстоятелства – както по време на изпитания, така и в часа на благоденствие в света. Но опитваме ли се да преуспеем в това?

Изминалото десетилетие беше особено драматично за нашия (украински – бел. ред.) народ, а последните няколко години разрушиха нормалния ход на живота. Не са много обаче хората, които смирено приемат случващото се като изпитания, изпратени от Бога. Съгласете се, но мнозинството от хората чисто човешки искат животът да се върне в старото русло, всичко изведнъж да стане „както преди“, и затова живеят в постоянно очакване на завръщането на „нормалните времена“, сякаш са  замръзнали в очакване на най-добрите си стремежи.

Такъв светоглед може да бъде разбран, но, честно казано, той е просто стремеж към илюзии. Светът се променя бързо и глобално и вече няма да бъде такъв, какъвто е бил преди.

И ако погледнем назад в цялата история на човечеството, мирните времена без войни, революции, епидемии, глад и природни бедствия са по-скоро изключение, отколкото правило. Спомнете си какво са преживели през първата половина на миналия век нашите непосредствени предци – родители, баби и дядовци.

Стремежът към комфорт, както телесен, така и душевен, сам по себе си не е греховен, но може да се превърне в капан за вярващата душа, ако съсредоточим всичките си мисли върху този стремеж. И обратното, ако всички цели на душата ни са насочени към Господ, никаква катастрофа не може да ни разтърси.

Разбира се, ние не познаваме дори близкото бъдеще. Всички футуролози, политолози, икономисти, еколози и други експерти винаги грешат. Само Бог знае бъдещето. Ето защо човек, който вместо да копнее за „нормални времена“, изпълнява Божиите заповеди по най-добрия начин при всякакви обстоятелства, никога няма да остане разочарован. В края на краищата този земен живот е временен. И не е много умно да се разчита на него.

Ние не знаем какво е приготвил за нас Господ в Своя Промисъл: дали това е началото на края на времето или поредният период на изпитания, каквито е имало много в историята. Но това, което е сигурно, е, че онзи, който се уповава на Бога, може да издържи всичко: „Който се надява Господу, е като планина Сион, – няма да се помръдне: той пребъдва вечно“ (Пс. 124:1).

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: сайт „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/mitr-antoniy-pakanich-o-gotovnosti-k-poslednim-vremenam