Автор: старецът Никон Светогорец

Аз не живея в манастир, а в скит, в килия и приемам поклонници, които винаги искат да чуят нещо. Прави ми впечатление, че всички директно искат да чуят възвишени, велики и грандиозни неща. Видения и чудеса. Един от тях ми каза, наред с други неща: „Геронда, можеш ли да ни разкажеш за Светия Дух?“. Не, няма да ви разкажа за Светия Дух. Богословите говорят за Светия Дух, проповедниците говорят за Светия Дух, можете да научите и от другаде. Друг ми казва: „Геронда, можете ли да ни разкажете за нетварната светлина?“. „Виждам, – казвам, – че и ти имаш проблем с Енергото“. Кой знае какви сметки за ток му идват и той веднага скочи към нетварната светлина… Няма нищо лошо в това, че и ти искаш да научиш тези неща, но да караме подред.

Ще започнем с първите стъпки, с най-простите, и тогава ще започнем да летим. За мнозина рационалисти, за тези, които мислят рационално, въпросът за поста, например, предизвиква скандал. Не се ли срамуваме да постим? Възможно ли е Бог, който е създал галактиките, съзвездията, цялата вселена, да седи и да гледа какво слагам в устата си с лъжицата? Възможно ли е това? Нима целият Бог няма работа и гледа какво дъвча и какво поглъщам? Внимавайте, нещата не са сложни, ужасно прости са. Ще получите диплома за висше образование, но след като сте завършили гимназия. Ще вземеш висше образование, след като завършиш гимназия. Ще завършите гимназия, след като завършите основно училище. Ще започнем отначало. Ще започнем просто. Началото, за да получите духовна диплома, са простичките ежедневни неща, които, ако не ги преживеем, няма да ги познаем. В Св. Писание се казва, че постът е първата заповед, която Бог дал на хората. Ето защо Василий Велики казва: „Постът е на същата възраст като човека“. Каквато и да е възрастта на човечеството, заповедта за поста е една и съща. Ето защо на поста се придава толкова голямо значение от редица отци на Църквата, които пишат слова, похвални слова за поста, а ние пеем в един тропар „с пост, бдение, молитва, небесни дарове си приел“ (от общия тропар на преподобен „Пустинний жител“, гл. 1 – бел.ред.)

Не само с бдението, не само с молитвата. И с пост. Това, което изглежда просто и незначително нещо. Защо постът е толкова важен, ако изглежда на пръв поглед незначителен и ненужен? Св. Симеон Нови Богослов казва в първото си слово, че човекът е изпаднал в гордост. По някакъв начин необяснимата гордост е свързана с нарушаването на поста. Какво е казал Господ? Какво е казал Бог? От всяко дърво ще ядете, от всички дървета, освен от това дърво. Тук е постът. От това няма да ядете. Ще се въздържате. И веднага виждаме двойната форма на поста. Материалната и духовната. Защо? Защото, подчинявайки се на Бога, човекът постил. Той се лишавал от своето его, лишавал се от своето мнение. Проявявал послушание. Лишавал се е от волята си. Правил това, което Бог искал от него да прави. Той казвал: „Да бъде благословено.“ Ето го първият пост, който съществувал – докато той се подчинявал и не ядял от този конкретен плод на дървото. Отците казват, че това дърво можело да бъде едно обикновено дърво като всички останали дървета.

Нямало значение какво е било дървото. Важното било послушанието, което човекът проявявал спрямо Бога, като не посягал към това дърво. Той отсичал гордостта си. Подчинявал се на Бога и като спазвал заповедта за поста, продължавал да има съприкосновение с Бога, Който бил Живот и давал живот. И Адам бил жив. Когато изпаднал в гордост и решил да прекъсне съприкосновението си с Бога, като послушал първия горделивец, дявола: „Не, няма да постя, ще ям от това, което си ми забранил!“, съприкосновението с Бога било прекъснато. Той нарушил заповедта. Не постил. Точно това се случва, когато изключите кабела от електрическата мрежа. Електричеството се изключва, става тъмно. Скъсва се водопроводната тръба. Оставаш без вода и умираш от жажда. Тогава единственото, което добрият Господ можел да направи, било да допусне смъртта. Защото, както казва Премъдрост на Иисуса, син Сирахов: „за да не стане злото безсмъртно“.

Нарушавайки поста, до което ни е довела гордостта, ние сме изгубили Рая. Така ли сме изгубили Рая? Като се отрекохме от поста? Тогава, като спазваме поста, ще си го върнем. Чрез смирението, към което ни води постът, ще получим Рая. Как ще го постигнем? Много просто. Като държим ума на мястото му. Ето за какво помага постът.

Как ще го постигнем? Ежедневно практическо упражняване. Какво казва тази на пръв поглед незначителна заповед на Църквата за поста? Няма да ядете в сряда. Ще постите в сряда и петък. Бъдете внимателни. Какво иска Църквата? Да не ядем три неща. Месо, млечни продукти и яйца. Никой не ви казва: „Не ги яж“. Познавате ли някой, който е умрял, защото не е ял кисело мляко в сряда? Изяжте два килограма в четвъртък. Познавате ли някой, който е умрял, защото не е изял яйце в петък? Изяжте четири омлета в събота. Бъдете внимателни. Точно както нямаше значение какво е било дървото в Рая, няма значение яденето. Какво има значение? Вашето послушание към заповедта на Църквата, като спазвате поста.

И това не е просто послушание. То е и упражнение на ума. Постът държи ума на мястото му. Днес е сряда. Няма да ям блажно. Протягаш ръка, за да изядеш един шоколад. Няма да ям мляко, днес е сряда. Никой не се интересува какво ядеш. Това, което те интересува, е, че умът ти е буден. „Нащрек“. Точно тук, точно сега. Ето какъв велик подвиг извършваме, като постим. Това, което чужденците наричат контрол над съзнанието (mind control). Днес няма да ям блажно, днес е петък. Днес не ям блажно, защото е сряда. Ти си буден. Това означава, че изпълнявайки заповедта на Христовата Църква, ти проявяваш послушание към Този, Който е казал: „Поучете се от Мен.“ Точно това правим, когато казваме: „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“. „Господи Иисусе Христе, помилуй ме, Господи Иисусе Христе, помилуй ме…“. Не позволяваме на ума да се разпилее тук и там. Концентрираме го и той е на мястото си. И много скоро ще видите, че постът не спира до храната. Нямало значение какво било дървото в Рая.

Важното е, че всички сетива ще постят. Ще се насочим направо към нещо друго, различно от стомаха и храната. Ще започнете да обръщате внимание на това, което Църквата пее, ще започнете да научавате какво казват отците за поста. Пост за сетивата, пост за очите, пост за ушите. Ще обръщаме внимание на това, което виждаме, на това, което чуваме. Пост на езика. Всичко, което можем. Всичко, което държи ума ни буден. Да не се отдалечава умът ни от Бога. Това е смисълът на поста.

Някой обичаше да влиза в интернет през цялото време. „Какво да правя, геронда? Не мога да се отърва от него, превърнало се е в навик“. „Пости“ – казах аз. Имам предвид сряда и петък да не влизаш в интернет. Не чети новините в сряда и петък, чети ги в четвъртък. Научи ги в събота. Това също е пост. Правейки това, той запазва ума си насочен към заповедта.

Друг казва: „Не мога да постя, а не мога без това, не мога без онова.“ И докато не може да се лиши от толкова много неща, става вегетарианец, става веган и до края на живота си не яде нищо. Има такива хора, които постят цяла седмица, цял месец, цяла година, а ние не можем да постим два дена? Сряда и петък? За резил ставаме. Нещо толкова просто, което накрая доказва, че сме престанали да бъдем прости. Пеем на Вечернята в събота срещу Сирни Заговезни Бог да ни даде ум-владетел. Ще имаме ум-владетел. Умът ни ще ни управлява. Няма да се отклоняваме от правия път. Светъл, чист ум, който ще бъде в наша власт и няма да са движим от емоции. Винаги ще започваме с простите неща, с телесните неща, като например поста, ако искаме да стигнем до духовното.

Харесват ми цветята. Бях засадил едно много известно цвете, гледах да не изсъхва, поливах го, изливах вода върху него, то цъфтеше, беше зелено, беше се превърнало в зелен хълм. Но то не цъфтеше, не даваше цветя. За известно време забравих да го поливам. Оставих го неполивано. Когато отидох да го видя, листата се бяха събрали и то беше пълно с цветя. Наричат го космос. Много известно цвете. Докато го поливаш, то няма да цъфне. Наложи му пост, лиши го от вода и виж с колко цветя ще се отрупа. Оттогава го поливам. Ето какво прави постът.

Съществуват различни християнски групи, не само православни, и други разклонения, и аз попаднах на списание на една такава християнска група и останах с отворена уста. То обвиняваше Православието. Какво пишеше? Има видове православие. Много видове. И първият вид има силно изразен популистки характер. То има минимална връзка с Христовата вяра, популисткото православие. Защо? Защото християните в популисткото православие са длъжни да спазват определени правила. Да постят… Забелязали ли сте как се страхуват от поста? Друг вид популизъм. Именните дни… Да се почитат светците, да се празнуват, това било популизъм. Запалването на свещта, кръстният знак… Това е падение, това е падение за Православието.

А що се отнася до общуването, пишеше там, с трансцендентното и божественото… Представете си сега един вид християнство, което си мечтае за общуване с трансцендентното и божественото… Трансцендентно и божествено? За нас Бог е личност, Той е Някой, Той е нашият небесен Отец, Той е Духът, Добрият Утешител, Той е Христос. Какво означава трансцендентно и божествено? И този велик християнин, който искал да общува с трансцендентното и божественото, не можел да преглътне, че ние, православните християни, се молим на светците. И още повече на Света Богордица. Ето до какво е стигнало християнството според тези християни. Да имаме пости, празници, да имаме благоговение към Светците и към Света Богородица. Това, което много хора не могат да разберат. Че постът не се изчерпва с материалните неща. Умът бодърства. Внимаваме какво ядем, внимаваме какво пием. Буден си. Или живееш като спящ, поглъщайки всичко, което ти попадне, или умът ти е на място. И когато умът започне да си идва на мястото, тогава ще разберем духовното измерение на поста, за което Църквата ни говори в девете песен на Утренята в Сряда от Трета седмица на Великия Пост, където, когато псалтът пее и казва: „Пост! Да постим, братя, от безсрамни помисли“. Няма да постим само материалните неща. Те ще ни накарат да осъзнаем и духовния пост. Именно към него ни води телесният пост. На друго място в един светилен се казва: „Когато душата ти пости от храни“, „и не се очистваш от страстите си“ и „приличаш на злите демони, които никога не се насищат“. Когато постиш от храна, но не постиш от страсти, знаеш ли в какво се превръщаш от този пост без храна? В дявол. А дяволът пости. Ние, колкото и да постим, в някакъв момент ще ядем. Дяволът винаги пости. Неговият пост е безполезен. Защо? Защото остава в гордостта. Точно това казва той: „Нека постът бъде повод за поправяне.“ Постът ви ще стане повод за поправяне, ако поправите страстите си. Ако не ги изчистите, постът ви ще прилича на поста на дявола. Никога няма да можем да постим като дявола. Затова псалмопевецът се пита по-надолу и казва: „Ако душата ни не е очистена от порока, какво се радваш на поста? На какво се радваш, когато постиш?“ Постиш напразно. „Защото Господ не е избрал този пост.“ Господ не е избрал този пост. Единственото, което Той иска, е нашето поправяне. „Душо, ако не се очистиш от нечестието, за какво се радваш на поста?“ Ето докъде води постът в сряда и петък. И понеже дяволът знае къде ще завърши този, който започва поста, в крайна сметка ти пречи да постиш и осмива поста. Това са тривиални неща, те са за свещеници и монаси, те са отживелица. Защо? Защото постът е унижение. Няма да ям това в сряда, няма да ям това в петък. Смирение е да се подчиняваш на заповедта на Христовата Църква. Това се казва в едно песнопение: „Да постим с пост приемлив, угоден на Господа“.

Какъв е постът, който е угоден на Господа? Какъв е постът, който е приемлив за Господа? Внимавайте. Няма място за погрешно разбиране на това какво е постът. Той е „въздържание на езика, въздържание от гняв“, ще се въздържаш от гняв. Няма да се гневиш. Ще се въздържаш от желания, от злословие, от осъждане, от лъжи, от клетви.

Бедността, лишаването от тези неща, е истински и приемлив пост. Това е постът; но ние казахме, че за да получим университетска диплома, трябва да започнем от първи клас на основното училище. Така че ще внимаваме да не се увличаме. Ще започнем с простите неща.

На един духовник на Света Гора се изповядала една благочестива жена. Тя била бременна. Лекарят ѝ казал: „Трябва непременно да ядеш сирене, мляко, кисело мляко, всичко, което съдържа калций“. Духовникът ѝ казал: „Разбира се, че ще ядеш. Имаш нужда. Ще е нужен калций за двама човека“. И за нея, и за плода, когато започне да изгражда скелета си. „Бог вижда, че не от презрение към поста ядеш мляко и сирене, а по нареждане на лекаря“. Тръгнала си жената, но не можела да се успокои. „Да ям сирене и кисело мляко в сряда и петък?“ И продължила да пости. Не ядяла нито в сряда, нито в петък. Беше много набожна. Когато духовният ѝ наставник разбрал за това, той се ядосал и ѝ казал: „Никога повече няма да се причастиш отново, ако не си яла сирене и кисело мляко в сряда и петък!“. Тя навела глава и не казала нито дума. До ден днешен, минаха години, всяка сряда и петък тя яде сирене и кисело мляко и приятелките ѝ я закачат: „Ти ли си добрата християнка, която яде, яде и след това отива да се причасти?“ Те знаят защо го прави и се шегуват, а тя продължава да яде и да се причастява. Тя пости. Внимавайте. Нека да яде сирене в сряда и петък. Тя пости, лишава се. Какво? От своето его, мнение, воля. Това е постът. Унижение. Постът, който ни води към гордост, е дяволски пост. И не само това.

Отците отиват по-далеч. Постиш, тоест лишаваш се от храна, от страсти? Какво казват отците? Лиши се и малко малко от парите си. Това също е пост. Има и друг тропар: „Милостиня, съчетана с пост, те избавя от смърт“. Милостинята, когато е съчетана с пост, те спасява от духовна смърт. Казва свети Йоан Златоуст: „Покажи ми поста си чрез делата си“. Как? „Ако видиш бедняк, дай му милостиня“. Виждате ли докъде води постът? „Ако видиш бедняк, дай му милостиня; ако видиш враг, примири се с него; ако видиш, че твоят приятел напредва, не му завиждай. Пази ръцете си, нозете си, очите си, ушите си чисти от греха“. Това е постът. Да се лишаваш от тези неща, което ще постигнеш, когато започнеш да се лишаваш от маловажните неща; сиренето, яйцето. Голяма работа. Но ако не започнеш с тях, няма да стигнеш до останалите. Казва св. Йоан Златоуст: „защото ние се очистваме, братя“, казва една стихира, от какво? „Защото каква е ползата, когато не ядем месо, а ядем нашите братя?“. Този, който обвинява другия, е, казва той, все едно че е ухапал и изял плътта на брат си.

И продължава стихирата: „Да не се изяждаме един друг с с клевета“. Да не се изяждаме един друг с клевети, с осъждане, а след това да казваме, че постим. Затова един свещеник казваше: „Идват на изповед и ми казват: „Не постих в сряда, не постих в петък“, но никой не ми казва: „Осъдих брата си, оклеветих другия“, никога!“.

Един дядо ми казваше на Света Гора, като се смееше: „А, не ям месо, ям месаря, когато си отворя устата! Иначе постя, не ям месо!“.

Разказваше ми друг отец, беше Великият пост, както е сега на Света Гора, и през четиридесетте дни, освен през съобта и неделя, ядем варива. Той се скарал с някого. Дойде и ми каза: „Днес постих, ядох варива и човешки котлет“. Беше направил другия човек на кайма.

Така че ще започнем от материалното, за да стигнем до духовното. Хората в старите времена, защото са живели в Църквата, са правили всички тези неща с простота. По силата на традицията те не чувствали никакви затруднения. Ние, понеже сме се отдалечили от Църквата, смятаме всичко за трудно. И рационализираме всичко. Логично ли е сега Бог да гледа какво ще ядеш? Логично ли е едно, логично ли е друго? Но цялата ни вяра не е рационална. И може да ти казват, че Създателят на Вселената е влязъл в утробата на една жена. Логично ли е? Разбира се, че не. Не може да ти казват, че тази жена е родила и е останала Дева и, и, и… Нашата вяра е свръхразумна. Защо приемаме тези неща? Защото виждаме резултатите. И от резултатите виждаме, че заповедите са правилни. Не знаеш как става, но знаеш, че то става.

Както например, когато лекарят ти каже: „Вземи това хапче и ще оздравееш“. Вземаш хапчето, но не знаеш дали е правилно. Но от факта, че оздравяваш, виждаш, че лекарството е било правилно и лекарят е бил прав.

Бях в един манастир, сега това е женски манастир, имат хубава библиотека. През 1821 г. е бил мъжки. И имат едно писмо в библиотеката. Знаете ли от кого? От Георги Караискакис (гръцки национален герой, борил се за освобождение от турците – бел. ред.). Било зима, март, сняг, студ, в манастира имало кози, овце и Караискакис и момчетата му се биели в снега. И в писмото, което Караискакис изпратил, пишело: „Свети игумене, моля те, прати ми, защото имаме нужда от: сухари, маслини, варива.“ Не помня какво още прочетох. Замислих се, отново се замислих и погледнах писмото. Сухари, маслини, варива, а не, „изпрати ни някоя овца, която да заколим и изядем, някое агне, което да опечем, една коза, която да опечем“. Сухари, маслини, варива. За какво? Било през Великия пост и те постели. Сражавали се в планините, в студа, гладували в продължение на 40 дни и постели. Спазвали заповедта на Христовата Църква. Дали Христос няма да се смили над такива хора в тяхната борба?

В онези времена не е имало радиостанции и телевизори, които да съобщават на хората как живеят на други места, но е имало пътешественици. Някои хора, които имали пари, обикаляли света, записвали впечатленията си и от техните книги хората научавали какво се случва на други места и как живеят хората другаде. Един от тях, французин, чието име случайно знаем в Гърция, защото донесъл в Гърция едно цвете, което Гърция нямала, цветето е по-известно от него. Името му е Пукевил. Той донесъл Поквил и то се превърнало в бугенвилея и всички го познаваме. И така, този французин, Пукевил, преди революцията от 21 г. обикалял Гърция. Той бил и в други части на света. Нощувал в едно село в Пелопонес.

Една вдовица имала болен дядо, нейния баща, с три деца, едно на пет години, едно на седем и едно бебе на ръце, които също били болни. Гостоприемна, тъй като гърците винаги били гостоприемни още отпреди Христа, тя видяла чужденеца и го повикала в дома си, вече се стъмнило, дала му стая да остане, заклала една кокошка, която имала, сварила я, направила хубава пилешка супа, седнали да ядат, всички яли, французинът бил възхитен и по някое време мъжът казал: „Гледам и виждам, че жената, болният й баща и болните деца ядат варена леща“ и той й казва: „Ами защо не дадеш малко пилешка супа на дядото и децата?“ И какво казва жената? „Ако ядем месо в сряда, значи сме се потурчили!“. Което в съзнанието на хората означава, че този, който не пости, не е нито християнин, нито грък.

Един историк, Фотакос, описал живота на Папафлесас (гръцки свещеник и държавен служител, който става една от най-влиятелните фигури по време на Гръцката война за независимост) и казва: „В някакъв момент, когато Папафлесас пристигнал в Аргос, брат му Никита за по-голяма сигурност облякъл Папафлесас в турски дрехи. Той му дал турски дрехи, оръжия, въоръжил го и те отишли да отседнат в къщата на известния Икономопулос. Жената на този човек видяла Папафлесас и брат му Никита облечени в турски дрехи, те не говорели и тя ги помислила за турци и ги нагостила, дала им да ядат варени яйца. Те се престорили, че ги ядат, и тайно ги изхвърлили. Било сряда и хората намерили яйцата изхвърлени, когато Папафлесас си тръгнал с брат си Никита“. Не можели ли да кажат: „Защо да обидим жената, която ни даде яйца?!“.

Не, било сряда и те не ги изяли. За да не я обидят, те тайно ги изхвърлили. Същото се случило и с един английски пътешественик, който бил дошъл тук, на остров Крит. Трябва да намерите книгата му и да я прочетете. Ще научите толкова много за Крит и за критяните – интересни, странни и необичайни. Името му е Робърт Пашъл. И той също описал своите впечатления. Критяните са гостоприемни. Каква храна, какви омлети, какви сирена, какви кисели млека, останал доволен англичанинът. Той останал достатъчно дълго. Но видял, че в някои дни на масата нямало толкова много неща. Почти нищо. И той им казва:

– Защо днес масата е такава?

– Ами – казват му те, – прости критски селяни, – ние постим в сряда и петък.

Англичанинът не разбрал. Какво означава да се пости? Защо се пости?Англичаните премахнали не само постите, но и много други неща.
Защо постите в сряда и петък? Хората бяха прости селяни, какво можели да му кажат? И те му казали: „Заловили Христос в сряда и Го разпнали в петък и ние постим“. Как можели тези хора да постят, а ние не можем? Как днес има хора, които могат и стигат дори по-далеч?

Повярвайте ми, засмях се, когато прочетох нещо от Павзаний. Смешно е, но гърците са постили още преди Христос, защото са разбирали значението на поста. В битката при Платея персите били победени от спартанците и военачалникът Павзаний извикал спартанците и победените перси да се хранят заедно на обща трапеза в знак на помирение. „Ние ви победихме, не ви мразим, вие сте победени, но елате да ядем заедно. Донесете храната си.“ За десет минути спартанците приготвили масата. Черна супа (оцет, сол и свинска кръв). За десет минути трапезата била готова. Персите закъснели и дошли, натоварени с храна, която оставили показно на масата. Вижте колко добре се храним ние! Павзаний ги погледнал и като поклатил глава, казал: „И имахте претенции вие със стомах, пълен с такава храна, да победите онези, в чиито стомаси имаше само черна супа?“.

Ето как биваме победени духовно, когато сме победени физически. Това казва Божият Дух на друго място: „техният бог – коремът „. Когато сте поробени от някоя страст, вие не просто сте победени. Страстта, на която сте поробени, става ваш бог и вие ѝ се покланяте като на бог. Страстта на чревоугодието, блудството.
Един мой познат, военен, момче, левент, женен с деца, ми казва: „Ние, отче, с жена ми се въздържаме от интимна любов по време на Великия пост, заради поста“. Изплаших се, защото понякога хората се отклоняват от правия път, и му казвам: „Виж, в брака интимната любов не е грях. Църквата не осъжда и не обвинява особено нещо, което Църквата публично благославя. Иска ли го и жена ти?“. И той ми казва: „Да. Абсолютно. Разбира се, че иска.“ Защото апостол Павел казва: „Недейте се лишава един от други – освен по съгласие за някое време, за да пребъдвате в пост и молитва“ (1 Кор. 7:5). Не се лишавайте един от друг освен по взаимно съгласие, защо? За да се занимавате повече с молитвата. Как други с любовта, която имат към Христос, могат да пазят пости, а ние не можем да се лишим от сирене и яйца в сряда и петък. Какъв е този абсурд? Какви нелепости са това? Другите могат да правят такива пости, а ние да не можем да се лишим от сирене и яйца на омлет?

През 1758 г., преди Въстанието от 21-ва година, в една част на Монемвасия се ражда дете. Кръстили го Йоан. Момчето имало баща свещеник, опитвало се да прилича на баща си, така че не бива да обвиняваме децата. Децата подражават на това, което виждат. Не казваме ли, че крушата не пада по-далеч от дървото? Ако искаме децата ни да се научат на правилни неща, не просто ще ги казваме, а ще ги показваме, за да могат да ги видят. Защото нашите деца са създадени по наш образ и подобие.

И така, той е е роден през 1758 г. През 1770 г. един албанец, Хаджиосман, нахлува в Гърция с войска и Гърция е окъпана в кръв. Той пристига в едно село, Гувес се казва, бащата на младия Йоан бил свещеник и убива свещеника. Арестува презвитерата и Йоан и заедно с други ги отвежда до Лариса и ги продава. Дори ги продават няколко пъти – три пъти и презвитерата, и 15-годишния. Турчинът, който ги купил, видял, че момчето е умно, интелигентно, съобразително, симпатично, харесал го и започнал да го ласкае. И се опитал да го накара да хареса новото му турско семейство и да го направи мюсюлманин. Постепенно се опитвал да го спре да пости, да го спре да вярва, започнал с ласкателства, с аргументи, момчето не отвръщало. След това започна да го тормози. Момчето оставало непоколебимо.

Междувременно жената на Хаджиосман, която виждала какво се случва, се занимавала с магии и направила магия на детето, което било в тийнейджърска възраст, на 15-16 години, за да го хвърли в плътски грях. Магиите ѝ не действали. Всичко било напразно. После, след като на турците им омръзнало да молят и да притискат Йоан да се обърне, той го завел в двора на джамията и там се събрали други турци и започнали да го бият ту със страничната част меча, за да не умре веднага, ту с пръчки, за да го накарат да се потурчи. Отговорът му винаги е един и същ. „Аз турчин няма да стана! Християнин съм и ще умра като християнин!“.

Било лято. Започвал Богородичният пост и турчинът забелязал, че момчето пости. Не ядял някои храни, не искал да наруши поста си. Той го хваща, вкарва го в обора за две седмици, петнадесет дни. Окачил го с главата надолу, с краката нагоре, с въже, запалвал слама отдолу, за да го опуши, и го оставял да гладува, за да го принуди да наруши поста си и да яде. Момчето не прекъсвало поста, а продължавало да пости. И майка му започнала да плаче. Турчинът я извикал. И тя започва: „Яж, детето ми! Бог и Света Богородица ще ти простят, защото виждат, че го правиш от нужда. Смили се над мен. Къде ще ме оставиш сама? Яж и никой няма да те осъди“. Малкият не отвръщал. Научил го от баща си. „Защо се държиш така, майко? Нали Авраам пожертва сина си, за да прояви послушание към Бога? Ти си презвитера, а аз съм син на свещеник и мъченик“, защото баща му бил заклан от свещеник. „Трябва не само да бъдем верни, но и да даваме пример, защото другите ни виждат“. Момчето е на 15 години. „Защото ако не пазим малките неща, как ще опазим по-тежките и по-големите?“.

Турчинът побеснял. Започнал да го намушква, да го удря с ножа. Е, след два дни момчето умира, на 21 октомври 1773 г., а днес неговият празник е на 21 октомври, Църквата почита паметта му. Хвърлили малкото му тяло в една градина, за да го изядат кучетата. Кучетата се събрали и не само че не го докоснали, а го обикаляли, за да не се приближи никой до него, и от тялото на детето започнала да излиза светлина. Турчинът не знаел. Уведомили епископа на Лариса. Той отива и получава разрешение от турчина да погребе момчето, турчинът не го интересувало: „Вземи го и го погреби“, то било мъртво. Погребват го, след три години се извършва изваждане на останките му, митрополитът го предава на майката, която моли и иска тялото на детето и от Лариса го отнася в Монемвасия. Сега то се намира в манастира Зербицис край Спарта.

Казва св. Йоан Златоуст: „Ако постът е бил необходим в Рая, то колко повече извън него. Ако лекарството е било полезно преди раните, толкова повече е необходимо сега, когато сме пълни с рани“. Постът не е нещо незначително. Христос казва нещо страшно: „Тоя пък род не излиза, освен с молитва и пост“. Обръщате ли внимание? Той не казва, че демоните ще си отидат с молитва. Молитва и пост. Не просто молитва, която е духовно нещо, а и с пост, който е нещо телесно.

Внимавайте, нека не презираме телесната аскеза, малката телесна аскеза, която можем да направим. Не само душата ще отиде в Рая. Тялото също ще отиде. Не само душата ще отиде в ада. Тялото също ще отиде. Христос не е създал души. Той е създал човека от душа и тяло. Именно за това ще се подвизават и двете за спасение. Душата ще се моли, тялото ще пости. Душата ще помисли за нещо добро? Няма да осъди? Тялото ще прави кръстния знак, ще прави поклони, колкото може. Ще прави поклони, които може. И двете ще се подвизават. Родът на бесовете няма да бъде прогонен, освен чрез молитва и пост.

В Патерика има един случай с един авва и един обладан от демони човек. Демонът не излизал и те го завели при този подвижник, за да го излекува, а тъй като демонът не излизал, подвижникът казал на демона:

– Излез от човека и влез в мен.

Наистина, демонът влиза в подвижника и той бива обладан. И той започва да пости, увеличава молитвите си молитва-пост, молитва-пост, минава повече от година. Накрая демонът си тръгва с писък: „Не те издържам повече! Не мога да остана повече.“ И подвижникът му казва: „Но защо си тръгваш? Никой не те е изгонил.“ Освен с молитва и пост. Нека да спрем да бъдем толкова „умни“, защото в крайна сметка от много акъл станахме „големи умници“. Казва един мъдрец от нашето време, чиято мъдрост е от този свят: „Господ постил, но го правил в някои изключителни случаи“.

Точно затова и ние трябва да постим. Защото нашият живот е много изключителен случай, който няма да се повтори отново. Нека да оставим умниците на техния акъл. Ако някой ви попита каква е ползата от поста, ще кажете: „Щом е било от полза за Христос, няма ли да е от полза и за мен? Ако накарам повече парализирани да ходят, отколкото Христос, ако дам светлина на повече слепи, отколкото Христос, ако възкреся повече мъртъвци, отколкото Христос е възкресил, тогава ще отменя поста. Дотогава ще постя с поста, с който Господ е постил“. За да завършим с едно прекрасно песнопение от прекрсната Утреня на Сирна Неделя: „Дойде времето за началото на духовните борби“. Пее Църквата на Христос. В нея се говори за духовните борби, говори се за победата над демоните. Каква е тази победа? „Всеоръжното въздържание.“ Да се научим да поставяме спирачка, да постим. „Защото чрез него Моисей стана събеседник на Твореца“. Моисей постил и разговарял с Бога. Моисей постил и слушал Бога. Моисей постил и видял Бога.

„Господи, чрез него удостой и нас да се поклоним на Твоите страдания и на Светото Възкресение като Човеколюбец“, казва тропарът. Амин.

превод: Константин Константинов