Автор: св. Лука Кримски

Отворете сърцата си и вникнете в думите на Христос:

„…Затова казвам ви: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.“ (Марк. 11:24).

Сякаш това е напълно определено и ясно обещание на Христос да изпълни всички наши молби, всички наши молитви.

А колко ли често плачете, защото молитвите ви не са изпълнени, колко ли често скърбите за това?!

Защо, защо е така? Защо св. апостол Иаков не казва и дума от онова, което е казал Господ Иисус?

В неговото съборно послание четем: „Просите, а не получавате, защото зле просите, – за да го разпилеете във вашите сладострастия. Прелюбодейци и прелюбодейки! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога”. (Иак. 4:3-4).

Какво означава това? Възможно ли е един свят апостол да противоречи на Господ Иисус Христос?

Разбира се, че не. Може ли някога да има противоречие в Божието слово?

Как можем да обясним това очевидно противоречие?

Ето как: думите на Господ Иисус Христос „Каквото и да поискате в молитва, вярвайте, че ще получите” се отнасят за Неговите свети апостоли, Неговите ученици, Неговите приятели, а не за всички прелюбодейци. Апостолите и всички други християни, които изпълняват Христовия закон, ще получат всичко, което поискат, но прелюбодейците и прелюбодейките няма да го получат.

За какви прелюбодейци и прелюбодейки говори св. апостол? Само за тези, които наистина прелюбодействат ли става въпрос? Не. Той говори за нещо друго, той говори за прелюбодеяние по отношение на самия Бог, той казва: „Или мислите, че напразно говори Писанието: „до ревнивост Бог обича духа, който е вселил в нас“?“ (Иак. 4:5).

Той нарича прелюбодейци и прелюбодейки онези, които прелюбодействат срещу самия Бог, които предават Божията любов, които споделят Божията любов с нещо друго, както прелюбодеецът споделя любовта на жена си с любовта на друга жена. Помнете, че има прелюбодейци и прелюбодейки по отношение на самия Бог.

Кои са те? Това са тези, които са в приятелство със света, а за св. апостол приятелството със света е вражда против Бога.

И апостол Йоан Богослов казва: „Не обичайте света, нито което е в света: ако някой обича света, той няма любовта на Отца“ (1 Йоан. 2:15).

За какъв свят говорят светците? Апостолите? Наистина ли става дума за красивия свят, създаден от Бога, който грее с божествена красота?

Не, а за един съвсем различен свят, тъй като в Свещеното Писание думата свят означава и вселената, но и нещо съвсем различно.

Светът във второто значение на тази дума са всички онези, които живеят без Бога; светът са всички онези, които не гладуват и жадуват за истината, а гладуват и жадуват само за удоволствия, само за удовлетворяване на своите страсти; светът са онези, които не подреждат целия си живот според думите на Господ Иисус Христос, Който е казал: „Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях; защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.” (Мат. 7:13-14).

Огромни, безкрайни тълпи от хора се втурват по утъпканата широка пътека, блъскат се и се блъскат, мачкат се един друг. Накъде бягат, накъде се стремят, какво търсят?

Те изобщо не търсят вечната правда, не гладуват и не жадуват за правдата, както хората, които обичаха Христос. Те гладуват и жадуват за нещо съвсем различно: те гладуват и жадуват да направят живота си, живота на семейството си, възможно най-комфортен и приятен. Те се стремят единствено към временни блага и към суетните блага на краткотрайния земен живот, без да се замислят за вечния живот. Те не се стремят да влязат в него, като смятат, че всичко приключва с тяхната смърт.

Много кръв има по този широк, трънлив път, защото по него всички, които се стремят единствено към благата на този свят, се борят помежду си със злоба и омраза.

Мнозина са тръгнали по този път, мнозина са онези, които уреждат живота си за сметка на другите, които се предават един друг, които дори се отказват от своите благодетели и ги предават.

Вярно е, че не всички, които тичат по този широк път, са толкова нечисти, толкова жестоки.

Други вървят по този път, вървят честни хора, хора, които не правят зло, които не са изцапали ръцете си с кръв, които не уреждат своето благополучие за сметка на доброто на другите.

Кой е това? Това са онези, които „без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда, те се не покориха на Божията правда“ (Рим. 10:3).

Те не се подчиняват на Божията истина, те си поставят за цел своята собствена истина.

Някои ценят научната истина, други – политическата. Това е тяхната собствена истина, това е идолът, който те сами създадоха. Те се покланят на този идол, без да се покланят на Бога, те вървят по своя път.

Хората вървят по различни пътища в живота и смятат, че всичките им пътища са добри, но Господ разрушава, често напълно унищожава тези пътища, защото това не са Божиите пътища.

Онези, които следват тези пътеки, не вдигат очите си към Божия трон. Те не мислят за вечната истина, която нашият Господ и Бог Иисус Христос донесе на земята.

Те дори не ценят най-голямата светиня – Кръвта Христова.

За тях говори св. апостол Павел в писмото си до евреите: „ Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт, колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?“ (Евр. 10:28-29).

И колко ли потъпкват Кръвта Христова, а ако не я потъпчат, тогава я оценяват на нищо, забравят за нея, забравят за Кръста Христов, с който Той спаси света.

Виждате за какви прелюбодейци и прелюбодейки говори св. апостол: прелюбодейци по отношение на Бога. Те няма да получат това, което искат, защото не са приятели на Бог, но нашият Господ каза: „Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам” (Йоан 15:14).

Всеки може да стане приятел на Бога – стига да поискате, стига да поставите за цел на живота си изпълнението на Христовите заповеди, само ако гледате с трепетните си очи на ума към кръста на Христос, само ако кръстът Му е изписан в сърцата ви, тогава каквото поискате, ще бъде направено за вас.

Защото тези думи не се отнасят само за светите апостоли, но и за всички праведни, за всички чисти християни – тези думи се отнасят за всеки, който изпълнява Неговите заповеди, за всеки, който стане достоен да носи името християнин.

Ето нещо: трябва да станем приятели на Христос, не трябва да бъдем приятели на света, защото е невъзможно да съчетаем служението на Бог със служението на света; защото е невъзможно да се съчетае любовта към Бога с любовта към света.

Или едното, или другото: или Бог, или светът.

И ако изберем Бог и започнем да изпълняваме Христовите заповеди, тогава очарованието и съблазните на света в нашите очи ще станат напълно незначителни, безинтересни, както игрите, които забавляват малките деца, стават ненужни и безинтересни за възрастните.

Тогава, достигнали съвършена възраст, ще застанем над всички блага, над всички удоволствия на света. Ще се стремим само към най-висшите Божии блага, ще започнем да гладуваме и жадуваме за правдата.

Но е необходимо Христовият кръст да бъде незаличимо изписан в сърцата ви, така че никога да не забравяте за Христовия кръст, никога да не забравяте за Неговата кръв, с която всички се спасяват.

Тогава ще станете такива, когато се молите, искайки единствено доброто, когато искате само това, което пророк Давид поиска в Псалм 50: „Сърце чисто създай в мен, Боже, и правия дух обнови вътре в мен”, когато се молите единствено за това, Господ да ви даде смирение, тишина, благост, свята любов – единствено за това – тогава вашите молби непременно ще бъдат изпълнени.

А ако поискате зло, ако сте като крадци, които се прекръстват, докато вършат кражбата си и молят Бог за помощ, няма да получите, разбира се, няма да получите това, което искате, никога, никога няма да го получите.

И така – искайте само това, което е угодно на Бог.

И бъдете приятели на Бога, а не на света.

Свети Лука (Войно-Ясенецки). Проповеди, 22 юли 1951 г.

превод от руски: Мартин Димитров