Автор: архим. Захариас (Захару)

Въпрос: В живота си познаваме по-отблизо личността на Христос. Можем ли да изградим подобна връзка със Светия Дух?

За известно време упорствах: „Няма да се моля само на Христос. Искам да имам близостта и на Небесния Отец“. Започвах да се моля на Отца, но след няколко минути се оказваше, че се моля на Сина. Защото Кой е Този Небесен Отец? Този, Който „толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (вж. Йоан 3:16).

Започваш да се молиш на Отца и без да осъзнаваш, се озоваваш при Сина. Постоянно познаваме Отца от това, което ни е казал Синът и дори не е необходимо да мислим, че имаме и специална връзка с Отца, защото Отец благоволи ние да бъдем научени от Неговия Син и след като станем съ-образни  на Неговия образ, Синът ще ни предаде като деца на Небесния Отец за цялата вечност. Същото се случва и със Светия Дух: започваме да се молим на Светия Дух и без да осъзнаваме, молитвата ни отново е насочена към Сина, защото Той дава Светия Дух.

Виждаме, че когато се молим на Бог Отец или на Светия Дух, имаме същата енергия-действие в молитвата, както когато се молим на Сина. Господ обаче казва: „никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Йоан 14:6). Никой не получава Светия Дух, освен чрез Неговия дар, защото Христос е Този, Който, „като се възкачи на височината, плени плен и даде дарове на човеците “ (Еф. 4:8). Христос казва: „ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас“ (Йоан 16:7), защото е трябвало да си отиде и да се яви пред Бога,  завършвайки делото на спасението, за да бъде благоугоден Небесният Отец и да дари даровете на Светия Дух на земята. И колкото повече Господната благодат действа в нас, толкова по-благодарни ставаме и към Светия Дух. „По дара на Твоя Христос“, както казваме в Преждеосвещената Литургия и с нарастването на даровете в душата, започваме да имаме общение и със Светия Дух.

Синът прие да стане Началник на нашето спасение, което Му струваше живота и ни показа любовта Си докрай, но това беше волята на Бог Отец, а Светият Дух съпътства делото на Сина, като поставя печата на съвършенството върху всяко Негово действие. Така че ако имаме връзка с Христос, със сигурност имаме връзка и с Отца, и със Светия Дух. Свети Силуан казва, че не е знаел, че съществува Свети Дух преди да види Христос. След това  почувствал личното съществуване на Светия Дух, което свидетелства, че Христос е Бог и че Той дава Светия Дух. Откъде е знаел, че Светият Дух е Този, Който свидетелства в сърцето за спасението? Той разпознал Светия Дух, защото Той му дал тази изключителна любов към Христос и укрепил естеството му, за да се съедини напълно с Христос чрез „свръзката на съвършенството“ (Кол. 3:14) и да понесе пълнотата на тази любов, защото ако Светият Дух не укрепи естеството на човека, всичко божествено е непоносимо за него.

Ето защо това, с което постоянно се занимаваме, е как да имаме по-добра и по-силна връзка с Христос, така че „ни смърт, нито живот, ни Ангели, ни Власти, нито Сили, ни настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар”, ако съществува друга твар“, да не може да ни отлъчи от любовта Христова  (Рим. 8:38-39). Имаме ли Христос? Имаме едновременно и Отца, и Светия Дух; имаме словото на небесния Отец, чисто, както ни го е дал Христос, и имаме дълбочината на разбиране на това слово, дадено от съвършенството на Светия Дух. Нашият Бог не е като елинските богове, които се карали помежду си. В нашия Бог има това неописуемо, тази неизразимо, непостижимо взаимопроникване на съвършената любов, на съвършеното смирение.

Въпрос: Св. Софроний казва, че християнинът трябва да има постоянно вдъхновение в борбата си. В какво се състои това вдъхновение?

„Онези, които са водени от Светия Дух, никога не престават да слизат надолу, укорявайки себе си“, казва старецът („За молитвата“, с. 173). Тъй като е смирен Бог, Светият Дух учи на смирение, когато се всели  в човека и това смирение привлича по-голяма благодат, която се превръща в него в истинско вдъхновение. Старецът определя вдъхновението като „действието на Светия Дух в сърцето на човека“ („Ще видим Бога както си е“, с. 189), но според вечния закон, който Писанията формулират, „който се смирява, ще бъде въздигнат.“ (Лук. 18:14) и „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат “ (Иак. 4:6; 1 Петр. 5:5).

Следователно имаме вдъхновение в живота си, когато биваме вдъхновени от Светия Дух да се смирим, за да не Му пречим да се всели в нас. И когато Светият Дух се всели в нас, ние също ставаме образ на Петдесетница, т.е. „… странни думи, странни учения, странни поучения“ на Светата Троица (от Хвалитните стихири на Петдесетница).

Вдъхновението се състои в това да приемем дара на Светия Дух да обикнем смирения Христос, а Той да ни предаде Своята благодат докрай и да ни опияни с безкрайната Си божествена любов. То се състои в това, че Светият Дух учи на смирение, а смирението привлича благодатта, която ни съединява с Христос. Тогава Христос може да поеме „кормилото“ на нашия живот, т.е. може да направлява живота ни и да установи Светия Дух като кормчия на нашия живот, така че и ние да можем да кажем като апостол Павел: „Светият Дух ни доведе в Йерусалим, в Троада, във Филипи, в Македония…“ (Деян. 20:22). Апостолът се изразява така, сякаш  имал върху себе си  ездач – Светият Дух, Който го  направлявал. Така става, когато човек се научи на крайното смирение, на което учи Христос. Това крайно смирение се състои в това да намразим себе си сред безόбразието, в което се намираме заради пороците си, да намразим греха, който сме извършили в този свят, „всички съгрешиха и са лишени от славата Божия“ (Рим. 3:23).

Истинското вдъхновение е да се научим на смирение да разпознаем под светлината на Христовото слово нашата поквара и отчуждение от Бога; да намразим всичко, което пречи на Христос да се всели в нас, да Му отдадем цялата слава и да поемем върху себе си целия срам за нашата духовна нищета. Ще черпим безкрайно вдъхновение от крайността на това смирение, на което ни учи словото на Господ към св. Силуан: „Дръж ума си в ада и не се отчайвай“.

превод: Константин Константинов