Отец Владимир Пучков разглежда въпроса защо Църквата нарича мощите „нетленни“, дори когато те представляват само кости. Чрез богословски обяснения и светоотечески свидетелства се разкрива духовният смисъл на нетлението – не като физическа цялост, а като знак за Божията благодат, святост и вечен живот:

Автор: прот. Владимир Пучков

В действителност не всички мощи на светците са нетленни.

Разбира се, нетленността на тялото е един от критериите за събиране на доказателства за канонизирането на даден праведник. Този критерий обаче не е основният.

По-забележителен обаче е фактът на нетленността на мощите на някои светци, като например: св. Спиридон Тримитунтски или на св. Йов Почаевски. А наистина има и много други. Повече светци обаче са тези, чиито мощи са нетленни само частично или дори са запазени като отделни кости. Както вече беше казано, нетленността на мощите не е основният и не е единственият признак за светостта на дадена личност. Следователно светецът си остава светец независимо от състоянието на тялото му след смъртта.

Напълно очевидно е, че да се наричат нетленни всички мощи подред, въз основа на факта, че всички те са светиня, е погрешно и недопустимо. Всъщност Църквата не нарича всички мощи нетленни и никога не ги е наричала така. Разбира се, мощите на всеки светец са свети. Обаче само онези мощи, които не са претърпели разлагане след смъртта на светеца, могат да бъдат наречени нетленни. Обширно и при желание това понятие може да се приложи и към онези мощи, които са се запазили частично нетленни, като например мощите на преп. Александър Свирски. Но не повече от това.

В очакване на въпроса:

– Защо телата на някои светци са напълно нетленни, а на други са изтлели до кости?

Обяснявам. Светостта е състояние, което според Евангелието което се постига чрез вяра, покаяние и живот. Но тъй като светостта не може да бъде постигната с никакви човешки усилия, тя винаги е дар от Бога. И този дар е изключително личен. Другите благодатни дарове, които в нашето съзнание често се свързват със светостта, праведният човек не получава за себе си. Даровете на прозорливост, старчество, изцелението и други дарове, познати ни от опита ни с праведници или от книгите, се дават на светеца заради онези, които могат да се възползват от тях. Отворете житието на който и да е от светците от миналия век и ще видите десетки свидетелства за изцеления на неизлечимо болни, за чудодейни предупреждения срещу постъпки, изпълнени с трагични последици, за молитвена помощ в безизходни ситуации. Заради всички такива свидетели, участници, излекувани, помъдрели, покаяли се хора, на праведниците се дават даровете на благодатта. Нетлението на тялото е явление от подобен порядък. Хората отиват при нетленните мощи, изцеляват се, покайват се и намират вяра. В това отношение нетленността на мощите например на киево-печерските светци е съвсем разбираема. Но представете си, че светецът е прекарал половината от живота си в пустинята, където е и починал. Или е умрял по време на масовото изтребление на християните някъде в мюсюлманския Изток, или сам е пожелал да не му отдават посмъртни почести и е оставил тялото си някъде в непроходими дебри. Или пък е живял в район, където почитането на мощите не е съществувало като такова (а в периода I-V в. такива мощи са съществували). Има ли някакъв смисъл във факта, че тялото на такъв светец не се е разложило? На кого и каква полза ще донесе то? И каква е ползата от нетленността заради самата нетленност, аз самият, си признавам, не знам.

Факторът раздробяване на мощи

Вторият фактор, който пряко и крайно негативно е повлиял на съхраняването на мощите на много светци, колкото и да е странно, е ревността на вярващите хора. Вярващите хора винаги са се отнасяли към мощите на светците с благоговейна почит. И по въпроса за съхранението, на много мощи това се отразило по най-лошия начин. Те просто са били раздробявани. Особено след като в историята на Църквата е имало времена, когато интересът към мощите е бил буквално повсеместен. Можете да си представите колко много цели, запазени и вероятно нетленни мощи днес не са оцелели, не са останали непокътнати, само защото светецът е бил известен и почитан. Да не си помислите, че имам нищо против отделянето на частици от мощите, напротив – в някои случаи това е необходимост. Без частици от мощите на мъчениците не е възможно например нито да се освети олтарът, нито да се даде антиминс за храма. Ако в наше време отношението към тях е внимателно и благоговейно, то през VIII или XII век едва ли някой е отделял частиците от мощите по конец. Отново, ако има ясен смисъл в нетленността на тялото на светеца, то какъв е смисълът в нетленността на една част от костта на пръста му – това е неясно.

Всички останки на светец са свети мощи

С това предлагам да приключим с този въпрос. Завършваме там, откъдето започнахме. Да, не всички мощи са нетленни, но в крайна сметка всички останки на светец са свети мощи. Както много добре знаем, отношението към една светиня трябва да бъде благоговейно и почтително, независимо от това какво виждаме пред себе си – нетленно тяло в монументален ковчег или малка костица в реликвария на иконата.

превод от руски: Виталий Чеботар

източник: портал „Православная жизнь” –

https://pravlife.org/ru/content/pochemu-moshchi-nazyvayut-netlennymi-esli-mnogie-iz-nih-tolko-kosti

Още статии от прот. Владимир Пучков: